Решение № 1305 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110109893 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Р. Т.

К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: **, са предявени обективно съединени, в условията на евентуалност, искове, както следва: за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, Договор за потребителски кредит „**" №** от ** г., на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т.11 ЗПК; за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, Договор за потребителски кредит „**" №** от ** г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК; за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, Договор за потребителски кредит „**“ №** от ** г., на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. С уточнителна молба, ищецът сочи, че основанията по главния иск – за установяване недействителност на договора, поради неспазване изискванията на чл.22 ЗПК, са заявени в условията на евентуално съединяване, при следната поредност – чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, евентуално чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

1

На ** г., между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит „**“, за сумата от 1500 лв., при годишен лихвен процент в размер на 50,95% и ГПР - 63,13%. Срокът на договора е до 20.08.2026 г., като дължимата сума е платима на месечни вноски в размер на 198,86 лева /за вноски от 1 до 16 по погасителен план/ и в размер на 117,61 лв за останалите вноски до позиция 18 по ПП, като само последната вноска е в размер на 117,03 лева. Общата сума, която ищецът следва да върне на кредитора, е в размер на 2116,40 лева.

В исковата молба се сочи, че на датата на сключване на процесния договор, между страните е подписано Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит „**" №**/** г. В същото, страните са констатирали, че при кандидатстване от Клиента за кредит, Кредиторът е поискал обезпечение за гарантиране на всички дължими изискуеми вземания.

Съгласно чл. 10 ОУ - банкова гаранция, издадена отот българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДП Ки с бенефициент *** ** България ЕООД; гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент П.К.Б. ЕООД; солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с кредитора; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ; ипотека върху недвижим имот.

Твърди, че тъй като не е предоставил обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в размер на 975 лв, разсрочена на 18 вноски, съвпадащи по дати с вноските на кредита. На ищеца е предоставен нов погасителен план, като в месечната вноска е включена и вноската по неустойката. Намира, че тъй като допълнителното споразумение е неразделна част от договора за 2 кредит, следва да се приеме, че неустойката и клаузата й за начисляване са част от договора за кредит.

Оспорва сключения договор за кредит като нищожен. Сочи, съгласно чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи, че в договора кредиторът е посочил като абсолютни величини ГЛП и ГПР, без да е представил ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, в т.ч. кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 63,16 %. Намира, че годишната фиксирана лихва, в размер на 50,95 % не е ясно как е изчислена. Сочи, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора. Според договора кредитополучателят дължи неустойка, в случай, че не представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 10 от ОУ. Неустойката е в размер 975,00 лева, като невключването на този разход в ГПР, води до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 33П, което не дава възможност да се определи действителния ГПР и е налице фактическа липса на ГПР по смисъла на закона, а не фактическа грешка при изчисляването му, което води до нищожност на целия договор по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема.

Намира, че съдържащата се в договора неустоечна клауза е неравноправна. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури гаранция на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, 3 както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на гаранция. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение. Чрез процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума.

От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Сочи, че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е повисока от установеното договорно възнаграждение е в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора. Изводът, че с клаузата за неустойка на практика е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Сочи, че клаузата от договора за кредит, установяваща 4 задължение за заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Потребителят няма право на избор дали да предостави гаранция или не. В случай, че не предостави - дължи неустойка.

Заявява, че е договорът е недействителен, тъй като накърнява добрите нрави. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение на размера на възнаградителната лихва. При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие вв облигационните отношения. Твърди, че поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити - двукратния размер на законната лихва. Намира, че при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. При това уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 50,95 % е повече от четирикратния размер от законната лихва. Уговаряне на възнаградителна лихва в размер повече от три пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, предполагащ недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на страните по това правоотношение. Следователно същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на това основание нищожна.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

5

Намира всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № **, в изпълнение на който, на ищеца е предоставена сума в размер на 1500,00 лева, усвоена от кредитополучателя съгласно условията посочени в ДПК. Сочи, че договорът отговаря на изискванията за действителност, определени с чл. 10 ал.1 ЗПК. Оспорва твърдението, че не е спазено изискването на ч л. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК. Същият е действителен, тъй като не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи. ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI.Параметри” е посочена чистата стойност на кредита – 1500,00 лева, срока за погасяване на кредита - 18 месеца, размера на вноската по кредита – 117,61 лева, посочен е размерът на уговорения ГПР – 63,16 %, както и размерът на ГЛП – 50 ,95 %, а също така и размерът на лихвения процент на ден – 0.14. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 2116,40 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. Сочи, че в чл.4 и чл. 5 ОУ, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора.