Акт № 12643 от 04.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12643

Пловдив, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20267180702429 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Й. П. З., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Решение № 631/19.05.2026 г., постановено по а.н.д № 4796 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XII - ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0444-000245/16.05.2025 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 05 Районно управление, с което на Й. П. З. за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева (10,23 евро) на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия Закон.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е безспорно доказано. Твърди се, че районният съд е допуснал процесуални нарушени, ценил е неправилно фактическата обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи по приложението на процесуалните и материалноправните норми. Поддържа се, че производството е опорочено още на етап издаване на фиш за налагане на глоба, тъй като в съдържанието му не е конкретизирано какво е извършеното от обвиненото лице административно нарушение. Сочи се, че в АУАН и НП неправомерно са включени нови фактически обстоятелства, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му деяние, тъй като не е бил водач на процесното МПС. Също се визира и несъответствие в установената от контролните органи фактическа обстановка, тъй като посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението не съществува. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник-сектор в Областна дирекция на МВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура - [населено място] не встъпва в процеса.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 25-0444-000245/16.05.2025 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 349861/25.03.2026 г., съставен от П. Д. Ч. – на длъжност младши инспектор в РУ – 05 при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: на 01.03.2026г., около 08:45 часа, в [населено място], [улица]до № 20 в посока юг, Й. П. З., управлявайки лек автомобил „Опел Грандланд Х“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Н. Л. - З., паркира в зоната на действие на пътен знак B-27. АУАН № 349861/25.03.2026 г. е съставен във връзка с подадено възражение рег. № 317000-4213/05.03.2025г. от Й. П. З., срещу фиш серия GT № 15398945/01.03.2025 г, за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като Й. З. бил призован да се яви на 25.03.2025 година за съставянето му, но същият не се възползвал от предоставената възможност.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 10,23 евро.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който с показанията си потвърждава изложеното в акта. Пояснява, че мястото и адресът, където е извършено нарушението, са установени по монтирана табела. Преди да установи нарушението, от служебният си автомобил, който бил в изчакване на червен светофар на кръстовището на [улица]и [улица], актосъставителят имал пряка видимост към посоченото място, където имало знак Б27 - „забранено спирането, паркирането и престоя“. Въпреки това в уширението след дясната лента за движение имало паркирани три автомобила, сред които и този, управляван от Й. З. (втора кола). Последното обстоятелство също било лично възприето от свидетеля като очевидец на момент, в който Й. З. слязъл от мястото на водача.

По делото са събрани и показната на свидетеля М. Н. Л.-З., която твърди, че на процесите дата, място и час, не Й. З., а тя е управлявала личния си автомобил.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя за несъответствие в установената от контролните органи фактическа обстановка, тъй като посочения в АУАН и НП административен адрес като място на извършване на нарушението не съществува. Противно на разбиранията на оспорващия, на територията на [населено място] съществува административен адрес: [улица], 4000 Пловдив, Южна промишлена зона Тракия, който кореспондира от фактическа страна с мястото на извършване на административното нарушение, което се намира до този именно адрес.

Неоснователни са и възраженията, че АУАН е дописан неправомерно в отклонение от съдържанието на издадения фиш. Последният няма отношение към административнонаказателното производство. По аргумент от чл. 36 ЗАНН началото на административнонаказателния процес се поставя със съставяне на АУАН. В случая между съдържанието на АУАН и НП не се констатират несъответствия, които да засягат правото на защита на нарушителя, респ. да ограничават възможността му да разбере с кои свои действия и при какви обстоятелства е извършил вмененото му деяние.

Несъстоятелни са и възраженията, че не е установен субектът на административното нарушение. Районния съд правилно и обосновано е кредитирал с доверие показанията на актосъставителя, който се явява и пряк очевидец на извършване на нарушението. Показанията на свидетеля М. Н. Л.-З. следва да се ценят критично, не само с оглед заинтересоваността й от изхода на спора, но и поради факта, че в нито един момент в хода на проверката не е било заявено пред контролните органи, че именно тя е била водач на процесния автомобил. Това твърдение за пръв път е заявено в един по – късен етап при подаване на възражението срещу съставения фиш. В този смисъл съдът намира, че тази конструкция е създадена и поддържана от нарушителя единствено с цел избягване на административнонаказателна отговорност.

Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че в случая знакът B27 е бил поставен така, че не e позволявал обективно да бъде възприет от всички участници в движението. По делото са налице данни, че този знак е бил разположен на южната страна на кръстовището на [улица](в посока [населено място]), в началото му, на метален стълб, непосредствено преди уширението на платното за движение. Правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, след като пътният знак е бил поставен на видно място по посоката на движение в участъка, за който поставя съответната забрана, която прочие при липсата на указателна табела важи до следващото кръстовище (виж чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП), не можи да има съмнение, че за нарушителя като водач на МПС е седяло задължението да съобрази поведението си с поставеното ограничение. Като не е сторил това водачът е реализирал състава на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно му е наложеното предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 631 / 19.05.2026 г., постановено по а.н.д № 4796 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив XII наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�