Решение № 3982 от 05.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3982 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330105675 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. И. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл.4, ал.2 от сключения между тях в гр. П. Договор за паричен заем № ***********/******* г. е нищожна, както и да осъди ответното дружество да му заплати сумата 494, 76 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по Договора за паричен заем, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между тях е бил сключен в гр. П. Договор за 1 паричен заем № *********/******* г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 700 лева, с 6-месечен срок на връщане, на 6 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 130, 65 лева, а общата дължима за връщане сума е била в размер общо на 783, 95 лева.

Съгласно уговореното в чл.4, ал.1 от Договора за паричен заем, ищецът като ******* се е задължила в срок до три дни от датата на сключване на Договора да представи на ответника като ********** едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по – лош от „Редовен”, както и Поръчителят да подпише Договор за поръчителство; ИЛИ да представи банкова гаранция с бенефициер – Заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по Договора за паричен заем. В чл.4, ал.2 от Договора страните са че при неизпълнение от страна на Заемодателя на задължението му по чл.4, ал.1 от Договора да предостави обезпечение, Заемодателят дължи неустойка на Заемодателя в размер на 494, 76 лева, която ищицът следва да заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя вноска за неустойка в размер на 82, 46 лева.

Както се установява от заключението от ******** г. на вещото лице по *** И. С., клаузата за неустойка оскъпява кредита с много над 50% (а именно – 837, 18%), поради което клаузата за неустойка нарушава добрите нрави, внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя и това води до нищожността й – с оглед на което съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от посоченото заключение на ***, за периода 09.01 – 12.03.2019 г. ищецът е заплатил на ответника изцяло уговорената с Договора неустойка – общо 494, 76 лева – като предвид нищожността на клаузата по Договора за заплащане на неустойка, съдът намира, че тази сума се явява платена от ищеца на ответника без основание, а оттук (доколкото претендирания размери – съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на ******** г. изменение на този иск, съвпада с действително платения от него) – че искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от ******* г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените 2 разноски за производството по делото в размер общо на 305 лева – платени ДТ, включително и за издаденото на ищцата съдебно удостоверение, и депозит за ***, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС на пълномощника на ищеца, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че ищецът е предявил два иска, както и, че адвокатското възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “Изи Асет Мениджмънт”

АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джавахарлал Неру” № 28 - “Силвър център”, ет.2, офис 40-46, представлявано от **************** Г. Т.

Т., ЧЕ клаузата на чл.4, ал.2 от сключения между него и Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № ***, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. С., ЖК “*******”, ул.

„*******“ № *** – *******************, офис ***, Адвокатска кантора „М. и З.“, адв.

Б. З., в гр. П. Договор за паричен заем № *********/********** г., Е НИЩОЖНА.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 494, 76 лева, представляваща недължимо платена от ищеца на ответника неустойка по сключения между тях в гр. П.

Договор за паричен заем № ********/****** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от ******* г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 305 лева.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Б. С. З., със служебен адрес: гр. С., ЖК “******”, ул. „**********“ № **– ********************, офис ***, Адвокатска кантора „М. и З.“, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 960 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3

4