Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1703/2024
Вид
Решение № 26
Подписан
07.01.2025
В сила
07.04.2025
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178д · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330201703 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 514/27.07.2023г. на Й.А.С., Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в община – гр.Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-1979/30.08.2022г на кмета на Община Пловдив, с което на М. В. Г. ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178Д от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.

Жалбоподателката М. В. Г. не се явява, редовно призована, представлява се от упълномощен представител – адвокат М. И. К.. В жалбата и в съдебно заседание се релевират искания за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – Зам. Кмет на Община Пловдив, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Т.. Релевират се искания за потвърждаване на издаденото НП.

С Решение по к.а.н.д. № 41/2024 г. на 24 състав на Административен съд – Пловдив било отменено Решение № 1889 от 24.11.2023 г. по а.н.д. № 6133/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и делото било върнато за ново 1 разглеждане от друг състав на същия съд, поради не изясняване на спора от фактическа страна, касационна пречка за изясняване в пълен обем правилността на съдебния акт. В касационното производство за представени – заявление с вх.№19ТХ4-482/03.04.2019г за издаване на карта за паркиране на МПС, обслужващо лице с увреждания до Кмет Община Пловдив; експертно решение 1720/28.03.2019г; заявление от 03.08.2023г за издаване на карта за паркиране на МПС, обслужващо лице с увреждания до Кмет Община и експертно решение№ 2314-084/09.05.2022г

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28 06.2023гг. от актосъставителят ст. инспектор А.-М. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против М. В. Г. за това, че на 05.06.2023 г., в гр.Пловдив, на ул.“ Хан Кубрат“ № 9, около 10.10 часа, като водач и собственик на МПС Киа Соул с рег.№ ***, цвят кафяв е паркирало на място определено за хора с трайни с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, без удостоверено право/карта/, за което е издадена глоба с фиш№0002505062 в отсъствие на вода. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. К. заявява, че тя е установила нарушението на 05.06. около 10.00 часа. При обход на улицата, установили МПС спряло на място за хора с увреждания, имало стикер за такова право, но нямало видимост за валидността на стикера.

В съдебно заседание е разпитана св. А.-А.. В показанията си твърди, че е близка с жалбоподателката. В началото на месец юни миналата година, обядвали заедно в ресторант Мистрал и свидетелската забелязала, че лекият автомобил на жалбоподателката бил със залепен стикера за глоба. Била се възмутила, тъй като Г. била инвалид и имала право да спира на обозначеното място за хора с трайни увреждания. Имала карта, но свидетелката не и било известно за давността на стикера.

2

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ясни, хронологични и отговарящи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата се явява доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от показанията на актосъставителя и от приложените писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят да не е спазил изискването на закона да не паркира на обособено за място, обслужващо хора с трайни увреждания, тъй като към 05.06.2023г не е имал удостоверено право за това от Община Пловдив.

Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. От представените по делото писмени доказателства става ясно, че за място обслужващо хора с трайни увреждания, компетентната комисия в Община Пловдив разрешила издаване на разрешение за паркиране за нуждите на жалбоподателката, едва след констатираното нарушение от 05.06.2023г. Карта за паркиране е била издадена по подадено заявление от 03.08.2023г. от жалбоподателката като лице с трайни увреждания. На жалбоподателката Г. е бил издаден и съответният знак за лек автомобил - карта № 23081799, валидна до 01.05.2025г, даваща право на използване на място за паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания.

Съдът намира, че жалбоподателят е лице с трайни увреждания по силата на представените експертни решения, но наличието на трайно намалена 3 работоспособност единствено легитимира жалб. Г. да упражни дадените й от закона облекчения, които не са безусловни. Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 178д от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 200лв лице, което без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Административно - наказателния състав на чл.178д от ЗДвП визира поведение, което противоречи на забраната на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП – паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

Картата за паркиране е официален документ от значение за упражняване на правото, посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.98, ал.2 от ЗДвП и чл. 178д от същия закон. Т.е. съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението е отсъствието на документи удостоверяващи това право към датата на нарушението, а не липсата на самото право.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед изхода на спора, а именно потвърждаване на НП, по реда на чл.63д от ЗАНН, въззиваемата страна има право на разноски. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Пловдив, разноски в размер на 80.00 лв.

– юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 514/27.07.2023г. на Й.А.С., Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност“ в община – гр.Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-1979/30.08.2022г на кмета на Община Пловдив, с което на М. В. Г. ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178Д от Закона за движение по 4 пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.

ОСЪЖДА М. В. Г. ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на Община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. за представителство пред Пловдивски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5