Определение № 525 от 23.08.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 71/2023
- Вид
- Определение № 525
- Подписан
- 23.08.2023
- В сила
- 23.08.2023
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274-278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 722 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.613а, ал.3 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл.629б · Търговски закон
- чл.632 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 5 · Търговски закон
- чл.632а · Търговски закон
- чл. 661, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 722 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл.729, ал.1 · Търговски закон
- чл.729,ал.3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525 гр. София, 22.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно търговско дело № 20231001000071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК вр. и чл.613а, ал.3 ТЗ и чл.729,ал.3 ТЗ и е образувано по повод частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите против определение № 266394 от 29.12.2022г., постановено по т.д.№ 6036/2014г. по описа на СГС в частта му, с която е оставено без уважение възражение вх.№ 310372/08.11.2022г. против частична сметка за разпределение , съставена на 18.10.2022г. и обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.11.2022г. в частта й, с която са разпределени вземания на кредиторите „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ , С. Л. Т. и „Айтрен кансълтинг“ С.А.Л. и Т. Н. Н.- назначен за постоянен синдик на „Агрокомплект“ ЕАД /н/.
Със същото определение е одобрена сметката за разпределение на суми, постъпили по особената сметка на „Агрокомплект“ ЕАД /н/ ,съставена на 18.10.2022г. от Т. Н. – синдик на „Агрокомплект“ ЕАД /н/ и е обявена в търговския регистър на 17.11.2022г., изменена от съда със същото определение. частния жалбоподател.
В жалбата се правят оплаквания,че вземанията за предплатени разноски от лицата „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ , С. Л. Т. и „Айтрен кансълтинг“ С.А.Л. не са включени в списъците на предявените вземания. Посочва се, че съгласно чл.632а от ТЗ предплатените суми по чл.629б и чл.632 от ТЗ се възстановяват на съответното лице когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, като кредиторът може да прецени дали да предяви вземането си. Частният жалбоподател счита,че ако вземането не е предявено , то не се прекъсва давността по отношение на него и същото се погасява след изтичане на 5 години от внасянето на разноските. Поддържа, че приетото от градския съд, че за периодите, през които производството по делото е било спряно, давност не е текла е в противоречие с императивния характер на нормите, уреждащи давността. Освен това в периода, през който производството било спряно кредиторите, внесли разноски имали възможността да предявят вземанията си пред синдика.
1
На следващо място частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и в частта, с която е прието, че възнаграждението на синдика на дружеството за месеците април, май, юни и юли на 2019 г. в общ размер на 4000 лв. са дължими.
Поддържа,че същите били погасени поради изтичане на 3 – годишен давностен срок от възникване на всяко от тях.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде прието ,че предплатените от кредиторите за възобновяване на производството суми и тази от 4000 лв., представляваща възнаграждение на синдика за посочения по – горе период, да бъдат разпределение за удовлетворяване на кредиторите с вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
Несъстоятелният длъжник и кредитора с прието вземане „КТБ“ Ад /н/ са депозирали в срок отговори на така подадената частна жалба, с които молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страната, намери следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, към която препраща тази на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, същата изхожда надлежна страна - кредитор, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:
По делото няма спор, че по особената сметка на несъстоятелността на „Агрокомплект“ ЕАД /н/ е постъпила сумата от 598 956, 32 лв., преведена на несъстоятелния длъжник от Министерство на финансите за погасаяване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 04.09.2020 г. въз основа на влязло в законна сила Решение по т. д. № 2705/2015 г. на СГС, ТО, VI – 4 –ти състав.
Поради постъпване на горепосочената сума, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ с Решение № 260511 от 01.08.2022 г. съдът по несъстоятелността е възобновил производството по несъстоятелност на „Агрокомплект“ ЕАД /н/.
С нарочна молба от 18.10.2022 г. синдикът Т. Н. е представил изготвената частична сметка за разпределение. Съгласно същата, сумата от общо 128 478, 11 лв. следва да бъде разпределена между кредиторите с приети вземания както следва: 15 000 лв. в полза на „КТБ“ АД /н/ с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, 5000 лв. в полза на „Айтрун кансълтант С.А.Л“ – офшорно ливанско дружество – на същото основание, 13 000 лв. в полза на С. Т. на основание чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, сумата от общо 61 477,96 лв. – в полза на 17 бр. служители по реда на 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, 8 803, 44 лв. неизплатено текущо възнаграждение на синдика за периода от м. април до м. юли на 2019г., за времето от 04.08.2019г. до 27.08.2019г., за месеците април до юни на 2021г. и за периода от 01.07.2021г. до 23.07.2021г., както и сумата от 25 196, 71 лв. в полза на НАП.
Срещу тази сметка за разпределение са постъпили възражения от „КТБ“ АД/н/ и 2
НАП.
Във възражението, подадено от „КТБ“ АД/н/ се посочва,че това дружество е внесло разноски в общ размер на 23050 лв., поради което моли сметката да бъде изменена в този смисъл.
Във възражението, подадено от НАП се посочва, че вземанията на кредиторите, за които е предвидено удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ са погасени по давност, поискала е сумата за удовлетворяване на синдика за месеците април. Май, ‚ни и юли на 2019 г. да бъде разпределена измежду кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, както и е поискала предвидените за удовлетворяване на служители суми да бъдат намалени със сумите, които следва да бъдат изплатени от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, като паричните средства бъдат разпределени в полза на фонда.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, решаващият състав на СГС е приел, че привнесените от кредитора „КТБ“ АД /н/ разноски за издръжка на масата на несъстоятелността по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ са в общ размер на 23 050 лв., поради което вземането за същите подлежи на пълно удовлетворяване с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Аналогично, сметката за разпределение е изменена и в частта относно вземанията на привнеслия разноски кредитор „Айтрун кансълтант С.А.Л“, на когото са разпределени 1 955, 83 лв., представляващи левовата равностойност на 1000 евро, заплатени на 03.05.2017 г.
За да остави без уважение възражението на кредитора НАП, съдът по несъстоятелността е посочил, че институтът на погасителната давност не следва да намери приложение, тъй като привнеслите разноски през м. май на 2017 г. кредитори нямат ред за защита на вземанията си, алтернативен на предвиден от законодателя. В мотивите си съдът е посочил, че давност за посочените вземания започва да тече не от момента на предплащане на разноските, а от този на стабилизиране на разпределението. За неоснователно съдът е намерил и възражението на НАП в частта за недължимост на вземането на синдика за текущо възнаграждение поради изтичане на погасителна давност. Изложени са мотиви, че със спиране на производството по несъстоятелност, течението на погасителната давност също следва да спре. При постановяване на обжалваното Определение, съдът е взел предвид, че през 2015 г. чрез „Фонд за гарантиране вземанията на работниците и служителите“ са изплатени дължими трудови възнаграждения в полза на 10 лица, служители на несъстоятелния длъжник, като е посочил всяка едно от тях и заплатената му сума.
Констатирал е, че при изготвяне на частичната сметка за разпределение, синдикът не е съобразил този факт, като е изчислил, че на Г. И. се дължи сумата от 5585, 73 лв. вместо 8389, 37 лв., на Т. Т. – сумата от 11330, 23 лв. вместо 16 974, 31 лв., на Б. Н. – сумата от 6079, 23 лв. вместо 9265, 89 лв., на В. С. – сумата от 1 473, 04 лв. вместо 14 472, 79 лв., на В.
Г. – сумата от 25, 47 лв. вместо 4 292, 34 лв., на Е. К. – сумата от 7 108, 51 лв. вместо 12 746, 57 лв., на Г. Р. – сумата от 6 549, 88 лв. вместо 8 798, 43 лв., на М. М. – сумата от 3 853, 98 лв. вместо 5 752, 43 лв., на А. М. – сумата от 11 839, 32 лв. вместо 16 226, 15 лв., на А. И. – сумата от 186, 27 лв. вместо 4 184, 16 лв., а на А. А. – сумата от 2 657, 35 лв. вместо 6 470, 3
21 лв. Установено е, че останалите шестима служители, включени в частичната сметка за разпределение, не са получавали плащане от фонда, поради което подлежащите им на удовлетворение вземания не следва да бъдат коригирани. След сторената корекция и предвид, че подлежащата на разпределение сума е достатъчна за удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, решаващият състав на СГС е достигнал до извода, че тези остатъка от сумата в размер на 81 668, 84 лв. следва да бъде разпределен за удовлетворяване на кредиторите с вземания по т. 4 от посочената разпоредба, достигайки степен на удовлетвореност от 61, 53%.
Обжалваното определение е правилно.
С определението по чл.729, ал.1 от ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като извършва преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична.
Съгласно чл. 629б от ТЗ, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производството по несъстоятелност.
Предплащането на разноски по реда на чл. 629б от ТЗ се извършва също и когато в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските за това производството (чл. 632, ал. 5 от ТЗ). Целта на посочените разпоредби е да се осигури възможност производството по несъстоятелност да се развие независимо от липсата на достатъчно налично имущество на длъжника, за да се стигне до фазата на осребряване на имуществото и съответно до удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми по реда на чл. 722 ТЗ.
За да стимулира кредиторите да предплатят необходимите разноски (начални или при вече открито производство по несъстоятелност), законодателят е предвидил в чл. 632а от ТЗ предплатените суми по чл. 629б и чл. 632 от ТЗ да се възстановяват на предплатилия ги кредитор, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Увеличаването на масата на несъстоятелността предполага в нея да постъпят суми в резултат от събрани вземания или от осребряване имуществото на длъжника. Доколкото предплатените от кредитор суми са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на 723 от ТЗ.
Споделени следва да бъдат изводите на съда по несъстоятелността, че вземанията на привнеслите разноски кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 632а от ТЗ, предплатените суми се изплащат едва когато 4 масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, което противоречи на института на погасителната давност – да санкционира бездействащия кредитор при събиране на изискуемите му вземания. В конкретния случай, привнеслите през м. май на 2017 г. разноски кредитори нямат друг ред за защита на вземанията си, а, както бе посочено по – горе, същите представляват разноски в несъстоятелността, в какъвто смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Дори да се приеме обратното, предвид следва да бъде взет фактът, че за периода от 28.08.2019 г. до 24.07.2020 г. и за този от 17.08.2021 г. до 01.08.2022 г. производството по несъстоятелност е спряно, поради което и течението на погасителна давност следва да бъде считано за такова.
Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/667a7629-a766-4700-b3c7-adca9a01a40c