Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 16.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1021/2021
Вид
Решение № 64
Подписан
16.07.2021
В сила
16.07.2021
Състав
Нина Иванова Кузманова, Славка Георгиева Димитрова, Веселин Димитров Хаджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Нина Ив. Кузманова

Членове:Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601021 по описа за 2021 година С присъда, постановена по НОХД №7914/2016г., Пловдивският районен съд , 7-ми н.с. е признал подсъдимите ВЛ. ЕМ. В. и Б. Б. М. за ВИНОВНИ в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е наложил на всеки един от тях наказания при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода”, както следва: за срок от шест години и шест месеца за подс.ВЛ. ЕМ. В. и за срок от четири години и шест месеца за подс.Б. Б. М.. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наложеното на подс.В. наказание лишаване от свобода, като по отношение на подс.М. е постановено също ефективно изтърпяване, но при първоначален „Общ“ режим на основание чл.57, ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС. Със същата присъда е уважен изцяло предявеният граждански иск за имуществени вреди, като подсъдимите са осъдени да заплатят на „Техномаркет България“ АД обезщетение в размер на 2133,91 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение 1 в размер на 200 лева. С атакуваната присъда съдът се произнесъл и по веществените доказателства, като е възложил на подсъдимите и направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана в законоустановения срок от адв.М.И., в качеството му на защитник на подс.Б. Б. М. с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до нарушения на материалния закон. В допълнително писмено изложение са изложени подробни доводи за неправилна оценка на събраните доказателства, като се твърди недоказаност на обвинението, предвид липсата на убедителни доказателства за авторство на деянието и начина на извършването му.

Акцентира се върху липсата на преки доказателства, нито пък на съвкупност от косвени такива, които да обосновават изводи участие на подс.М. в инкриминираното деяние. Застъпва се становище, че постановената присъда почива на предположения, както и че липсата на внимателен и пълен анализ на събрания доказателствен материал води до липса на мотиви. В този смисъл се поддържа твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и се иска отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив намира атакувания съдебен акт за правилен и обоснован, като предлага да бъде потвърден.

Според държавното обвинение не се констатират сочените от защитата процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, които да налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Подс. Б.М., лично и чрез защитникът си-адв.И. поддържа жалба по съображенията изложени в нея. В хода на въззивното производство се поддържа и довода за неправилен анализ на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно доказаност на обвинението. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, както и несправедливост на наложеното на подс.М. наказание. В този смисъл се застъпва алтернативно искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание 2 спрямо подс. М., с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. В този смисъл се акцентира на чистото му съдебно минало, семейно положение, младата възраст и изминалия период от извършване на деянието.

На основание чл.320, ал.6 от НПК желание за присъединяване към жалбата е изразено от името на подс.ВЛ. ЕМ. В., който лично и чрез служебния си защитник –адв.М., поддържа въззивната жалба, подадена от подс.Б.М. и искане за връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, поради допуснати пороци в хода на първоинстанционното производство.

Твърди се недоказаност на обвинението, поради което се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

За гражданския ищец „Техномаркет България“ АД, редовно уведомен, не се явява представител във въззивното производство. От името на пострадалото юридическо лице, чрез упълномощения представител юриск.

М., е постъпила писмена молба, с която се заявява неоснователност на подадената въззивна жалба и се иска атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Претендира се заплащане на разноски за въззивната инстанция-юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:

Със споразумение от 11.04.2014 г. на Софийски районен съд по НОХД №7611/2014 г., 121 н.с., в сила от 11.04.2014 г. ВЛ. ЕМ. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.198 ал.1 пр. I-во от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, поради което и престъплението, предмет на по настоящото наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на предходното осъждане.

Подсъдимите решили да извършат кражба от магазини за черна и бяла техника и в изпълнение на взетото от тях решение, на 29.11.2014 г. двамата влезли в магазин „Т." в гр. П., находящ се на ул. „Н. К." № **. Били облечени със зимни якета, на които имало качулки. Разхождайки се покрай щандовете 3 за преносими компютри - лаптопи, възползвайки се от обстоятелството, че в този момент няма никой около тях, взели 1 бр. лаптоп „ACER" модел Е 1-532- G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв., след което В.В. го сложил под дясната си мишница и преметнал якето си през дясното си рамо, като по този начин го скрил от погледа на обслужващия персонал в магазина. После двамата успели да напуснат магазина около 17:30 часа.

На 06.12.2014 г., около 17:15 часа двамата подсъдими В. и М. отново посетили магазин „Т." в гр. П., находящ се на ул. „Н. К." №**, с намерение да откраднат други вещи. В изпълнение на това решение успели да вземат 1 бр. лаптоп марка „ACER" модел Е 5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп марка „ACER" модел V 3-371-32 JY на стойност 899,00 лв., като се възползвали от липсата на хора в момента на отнемане на вещите.

Подсъдимият В. скрил вещта, поставяйки я под дясното си рамо, на което преметнал якето си, а подсъдимият М. скрил отнетата вещ под лявото си рамо, отново скрита под наметнатото на рамото яке. По този начин, без да бъдат видени, В. и М. преминали безпроблемно покрай охраната и напуснали магазина.

След като излезли от магазин „Т.", находящ се на ул. „Н. К." №** в гр.

П., около 18:00 часа на 06.12.2014 г., двамата подсъдими посетили магазин „Т.", находящ се в гр. П. на бул. „С. П.", до магазин „М.". След като се разходили в магазина, подсъдимите взели 1 бр. конзола „PS4" на стойност 799,00 лв. /плейстейшън игра/ и се отдалечили в „мъртва зона" на магазина, където нямало камера, като подс.В.В. я сложил под якето си, което държал с едната ръка и не се виждало какво има под него. След това подс.Б.М. напуснал магазина сам, а подс. В.В., на излизане от магазина след него, преминавайки зад касовата зона, бил спрян от свидетелката Т. К. - охранител към фирма „Крон секюрити". Двамата подсъдими били забелязани предварително от нея, като тя се усъмнила, че същите възнамеряват да откраднат някакъв артикул. Свидетелката К. попитала В. какво има под якето, но той не отговорил, а побързал да излезе от магазина. К. успяла да хване якето и го дръпнала, като в този момент В. пуснал носената от него конзола, която паднала на земята, а той побягнал към вратата и избягал. Свидетелката К. се опитала да го догони, но същият избягал в посока горичката на парк „Л.". Свидетелката К. незабавно уведомила Х. Ч. - управител на магазина, за случилото се и двамата прегледали записите от охранителните камери в магазина, като установили, че двамата подсъдими се разхождали в магазина и “ в един момент взели конзолата „PS4. Така, извършеното от тях деяние е останало във фазата на опита, тъй като останало недовършено по независещо от волята на В. и М. причини.

Впоследствие в хода на образуваното досъдебно производство, при извършеното разпознаване /лист 45, том II от д.п./ свидетелката К. разпознала ВЛ. ЕМ. В. като лицето, на което е дръпнала якето, откъдето е паднала 4 носената от него конзола, а при извършеното разпознаване /лист 47, том II от д.п./ св.Теменужка Каръкова посочила Б.М. като лицето, което е излязло от магазина на бул. „С. П." № *** около 5 секунди преди подс.В.В., който носел конзолата. С протокол за доброволно предаване са предоставени дискове със записи от видеокамерите на магазини „Т.“, „Т.“ и „М.“ в гр.П..

Същите са били обект на изследване на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /лист 14-31, том I от д.п./, според която не се изключва възможността посочените и заснети на представените видеозаписи лица да са лицата В.В. и Б.М..

По делото, в хода на съдебното следствие, е назначена и изготвена допълнителна експертиза от вещото лице Ж. Г., която в заключението си на л.445-458, т.3 от НОХД, заявява че проследявайки лице 1 и лице 2 от първоначалната й експертиза на база облекло, тъй като на някой от камерите не се виждат ясно лицата, същите след влизане в магазина са се движили по отделно, а в последствие заедно. За твърдените обстоятелства, вещото лице е дало в заключението си допълнителен снимков материал, като се е съобразило и с телосложението и на двата обекта - лице 1 и лице2.

Установено е от назначената и приета в хода на съдебното следствие нова тройна съдебно-техническа експертиза с вещи лица от НИКК – София / на л.491-511, т.Ш от НОХД/, че в по- голямата част от престоя им в полезрението на камерите в магазина, двете лица се движат заедно, разговарят или застават в непосредствена близост едно до друго, от което експертите са предположили, че те се познават. Обозначеното като лице 1 вероятно е лицето ВЛ. ЕМ. В., а обозначеното като лице 2 вероятно е Б. Б. М..

По делото са били изготвени и приети и две стоково-оценъчни експертизи, които са дали заключение за стойността на вещите, както следва:1 бр. лаптоп „ACER" модел Е 1-532-G-3556461 TMN - 599,00 лева; 1 бр. лаптоп „ACER" модел Е 5-571-G-5566 -1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп „ACER" модел V 3- 371-32 J Y - 899,00 лв., а втората стоково-оценъчна експертиза е оценила 1 бр. конзола „PS4", според заключението на която същата е на стойност 799 лв. или общата стойност на отнетите вещи е 3446,00 лева.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на доказателствата, събрани в хода на досъдебното и продължителното съдебно следствие доказателства, не споделя изводите на първата инстанция за безспорна установеност на приетата фактическа обстановка и доказаност на обвинението в неговата пълнота. Според въззивният състав е доказано обстоятелството, че двамата подсъдими се познават преди инкриминирания период м.11- м.12.2014г., за което обстоятелство се съдържат сведения в показанията на св.Д. В., разпитан в първата инстанция. Налице са и 5 показанията на св.И. П., който като оперативен работник е бил ангажиран с проверка на информацията, касаеща двамата подсъдими, който в показанията си установява, че е събрана информация, за това, че двамата подсъдими М. и В. са били обект на съвместна проверка на Летище София, както и при придвижване в лек автомобил „Фиат“, и то все през 2014г. Неоснователно е възражението на защитата в този смисъл, за недопустимост на свидетелските показания на св.П., тъй като същият депозира показания за обстоятелства, станали му известни във връзка с работата, за която е бил ангажиран. Още повече, че неговите показания се подкрепят и от показанията на св.Д. В. и на приобщените показания по реда на чл.281, ал.5 от НПК на св. С. С., който твърди, че в този период е притежавал л.а.“Фиат“ с рег. № ********, който е ползвал за извършване на транспортни услуги на различни лица и вещи в цялата страна. Така, информацията придобита от св.И.П. се покрива с фактите изнесени в показанията на св.В. и св.С. и дава достатъчно основание да се приеме, че двамата подсъдими са се познавали преди инкриминираната дата. Това обстоятелство се установява и от приетите съдебно технически експертизи от досъдебното и съдебното производство, от които несъмнено се установява, че подсъдимите В.В. и Б.М., по едно и също време са се намирали в различните търговски обекти, като от записите, подкрепени и със снимки и обобщени от заключенията на експертите, се установява, че двамата влизат сравнително по едно и също време в обектите, комуникират помежду си, разхождайки се заедно между щандовете. Всички тези доказателства дават за съда достатъчно основание да приеме, че двамата подсъдими не само са се познавали, но и на 06.12.2014г. били в гр.Пловдив с намерение за извършване на съвместна дейност. Отделен е въпроса, че според въззивният съд, са налице доказателства единствено за такава, осъществена на 06.12.2014г. в магазин на „Т.“ ЕАД в гр.П., когато според обвинението е направен опит да се отнеме чужда движима вещ- 1 бр.конзола за „PS 4“ на стойност 799 лева от ръководството на „Технополис“ с намерение да се противозаконно да се присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.