Решение № 90 от 30.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 673 от 08.06.2023 г. по гр.д.2142/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на въззиваемия П. Я. А. от гр. Ц., сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху сумата за периода 07.12.2019 г.- 07.12.2022 г. в размер на 3 047,47 лв и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 750 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове.

Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са съображения, че Прокуратурата следва да дължи обезщетение, тъй като събраните по делото доказателства установяват, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, евентуално - че обезщетението следва да се намали, съобразно чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, но тези доказателства не са коментирани в съдебния акт. Посочва се, 1 че в статия пред медии защитникът на ищеца към него момент по наказателното производство е признал наличието на превишаване на правата и нарушение на служебните задължения от страна на ищеца, във връзка с повдигнатото обвинение. Твърди се, че съдът също е приел в Решение № 192/23.11.2017 г. по ВНОХД № 166/2017 г. по описа на БАС, че от събраните по делото доказателства се установява, че без предварително одобрение от страна на общинския съвет на О. Ц. подсъдимият А. е одобрил промяна на регулационни граници, с което по същество е извършено еднолично разпореждане от негова страна с недвижим имот-публична общинска собственост, без да има решение на общинския съвет за промяна статута на имота. Сочи се, че фактът, че неимуществените вреди са настъпили по изключителна вина на пострадалия, се доказва и от свидетелските показания на св. Д.

Оспорват се като необосновани изводите на съда, че по делото е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между наказателното преследване на ищеца и резултата от изборите като кандидат за **** от Българска социалистическа партия през 2015 г.

Сочи се, че първоинстанционният съд е посочил, че се отчита обстоятелството, че ищецът е бил обект и на предходно наказателно преследване, по което му е наложено административно наказание, но не е отчел факта, че административното наказание глоба по чл.78а от НК е за деяние по чл.219, ал.1 от НК, извършено на 12.08.2004 г., а обвинението по чл.283а от НК е било за периода от „02.078.2005 г. до 16.09.2005 г.“, и не са отчетени резултатите от това административно наказание - загуба на изборите през 2011 г. и в последствие през 2015 г. Твърди се, че ако е имало промяна в отношението на гражданите към ищеца, то тази промяна, съгласно показанията на св. Д. е в резултат на разрешената сделка за продажба, коментирана още преди 2013 г. - преди да е било повдигнато обвинение.

Твърди се още, че е в противоречие с доказателствения материал (приетата като доказателство снимка от Флагман от 2 март 2017 г.) и изводът на съда, че ищецът е живял повече от 4 години в притеснение от несигурността и неизвестността от това какъв ще бъде крайният резултат от наказателното производство срещу него.

По изложените съображения се твърди, че Прокуратурата следва да бъде освободена от отговорност нa основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално – да се приеме наличието на условията по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението.

По отношение на размера на неимуществените вреди се твърди, че съдът е присъдил обезщетение, което е прекомерно не съответства на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не се е съобразил с ППВС № 4/1968 г., съгласно което обезщетението следва да е резултат от фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, както и с константната съдебна практика, съгласно която размерът 2 на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил, че независимо от тежестта на обвинението, в случая спрямо ищеца не е прилагана мярка за процесуална принуда; и макар в решението си съдът да е приел, че наказателното производство е протекло в разумен срок, това не се е отразило на размера на присъденото обезщетение. На следващо място се твърди, че приетите доказателства не съдържат изявления на органи на Прокуратура на РБ, а за вреди от действия на трети лица, не се следва да се ангажира нейната отговорност.

Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част и да отхвърли предявените искове на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, алтеранативно - да приеме наличието на условията по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради тяхната прекомерност.

В законовия срок въззиваемият-ищец П. Я. А. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Оспорени са твърденията на въззивника за наличие на изключителна вина на ищеца или съпричиняване от негова страна по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. Твърди се, че в случая не е налице нито една от двете хипотези.

Сочи се, че и с въззивната жалба, и с отговора на исковата молба, ответникът се опитва да изопачи обстоятелствата по делото, като използва неправомерно отделен признак от хипотезата на наказателноправната норма, за да оправдае собственото си противоправно поведение. Излагат се съображения, че ответникът твърди наличие на превишаване на правата и нарушение на служебните задължения от страна на ищеца, но това е само един от признаците на деянието от обективна страна, което да е основание за изключителна вина. Сочи се, че за доказването на това единствено обстоятелство ответникът използва извадени от контекста на защитника на лицето изказвания, които дори смислово не оправдават тезата на въззивника.

Твърди се, че Прокуратурата е длъжна да повдига и поддържа само законосъобразни обвинения за извършени деяния, които може да докаже надлежно пред съда, че съставляват престъпление, а в случая ищецът е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, като съдът е приел, че извършеното деяние не осъществява състава на твърдяното престъпление нито от обективна, нито от субективна страна, т.е.ищецът не е имал никаква вина за повдигнатото му незаконно обвинение, поради което не е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на твърдяното съпричиняване се излагат твърдения, че според съдебната практика такова е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, 3 каквито обстоятелства в случая не са налице, тъй като ищецът през цялото време на наказателното производство е съдействал, за да се установи обективната истина и правомерно е упражнявал правото си на защита.

На следващо място се твърди, правилно съдът е приел, че изборните резултати през 2015 г. са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението.

Твърди се на следващо място, че са правилни и обосновани изводите на съда, че ищецът е преживял съществен период на притеснения и несигурност по отношение на изхода на наказателното производство.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника осъдителна част и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Я. А. на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. 1 от Закона за адвокатурата.

С отговора си на въззивната жалба, въззиваемият П. Я. А. е депозирал и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която исковете на въззиваемия са отхвърлени за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 40 000 лв за главница и за разликата над уважения размер до претендирания размер от 12 189,86 лв за законна лихва за периода 07.12.2019 г.- 07.12.2022 г.

Твърди се, че в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, решението на първоинстанционния съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон.

По-конкретно се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата в конкретния случай, а именно: образувано и проведено наказателно производство от общ характер срещу ищеца; постановена и влязла в сила оправдателна присъда; претърпени неимуществени вреди от лицето, както и причинно-следствена връзка между вредите и неоснователното обвинение. Твърди се обаче, че съдът неправилно определил размера на претърпените вреди, респ. размера на дължимото справедливо обезщетение.

Също се позовава на т.II от ППВС № 4/1968 г., като в тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил, че ищецът е разпознаваема и уважавана личност не само на територията на О. Ц., но и в цяла Б.; преди да стане обществено известен случая с процесното обвинение, се е ползвал с изключително добро име в обществото - както като обикновен гражданин, така и като професионалист в кариерен план, като това, както и кръгът на социалната му среда, се е променило с процесното обвинение. Сочи се, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко престъпление, при това - такова по служба; делото е било широко медийно отразено и публично разгласено в цялата страна. Твърди се, че събраните по делото доказателства са установили, че обвинението се е отразило негативно върху личния, обществения и професионалния живот на ищеца - наказателното преследване 4 непоправимо е засегнало авторитета, доброто име и честта на ищеца; той е бил изолиран от обществото; обвинението се е отразило пагубно върху кариерата му, като е дало възможност на политическите му противници допълнително да разгласяват неверни и клеветнически послания по негов адрес. Твърди се, че ищецът е претърпял и физически и психически страдания, част от които не са преодолени и до настоящия момент.

Оспорват се като несъстоятелни доводите на съда, че основание за намаляване на размера на обезщетението са наложеното предходно административно наказание и липсата на приложени мерки за неотклонение или процесуална принуда по наказателното производство. Твърди се, че наложеното административно наказание не променя обстоятелството, че лицето е неосъждано за извършено престъпление от общ характер, поради което същото не следва и да бъде вземано предвид. По отношение на факта, че мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда не са били използвани, се твърди, че такива не са били наложени, тъй като не са били необходими предвид личността на ищеца и оказваното от него пълно съдействие на разследващите органи.

Оспорват се доводите на съда, че производството е разгледано в разумен срок. Твърди се, че в случая макар делото е за тежко престъпление по служба, от материалите по него се установява, че обвиненият е съдействал максимално на органите на реда и Прокуратурата – не само не е ставал безпричинно нито веднъж повод за отлагането или забавянето на хода на производството, но и е съдействал лично за събирането на доказателства и разкриването на обективната истина. В този смисъл се твърди, че следва да се потърси причината за разглеждане на производството в неразумен срок по вина на държавните органи – налице е било забавяне на досъдебното производство - предварителната проверка е образувана по сигнал от 06.06.2012 г., по която е налице еднократно удължаване на срока с 2 месеца; срокът по образуваното на 27.12.2012 г. досъдебно производство № 543/12 г., удължаван 9 пъти; обвинението през този период е било изменяно 5 пъти; веднъж е било върнато от съда на досъдебна фаза поради неяснота и вътрешно противоречие в обвинителния акт; делото влиза в съда чак през месец май 2015 г. или близо три години след сигнала.