Решение № 9 от 04.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Русе, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520103523 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор Адриан Димитров Станев, чрез адв. Н. В.-П., АК София, с която са предявени установителни искове срещу В. Г. А., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от *** г. 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от *** г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението *** г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответника се е задължил да я върне съобразно уговорените условия на 12 равни месечни вноски, в размер на 80,72 лв. всяка, като падежът на първата е на 08.02.2021 г., а падежът на последната 08.01.2022 г.; настъпване на основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер.

1

ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответникът се е задължил да я върне сумата заедно с възнаграждението за ползване на сумата с фиксиран годишен лихвен процент 41,16 % и ГПР 49,89 % в размер на 65,07 лв., за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г.

Поради неплащане на дължимите вноски ищецът подал заявление и се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. ***/*** г. на РРС.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата и в указания срок е постъпил отговор, чрез пълномощника й адв. Д. М., който оспорва исковете, предявени с исковата молба като неоснователни и недоказани.Прави възражение за нищожност на Договора за кредит, поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 ЗПК и счита, че следва да се връща само главницата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. ***/*** г. на РРС по заявление на ищеца от *** г. е била издадена Заповед № *** от *** г. по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 393,28 лв., представляваща изискуема главница по 9 броя месечни анюитетни вноски за период от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. ведно със законната лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 65,07 лв., представляваща договорна лихва върху 9 броя месечни анюитетни вноски от за период от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г., както и сумите от 25 лв. разноски за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено в срок възражение от длъжника, което определя интереса на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по чл. 422 от ГПК.

Не се спори между страните, че е сключен Договор за потребителски кредит от *** г., с който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сума в размер първоначално 500 лв., от която се претендира неизплатена главница 393,28 лв. по 9 бр. вноски, а ответницата се е задължила да я върне съобразно уговорените условия на 12 равни месечни вноски, в размер на 51,53 лв. всяка, като падежът на първата е на 08.02.2021 г., а падежът на последната 08.01.2022 г., заедно с възнаграждението за ползване на сумата с фиксиран годишен лихвен процент 41,16 % и ГПР 49,89 % в размер на 118,36 лв. общо, от които претендира 65,07 лв., 9 броя неплатени вноски за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г.

Оспорва се размера на задължението, за което по делото е изслушана и приета съдебно–счетоводна експертиза. Във връзка с поставените задачи, вещото лице е установило, че размерът на дължимите суми по Договор за потребителски кредит от *** г. възлиза на:

393,28 лв., главница и 65,08 лв. договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г по данни на счетоводството. Общия размер на задължението е 458,36 лв.Процесния договор 2 за потребителски кредит е отразен в счетоводството на „София Комерс Кредит Груп“АД.

Вещото лице е приспаднало извършените от ответницата плащания в размер на 160 лв., от които 106,72 лв. за главница и 53,28 лв. за лихва. Претендираното в настоящото производство задължение за главница и договорна лихва е с 0,01 лв. по-малко от изчисленото от вещото лице. Последното плащане е с падеж 11.04.2021 г., когато кредитополучателят преустановява плащанията и изпада в просрочие. В Договора за потребителски кредит от *** г. и в Погасителния план към него са включени вноски за обезпечение в размер на 350,28 лв., но такива не са били удържани, съгласно представените документи от “София Комерс Кредит Груп” АД.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан. Претенцията на ищеца се основава на сключения договор за заем от *** г. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. В процесния казус се касае именно за такъв реален договор. Не се спори по делото и от представения Договор за потребителски кредит се установява, че сумата 500 лева е предадена от ищеца и получена от ответника. Ответника не представи доказателства предадената в заем сума да е върната до крайната дата на падежа до 08.01.2022 г., което обуславя правният интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Установи се размерът и произходът на исковата сума, ликвидността и изискуемостта на вземането. Ответника, чрез процесуалния си представител не оспори в хода на производството представените писмени доказателства. Не се установи неспазване на действителния размер на ГПР, 49,89 %, както и размерът, да е в противоречие с добрите нрави. В случая няма нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, няма удържани вноски за обезпечение.

Съдът счита предявеният установителен иск за основателен и доказан и намира, че следва да го уважи така, както е предявен за сумата 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от *** г. 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от *** г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението *** г. до окончателното изплащане.

3

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за извършените от последния деловодни разноски, от които по настоящото производство 480 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. платен депозит за вещо лице, 75 лв. държавна такса и по заповедното производство 480 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Русенския районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК съществуването на вземането на ищеца „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор Адриан Димитров Станев, чрез адв. Н. В.-П., АК София, от ответника В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на следните суми:

1/ сумата 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението *** г. до окончателното изплащане;

2/ сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от *** г., представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РРС до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78 ал.

1 от ГПК на „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор Адриан Димитров Станев направени разноски, от които по настоящото производство 480 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. платен депозит за вещо лице, 75 лв. държавна такса и по заповедното производство 480 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4