Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 176 от 11.07.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Частно наказателно дело 753/2024
Вид
Определение № 176
Подписан
11.07.2024
В сила
15.10.2024
Състав
КРАСИМИР СЕМОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Монтана, 11.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Частно наказателно дело № 20241630200753 по описа за 2024 година

Производството е по реда и при условията на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 28.05.2024г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 839/2023г. по описа на РУ - Монтана, респ. пр. преписка № 4007/2023г. по описа на РП - Монтана, образувано за разследване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

Постановлението се обжалва от адв.Н. О. Д. от САК, пълномощник на Р.

Б. И., ЕГН **********, с посочени адреси в гр.София, родител и законен представител на малолетната М. Р. И., ЕГН **********, с искане да бъде отменено тъй като процесуално незаконосъобразно и необосновано, с връщане на преписката с указания за допълнителни следствени действия.

С Разпореждане № 809/14.06.2024г. съдът остави без движение настоящето ЧНД № 753/24г. по описа на МРС, за да се представят писмени данни относно наличието на надлежно упълнощаване на адв.Д. от САК, която е изготвила и подписа процесната жалба. С молба вх. № 7722/03.07.2024г. по описа на регистратурата на МРС, такива данни са представени, с което отпадна причината делото да бъде оставено без движение.

Съдът като обсъди доводите наведени в жалбата, във връзка с доказателствата събрани по ДП № 839/23г. по описа на РУ – Монтана (том І и том ІІ), преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление в законния срок, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима по отношение на Р. Б. И., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.София, родител и законен представител на малолетната М.

Р. И., ЕГН **********, с пълномощник адв.Н. О. Д. от САК, защото съдът приема, че е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК от субект визиран в 1 цитираната норма в качеството на пострадал.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 839/23г. по описа на РУ – Монтана, респ. пр. преписка № 4007/23г. по описа на РП – Монтана са образувани за това, че на неустановени дати през 2023г., при условията на продължаване престъпление, в гр.Монтана извършил действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната М. Р. И., родена на 19.08.2016г. - престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

От съвместното съжителство на св.ГВ Б.А и св.Р. Б. И. е родено детето М Р. И., ЕГН **********. Съвместното съжителство на родителите не вървяло добре и последвало разделение помежду им, като св.Б.А се прибрала с детето в гр.Б, област Монтана. С Решение № 260053/02.10.2020г. по гр. д. № 935/20г. по описа на МРС, изменено с Решение № 351/19.08.2022г. по гр. д. № 2199/21г. по описа на МРС, упражняването на родителските права е предоставена на майката св.Б.А, а на бащата св.И. е определен режим на лични контакти с малолетната М..

На 11.07.2023г. св.И. взел детето М и го завел в дома си в гр.София, където майка му св.А Б забезязала, че детето М се опипва през дрехите по женските полови органи и по дупето. След няколко дни св.И. като международен шофьор заминал на курс в чужбина и с баба й А детето отишло на с.А. Там в къщата св.Б чула че М. пъшка. Св.Б видяла как М. с ръка е бръкнала в гащите си и „мастурбира“. Ведната последвал въпрос от св.Б към детето както прави, но то мълчало. След това влезли в банята, за да я изкъпе св.Б. Тогава М. казала, че така й прави вуйчо й, т.е. Н, брат на св.Б.А. Св.Б казала на М., че лъже и детето замълчало. Но последвало „Г беше“. Св.Б попитала кой Г, при което М. казала „дедо Г“. Св.Б притестена решила да направи видеоклип с телефона си. Св.Б не казала на синът си св.Р. И., който се прибрал от курс и на 30.07.2023г. завел детето на майка й в гр.Бойчиновци.

След като се върнал в гр.София, св.Б разказала на св.И. за чутото и видяното с детето М. Св.И. се ядосал, защо св.Б не му била казала. На 04.08.2023г. в режима на лични контакти детето М отново било при баща си св.И., който заедно с баба му св.Б го завели на съдебен лекар. В рамките на прегледа на детето е установено, че няма разкъсване на девствената ципа. След това двамата отишли в Отдел „Закрила на детето“ в ж.к. Люлин, гр.София, откъдето издали направление М. да започне работа с психолог във Фондация „А“. М. била неспокойна, изпадала в истерия, но впоследствие станала по – спокойна. Бащата И. завел гр. д. № 44917/23г. по описа на СРС по ЗЗДН, в рамките на което била издадена Заповед за незабавна защита № 224/10.08.2023г., СРС, 92 – състав, по силата на която детето М е определено временно да живее при баща си Р. Б. И., а на майка й ГВ Б.А и дядо й Г КБ е забранено да доближават детето М. на растояние по – малко от 100 метра, а също и жилището на което е определено временното местоживеене на детето на растояние по – малко от 100 метра. СРС, 92 състав е сезирал и СРП с копие 2 от гр. д. № 44917/23г. при която е била образувана пр. преписка 46080/23г., изпратена по компететност на РП – Монтана с постановление от 06.10.2023г. на СРП. С Определение № 7905/20.02.2024г. по гр. д. № 44917/23г., 92 – състав на СРС, Заповед за незабавна защита № 224/10.08.2023г., СРС, 92 – състав е отменена.

Св.ГВ Б.А е посочила по ДП, че детето М. било й казало, че кака й А, дъщеря на Д, която е сестра на Р. И., е бъркала в гащите на М., пипайки я по „чочката“. Св.Б.А видяла, че М. си бърка в гащите и я попитала защо прави това, при което детето М. отговорило „кака А си бърка в гащите, аз не си бъркам“. Св.Б.А казала за случващото се на Р. И. и се консултирала с психилог, който я посъветвал да направи изследване на фекалий, при което се оказало че М. има глисти (паразити), които след лечение, били премахнати. По ДП е представено заверено копие на резултат от лабораторно изследване на чревни паразити Л № 580/29.03.2023г. (л.63, том І от ДП), удостоверяващо наличието на такива. Св.Б.А е представила заверени копия на Решение № 260083/27.10.2020г. по гр. д. № 952/20г. по описа на МРС, потвърдено с Решение от 14.01.2020г. по Вгр.д. № 270/20г. по описа на МОС, образувано по чл.17, ал.5 ЗЗДН вр. с чл.258 и сл. ГПК. С цитираното Решение е признато за установено по отношение на Р. Б. И., че е извършил акт на домашно насилие спрямо ГВ Б.А и М. Р. И., родена на ХХХХХХХг. и са наложени мерки на защита на Б.А и М. за срок от девет месеца, считано от 27.10.2020г.

Св.АСИ и св.ЙСЙ са учителки на детето М. в ДГ „З“ гр.Б, и двете посочват, че детето М. не е споделяло с тях за извършено сексуално насилие спрямо него.

Съгласно заключение по назначена и изготвена в рамките на ДП № 839/23г. съдебномедицинска експертиза (СМЕ) (л.94 от ДП, том І) – при преглена на М. Р. И. е установена здрава девствена ципа, чието анатомично устройство не допуска извършването на проникване с еректирал мъжки полов член, както и с предмети, притежаващи диаметър по – голям от около 1-1.3 см, без да се образуват разкъсвания на същата; липса на пресни и стари травматични увреждания в полово – аналната област; кръвонАдане с охлузване в областта на лявото подребрие; охлузвания на долен десен крайник. Констатираните травматични увреждания са получени в резултат на ударното и тангенциално въздействие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Уврежданията на лявото подребрие и на дясното коляно са с давност от порядъка на 2-3 денонощия, преди настоящия преглед на 01.09.2023г. Охлузването на дясната подбедрица е получено преди около 3-4 денонощия. Описаните увреждания при нормален оздравителен процес, са от естеството напълно да преминат за период от порядъка на около 7-10 дни.

Констатираните мекотъканни увреждания реализират медикобиологичния квалифициращ признак болка и страдание.

Съгласно заключението на назначената и изготвена в рамките на ДП № 839/23г. съдебнопсихиатрична и плихологична експертиза (СППЕ) (л.105 – т.118 от ДП, том І) при осв.М. Р. И., Хг., независимо от емоционалното и когнитивно развитие при детето са по – ниски от календарната възраст, на 3 този етап експертите не могат да приемат когнитивен дефицит поради ниската възраст и ниското образователно и социално положение, като приемат че интелектът се намира в долния вариант на нормата на възрастта. Вниманието е флуктуиращо, превключва на стимули, които не се поддават в момента. То е без задръжки и контрол в поведението, хаотично и импулсивно. Реч – развита за възрастта. Липсват житейски понятия (не са изградени), с които децата могат да боравят на по – късна възраст. Няма придобити количествени представи, пространствената представа е затруднена. Поради ниската си възраст, внушаемост и манипулируемост на детето, то не може да бъде благонадежден свидетел. Психическото и физическото състояние на М. Р. И. не й позволява правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях, т.е. осв. е свидетелски негоден. Противоречие при блудството с деца, което децата преживяват, идва от там, че детето автоматично се подчинява на възрастния – мъж или жена (те за него са безусловни авторитети). Когато възрастен предприеме блудствени действия, децата се подчиняват, не се съпротивяват. Когато инцидента излиза наяве и родителите искат да разберат подробности, децата започват да се чувстват виновни, защото реакцията на родителите показва, че нещо нередно се е случило. Това е така, защото родителят чрез реакцията си показва, че такова поведение е неприемливо и детето е участвало в него и не се съпротивявало или не е съобщило веднага. Детето изпада в недоумение защо възрастният ги гушка, обгрижва и децата не могат да различат перверзно поведение от демонстрирана любов или грижа. В случая поради несъответствието на емоционалното и когнитивно развитие на М., ниската възраст и фрустриращата социална среда, М. не разбира случващото се с нея и не може да го възприеме и предаде в хрнологичен порядък. Детето не може да разкаже последователността на събитията, не ги осмисля и не ги осъзнава. То не може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда последователността на събитията, които вярно да отразяват обективната действителност, т.е. не може да разбира свойството и значението на извършеното.

РП - Монтана е заключила, че следва да се прекрати наказателното производство по ДП № 839/23г. (том І и том ІІ) по описа на РУ – Монтана поради липсата на несъмнени доказателства за извършено престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства в контекста на съдебната практика съобразявайки вида производство, в какъвто аспект са и изложените доводи в определение на МОС от 27.07.2010г. по ВЧНД № 150/10г., ограничен от рамките на приетото от РП - Монтана обвинение, съдът намира, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП следва да бъде потвърдено изцяло. Мотивите на обжалваното постановление са пестеливи, но са съобразени със събраните по ДП писмени и гласни доказателства и са правилни по резултат.

В допълнение на изложените мотиви от обвинението относно разследването за деяние по чл.149, ал.1 от НК и по приложението на материалния закон, следва да се посочи, че доказателствата по ДП № 839/23г. по описа на РУ – Монтана, не разкриват не само данни за извършено 4 престъпление по посочения по – горе текст от НК, но и данни за каквото и да е престъпление от общ характер ( в т.ч. по чл.149, ал.2, т.4 от НК или др. текст от НК), като правилно е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Посочен е основания състав на чл.149, ал.1 от НК, тъй като ДП № 839/23г. по описа на РУ – Монтана е образувано именно по този състав, а конкретизацията която се изисква чрез жалбата чрез посочване на текста на чл.149, ал.2, т.4 от НК би била задължителна, ако в рамките на разследването на ДП са били събрани изискващите се доказателства, за да се повдигне конкретно обвинение спрямо конкретно лице, за деяние по чл.149, ал.2, т.4 от НК. В този испект настоящия съд не констатира несъответствие от вида на посоченото в жалбата, което да има за последица съществено процесуално нарушение, даващо повод за отмяна на обжалваното постановление.