Решение № 2347 от 24.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2347 гр. Пловдив, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113436 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Адванс Акаунт“ ООД, ЕИК 203657220, против „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2400 лева, представляваща вземане по клаузи за неустойка, което вземане произтича от предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на устройства, обективирана във фактура № 7333576508/01.04.2022 г..

В исковата молба се твърди, че между страните е имало сключен договор за предоставяне на мобилни и интернет услуги за адрес: ***************. Твърди се, че предоставените от „Йеттел България“ ЕАД услуги не отговаряли на договореното, като през повечето време ищецът нямал осигурен достъп до интернет или получаваният сигнал бил изключително слаб. Входящите и изходящите телефонни обаждания също се осъществявали трудно и с дълги прекъсвания на покритието. Поради това дейността на ищеца, свързана с предоставяне на счетоводни услуги, била сериозно затруднена и на моменти абсолютно блокирана поради невъзможност да се свързва с клиенти, както и липса на достъп до електронните услуги на държавни органи. От страна на ищеца били отправяни многократно сигнали до ответното дружество с настояване проблемите да бъдат отстранени, но това не било сторено.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът твърди, че развалил договорните отношения между тях. Въпреки това с Фактура № 7333576508/01.04.2022 г. била начислена на ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 2400 лева, на основание клаузата по т. 5.2 от Допълнително споразумение от 19.11.2021 г. за промяна на абонаментен план към Рамков договор. Твърди се, че прекратяването било по инициатива (изрично волеизявление) на потребителя и като причина за това се посочва виновното неизпълнение на задълженията от страна на оператора. Счита, че клаузата на т. 5.2 от Допълнително споразумение от 19.11.2021 г. се явява неравноправна и нищожна, тъй като налага на ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договор за представяне на мобилни/интернет услуги, когато предсрочното 1 прекратяване е по причина, за която „Йеттел България“ ЕАД отговаря.

В уточняваща молба от 16.10.2023 г. ищецът посочва, че първоначалният Рамков договор е сключен между страните на 19.09.2017 г., по силата на който „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“) предоставя на „Адванс Акаунт“ ООД посочените в договора електронни съобщителни услуги (мобилни и интернет услуги).

Твърди, че към рамковия договор бил сключен Договор за лизинг от 19.11.2021 г., съгласно който лизингодателят „Йеттел България“ ЕАД се задължил при условията, посочени в договора и Общите условия към договора за лизинг, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя „Адванс Акаунт” ООД за временно и възмездно ползване описаните в Приложение 1 устройства. Лизингополучателят от своя страна се задължил да заплати обща лизингова цена за устройствата в размер на сумата от общите лизингови цени на всички устройства, посочени в Приложение 1, и образувани от стойностите на първоначалната лизингова вноска и месечните лизингови вноски за всички устройства, съгласно предвиденото в чл. 7 от Договора за лизинг. Сочи се, че към Рамковия договор било сключено Допълнителното споразумение от 19.11.2021 г., в т. 5.2 от което била уговорена процесната неустойка при прекратяване от страна на получателя на услугите „Адванс Акаунт“ ООД. Начислената неустойка в размер на 2400 лева не била заплатена, което обстоятелство ищецът счита, че поражда правния му интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че не я дължи.

В уточняваща молба от 14.11.2023 г. ищецът посочва, че със сключеното между страните Допълнително споразумение от 19.11.2021 г. бил променен абонаментният план относно мобилен номер 359********* и бил продължен срокът на подписания между тях Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги до 19.11.2023 г. Поддържа, че волеизявление за разваляне на договора е изразено от ищеца на 22.03.2022 г. устно до служителя на ответника - А.П., която отговаряла за „Адванс Акаунт“ ООД, като клиент на „Йеттел България“ ЕАД. Заявява, че неустойката била формирана и начислена от ответника, като представлявала посочената неустойка от 200 лева, съгласно т. 5.2, б. „а“ от Допълнителното споразумение, умножена по 12 броя номера, за които се прекратяват услугите.

С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Йеттел България“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че ищецът, в качеството си на клиент на ответното дружество, е сключил следните договори за мобилни услуги: Допълнително споразумение към Рамков Договор от 11.12.2020 г. за следните мобилни номера: +359*********; +359*********; +359*********;

+359*********; +359*********; +359*********; +359*********; +359*********;

+359*********; +3598*********; +359*********, както и Допълнително споразумение към Рамков договор от 19.11.2021 г. за следния мобилен номер: +359*********.

Твърди още, че горепосочените мобилни номера били пренесени в мрежата на друг оператор със Заявления за преносимост към мрежата на „Виваком“ на дати 23.03.2022 г. и 24.03.2022 г. Сочи, че пренасянето на номер в мрежата на друг оператор в срока на договора се счита за предсрочно прекратяване, като предсрочното прекратяване на правоотношенията по инициатива на потребителя е предвидено в чл. 5 от посочените договори. Твърди, че неустойката се дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, а размерът на неустойката е дефиниран в чл. 5.2. Поддържа, че вследствие на заявения пренос на номерата в мрежа на друг оператор, по абонатния номер на ищеца били начислени неустойки в размер на 2400 лева, дължими за пренос на посочените по-горе 12 мобилни номера. Тези неустойки били начислени във Фактура с № 7333576508 от 01.04.2022 г.

2

Ответникът поддържа, че в качеството си на страна по договорите, предоставяща мобилните услуги, е осигурявал достъп до същите, като срещу изпълнение на това свое задължение ежемесечно е издавал фактури, съобразно потреблението и избраните абонаментни планове. Изтъква, че ищецът е бил напълно наясно за крайните дати от срока на действащите валидно сключени договори с ответното дружество, а именно – 11.12.2020 г. и 19.11.2023 г.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че „Йеттел България“ ЕАД не е имало възможност да предостави услуги на посочен от ищеца адрес. От своя страна ответникът твърди, че прекратяването на горепосочените допълнителни споразумения е настъпило поради виновно неизпълнение от страна на ищеца и това е довело до начисляване на уговорените между страните неустойки по абонатния номер на клиента. Същият бил наясно с условията по договорите още при тяхното сключване, като с подписването им се обвързал с всички последици от тяхното изпълнение. В този смисъл ответникът поддържа, че клиентът следва да носи отговорност в случай на неизпълнение на договорните ангажименти, каквото по своята същност представлява и предсрочното им прекратяване.

Изтъква, че ищецът е следвало да спази изцяло задълженията си до края на посочения в договора срок, съответно, ако не го спази, следва да понесе неблагоприятните правни последици от това свое неизпълнение, а именно – заплащането на неустойките, начислени в резултат от предсрочното прекратяване на основание чл. 5 от Допълнителните споразумения. Оспорват се и твърденията за неравноправност на посочената клауза за начисляване на неустойка при предсрочно прекратяване на договорните отношения от страна на клиента.

По отношение на начислените неустойки заявява, че в случая са реализирани две от функциите на неустойката, а именно – да обезщети изправната страна от неизпълнението на задължението на длъжника и в същия момент да го санкционира за това, че не е спазил договорните си задължения, така както ги е поел с подписването на договора. Поддържа, че неустойката е начислена в размер, както е уговорена между страните и се явява парично обезщетение в полза на ответното дружество за това, че ищецът, неизпълнявайки своето задължение е допринесъл за това да не се спази срокът на договора. Намира, че са налице предпоставките за дължимост на неустойката – същата била уговорена изрично в подписания между страните договор, както и нейният размер; дружеството предоставяло непрекъснат и необезпокояван достъп до мрежата си за ползване на нейните услуги; ищецът причинил неговото предсрочно прекратяване. Поради това счита, че начислената неустойка е дължима от ищеца.

В обобщение на изложеното се твърди, че договорите били прекратени с извършения пренос на дати 23.03.2022 г. и 24.03.2022 г., а крайният срок на същите бил различен, съответно на 11.12.2022 г. и 19.11.2023 г. Неустойката била начислена на годно договорно основание, а по аргумент от чл. 309 ТЗ, същата не може да се счита за прекомерна или накърняваща добрите нрави, с оглед принципите на търговското право и свободата на договаряне между търговците. Поддържа, че размерът на неустойката не е обвързан с размера на месечната абонаментна такса, което според ответника не противоречи на закона.

На следващо място се посочва, че мобилните номера на „Адванс Акаунт“ ООД ползвали мобилни услуги (мобилна гласова телефония и мобилен интернет), които не били обвързани с конкретен адрес и клиентът можел да се възползва от тях навсякъде, където операторът осигурява покритие. Твърди се, че от страна на ищеца не са получавани оплаквания, свързани с качеството на услугата на адреса на дружеството в с. *********.

Сочи се, че такива оплаквания е имало по отношение на адреса на ищцовото дружество в ***************, които били отстранявани в срок.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 3 пълномощника на ищеца, в случай че се претендира в по-висок от минималния размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният от ищеца срещу ответника, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата, посочена в исковата молба за начислени неустойки, поради предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на устройства, е допустим, обективирана във фактура № 7333576508/01.04.2022 г., поради наличие на правен интерес.

За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор с ответника, възникнал от договори за мобилни услуги и договори за услуги. Правният интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с ответника правоотношение по договорите, е налице, тъй като е налице спор между страните по този въпрос - ищецът твърди, че не дължи общият размер на неустойките, посочени в издадена от ответника фактура и той не разполага с друг вид защита на правата си - от него не може да се иска да плати сумата за неустойки, начислена му с фактурата, след което да иска от ответника възстановяване на надвнесена сума.

Предявеният отрицателен установителен иск предпоставя, че ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си – валидни договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договор за лизинг, по които ответникът е изпълнил задълженията си и е изправна страна; наличие на основание за предсрочно прекратяване на договорите, едностранно от ответника; уговорена в договорите неустойка, както и нейния размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу нейното съществуване.