Решение № 1572 от 01.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. ..., 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. ...А като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110160034 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът е предявил иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена против В.В. ... при твърдения, че като собственик на топлоснабден имот, е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2018г. до м.4.2020г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ... аб.№ ...., поради което и като собственик на имота, дължи заплащането. Претендира суми, от 287,95 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 41,21 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 7.6.2021 г., сумата от 46,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.20 20 г., мораторна лихва в размер на 9,15 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 7.6.2021 г., В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от датата на издаване на общите фактури , ответникът изпада в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон.

Ответникът в срока за отговор, оспорва дължимостта на вземането, с довод, че в имота не се ползва топлинна енергия, единствено преминават тръби от сградна инсталация, но ТЕ за нея е начислена въз основа пълен отопляем обем, а не в съотвествие с обема на тръбите, тоест, неправилно.

1

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, че ответникът е собственик на имота.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. По делото е отделено за безспорно правото на собственост, притежавано от ответника, поради което той е клиент на ищеца.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от 2 отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

Съгласно заключението към СТЕ не са начислявани суми за отопление и битово горещо водоснабдяване, а само за сградна инсталация.Вещото лице посочва в о.с.з., че в имота изобщо не се консумира топлинна енергия. Апартаментната отоплителна инсталация е с хоризонтално топлоразпределение към и от отоплителни тела, като тръбните връзки /полиетиленовите тръби/, са монтирани в подовата изравнителна замазка. Връзката на отоплителните тела с вертикалния щранг от отоплителната инсталация става чрез разпределителен и събирателен колектори. В имота няма монтирани ИРРО към отделните отоплителни тела. В имота преминават елементи на сградна инсталация от вертикалните тръби са налице хоризонтални отклонения за разпределителна отоплителна инсталация в имота, посочени като размери на стр.11 от СТЕ. В имота има монтиран апартаментен топломер, на който е извършен мобилен отчет за отоплителния сезон и същият има показания „0“ и водомери за топла вода с показания „0“. Топлинната енергия е начислена само за сградна инсталация, на база пълен отопляем обем на имота от 234 куб.м., при 36,70 %

Елементите от сградната инсталация са разположени във входното антре, в обособен шкаф, монтиран в него, с отделен достъп. Входното антре е с отопляем обем 12,25 куб.м., шкафът – 1,17 куб.м., а ищецът начислява ТЕ за сградна инсталация, въз основа пълния отопляем обем на имота.

В открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че в имота, след апартаментния топломер, няма движение на топлоносители, не се консумира ТЕ. Не се начислява енергия за общи части. Сметката е изготвена след като отчетеното по топломери се е сумирало, приспадат се технологични разходи, от сумата се отделя ТЕ за вода, и енергия за отопление на имот.Останалата сума се получава като разлика, като начисляването е еднакво, без значение дали в имота се ползва ТЕ за БГВ и имот, или не се използва изобщо, както е при ответника.

В настоящия случай се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата 3

„доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.

В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва 4 сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.