Решение № 10 от 24.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600567 по описа за 2024 година Образувано е по жалба на адв. М. И. - С., сл. защитник на подс. А. П. У., срещу присъда № 36 от 18.11.24г. по н.о.х.д. № 779/24 г. по описа на ОС-Пазарджик, с която при условията на чл. 58, ал. 4 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим за извършено престъпление по чл.

255, ал. 3 вр. ал. 1 НК и е приведено в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наложеното му наказание от същия вид по предходно наказателно дело.

Жалбата и допълнението към нея са своевременно депозирани. С нея се твърди незаконосъобразен подход на първата инстанция в три аспекта: (1) активиране на наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 329/11г. на РС-П., в чийто изпитателен срок било извършено инкриминираното деяние, при несъобразяване на изтекла обикновена и абсолютна давност по чл. 82 НК за изпълнение на това наказание; (2) определяне на „строг“ вместо „общ“ режим на наложеното по настоящото дело наказание лишаване от свобада при несъобразяване на невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, заради която било приложимо изключението по ал. 3 на чл. 57 ЗИНЗС; (3) уважаване в полза на държавата на погасен по давност през 2022г. граждански иск, предявен през 2024г., за обезщетение на причнени й вследствие престъплението имуществени вреди. Съответно се правят три алтернативни искания: да се отмени приложението на чл. 68, ал. 1 НК; ако не се 1 уважи това искане и се фиксират предпоставките за приложение чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, да се определи вместо „строг“ „общ“ режим на неговото изпълнение, като се приложи изключението по ал. 3 на чл. 57 ЗИНЗС; (3) да се уважи отхвърли по възражението за изтекла давност претенцията на държавата за обезщетение от деликт. В тази връзка се настоява за изменение на присъдата.

Преди въззивното заседание постъпи отговор на въззивната жалба от страна на гражданския ищец, с който в синтезиран вид се сочат предпоставките за уважаване на предявения граждански иск и се иска потвърждаване на присъдата в гражданската й част.

При пренията представителят на АП-Пловдив изрази подкрепа по отношение обжалвания съдебен акт с изключение на решението на ПзОС за определяне на „строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, активирано на основание чл. 68, ал. 1 НК.

Процесуалният представител на гражданския ищец юрк. М. Д. от пазарджишкия офис на ТД на НАП-П. изложи контрасъоброжения на виждането за погасяване по давност на уважения от окръжния съд граждански иск. Поиска потвърждаване на присъдата в гражданската й част. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Адв. С. и подсъдимият преповториха накратко писмено изложените аргументи на своята триаспектна претенция за изменение на присъдата.

Апелативният съд гр. Пловдив, като въззивна инстанция, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери служебно правилността на присъдата, прие жалбата за неоснователна:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните и проверени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и експертизите, изброени и обсъдени в първоинстанционните мотиви, е приета за установена следната фактическа обстановка:

Подс. А. П. У. е роден на ********г. в гр. П. обл. П.. Той е българин, български гражданин. Разведен е. Има средно образование.

Осъждан е.

Първото му осъждане (по н.о.х.д. № 165/2005г. на РС-П.) е с присъда, влязла в сила на 13.06.2006г., а предметът му е престъпление по чл.343, ал.1, бук. „б“ от НК. Наложеното наложено е 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 4 години. Изпитателният срок е изтекъл на 13.06.2010г., когато е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Второто му осъждане (по н.о.х.д. № 329/2011г. на РС-П.) е с присъда, влязла в сила на 27.06.2012г., а предметът му е престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 НК. Наложено е наказание 1 2 година и 2 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Инкриминираното по настоящото дело престъпление е извършено в този изпитателен срок.

Последвали са 17 осъждания за различни престъпления от общ характер: едно по чл.

183, ал. 1 НК, три по чл. 343в, ал. 2 НК, предмет на три отделни наказателни дела, 13 по чл.

227б, ал. 2 НК, предмет на отделни наказателни дела, едно по чл. 321, ал.3, т. 2 НК и едно по чл. 256, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, предмет на едно дело. У. е търпял наказания лишаване от свобода в пазарджишкия затвор в общ размер около година и половина.

*

„М.С.“ ООД (с ЕИК ********) било вписано в Търговския регистър през 2****г. със съдружници М.Г.М. и Д. В.М.. На 26.11.20**г. всички дружествени дялове били прехвърлени на подс. А. У., като дружеството било преобразувано в ЕООД, а седалището и адреса му на управление били преместени в гр. П. ул. „М.Т.“ № **. До края на 2014г. осъществяваната търговия била организирана и ръководена изцяло и единствено от подсъдимия.

„С.Д.“ ООД било регистрирано през 2005г. от св. Г.С.П. и съпругата му като транспортно дружество. Няколко години по-късно двамата го продали на св. В.Ч. и се освободили и от цялата фирмена документация и печата.

Св. Ч. бил собственик и управител на „С.Д.“ ЕООД в инкриминирания период.

Нямал представа от дружествените дела обаче. Бил безработен и за да си осигури приход, започнал да изкупува (срещу дребни суми от по стотина лева) търговски дружества. Едно от „купените“ дружества било „С.Д.“ ЕООД. Свидетелят участвал в прехвърлителната сделка при нотариус и подписвал книжа, с които не се запознавал. Не извършвал търговия с това дружество и не познавал търговските му контакти, вкл. съконтрахента му „М.С.“ ЕООД с управител подс. А. У..

Друго от „купените“ от св. Ч. дружества било „М.“ ЕООД. В търговските дела и на това ЕООД не участвал, нито се интересувал от тях. Не знаел дори какъв вид търговия развива. Не разполагал нито с документи, нито с информация за търговските му отношения с другото му фиктивно придобито дружество – ЕООД „С.Д.“.

Подс. У. развивал с „М.С.“ ЕООД търговска дейност, изразяваща се в покупкопродажби на диворастящи гъби и горски плодове. За целта създал организация за изкупуване на такива растения от физически и юридически лица, а през активния сезон назначавал берачите на трудови договори. Специално през инкриминираната 2014 г. в дружеството имало 52 лица, назначени на подписани от подсъдимия трудови договори, вкл. свидетелите Н.В.С., Д.Х.Л., Г.Д.И., Н.А.Л., В.М.М., А.Б.А., И.К.П., М.П.П., К А. К, З С К, Х В Т, И К Г, Я.Р.А. и Ф.Я.А.. Указания кога, къде и какво да берат получавали от управителя У., който им заплащал набраните количества на ръка, за което се подписвали. У. регистрирал 3 трудови договори и с други лица, които полагали труд в полза на ЕООД-то, трима от които са свидетелите В.С., Т. И. Д. и М.К.П..

Било организирано и транспортирането на набраните количества. В дружеството имало назначени шофьори на трудови договори, един от които бил св. А. С.Г., който няколко пъти товарел от местност „Ю.“ прясно набрани горски гъби и ги превозвал до гр. П..

Превозните средства били наемани (със съответните документи) от „П.К.“ ЕООД и от „И.“ ЕООД, които се занимавали с отдаване на МПС под наем.

Сетне „М.С.“ ЕООД извършвало реални продажби на купените гъби и горски плодове на купувачите ЕТ „Л.К.-Д.“ и на „М.К.Д.” ООД гр. Б..

Още в годината на създаването си ЕООД „М.С.“ било регистрирано по ЗДДС. Във връзка с това за него възникнало задължението за всеки данъчен период да подава в НАП справки-декларации въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС, каквито представляват дневникът за покупки и дневникът за продажби. Въпросните регистри трябвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети. На основание чл. 125, ал. 5 ЗДДС съответната справка-декларация, приложения на която са посочените регистри, следвало да бъде подадена до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

През инкриминирания период счетоводител на „М.С.“ ЕООД бил св. Е С П., който бил нает от подсъдимия да обслужва счетоводно дружеството. Счетоводителят контактувал единствено с У., като приемал от него съответните първични счетоводни документи, вкл. фактури, и ги осчетоводявал. Със собствения си електронен подпис подавал сетне ежемесечните СД по ЗДДС на дружеството в пазарджишкия офис на ТД на НАП-П. (вж. уведомителното писмо с рег. № 9296611/12.04.2017г. на ТД НАП-П., офис П.). В инкр. период 01.06.2014г. – 15.12.2014г. по този начин били осчетоводени и декларирани пред данъчните власти доставки по издадени на ЕООД „М.С.“ 41 броя данъчни фактури от страна на „С.Д.“ ЕООД (като продавач), както следва:

(1) в периода от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. – ДФ-ри № **********/08.06.2014г. с данъчна основа 57 500 лв. и ДДС 11 500 лв.; № 1000000003/12.06.2014г. с данъчна основа 63 000 лв. и ДДС 12 600 лв.; № 1000000004/14.06.2014г. с данъчна основа 48 000 лв. и ДДС 9 600 лв.; № 1000000005/18.06.2014г. с данъчна основа 75 500 лв. и ДДС 15 100 лв.; № 1000000006/21.06.2014г. с данъчна основа 40 600 лв. и ДДС

8 120 лв.; №

1000000007/23.06.2014г. с данъчна основа 50 000 лв. и 7 ДДС 10 000 лв.; № 1000000008/26.06.2014г. с данъчна основа 58 250 лв. и ДДС 11 650 лв.; № 1000000009/29.06.2014г. с данъчна основа 61 000 лв. и ДДС 12 200 лв.; № 1000000010/30.06.2014г. с данъчна основа 41 000 лв. и ДДС 8 200 лв., а на 13.07.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка - декларация на дружеството № 13001279451/13.07.2014г. за месец юни 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 509 486,09 лева и ДДС с право на 4 пълен данъчен кредит в размер на 101 897,15 лева.

(2) в периода от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. – ДФ-ри № 1000000026/11.07.2014г. с данъчна основа 39 800 лв. и ДДС 7 960 лв.; № 1000000027/13.07.2014г. с данъчна основа 41100 лв. и ДДС 8 220 лв.; № 1000000028/14.07.2014г. с данъчна основа 37 750 лв. и ДДС 7 550 лв.; № 1000000029/16.07.2014г. с данъчна основа 40 820 лв. и ДДС 8 164 лв.; № 1000000030/18.07.2014г. с данъчна основа 38 800 лв. и ДДС 7 760 лв.; № 1000000031/20.07.2014г. с данъчна основа 39 200 лв. и ДДС 7 840 лв.; № 1000000032/23.07.2014г. с данъчна основа 41 330 лв. и ДДС 8 266 лв., а на 13.08.2014г. пред ТД на НАП П., офис П. била подадена справка-декларация №130012784415/13.08.2014г. на дружеството за месец юли 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 314 433.59 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 62 886.67 лева.

(3) в периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. – ДФ-ри № 1000000033/01.08.2014г. с данъчна основа 110 500 лв. и ДДС 22 100 лв.; № 1000000034/05.08.2014г. с данъчна основа 101 650 лв. и ДДС 20330 лв.; № 1000000035/08.08.2014г. с данъчна основа 122 500 лв. и ДДС 24 500 лв.; № 1000000036/11.08.2014г. с данъчна основа 118 200 лв. и ДДС 23 640 лв.; № 1000000037/16.08.2014г. с данъчна основа 125 500 лв. и ДДС 25 100 лв.; № 1000000038/19.08.2014г. с данъчна основа 118 000 лв. и ДДС 23 600 лв.; № **********/22.08.2014г. с данъчна основа 122 200 лв. и ДДС 24 440 лв.; № 1000000040/26.08.2014г. с данъчна основа 77 950 лв. и ДДС 15 590 лв., а на 14.09.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка - декларация № 13001291019/15.09.2014г. за месец август 2014г., в която била декларирана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 897 223.21 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 179 444.65 лева.