Решение № 2973 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2973 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110110338 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Ц. Б. № * срещу ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1075,06 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл.

214 от ГПК), представляваща частичен иск от претенция с пълен размер от 1242,00 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с ДК № *, настъпили при ПТП от 07.07.2023 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е 200”, с ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.08.2023 г. до нейното окончателно изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на * г. около 09:30 ч. паркирал в гр. В., на ул. К. Ф.

№ *, собствения си л.а. „М. Ц *”, с ДК № *, който около 10:00 ч. бил блъснат от водача на л.а. „М. *”, с ДК № * при маневра на заден ход. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили водача л.а. „М. *”, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 13.07.2023 г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис - заключение по щета № *. В описа били отразени като увредени следните детайли: облицовка задна броня, десни задни светлини комплект, заден десен калник и задна дясна врата горна част. Поддържа се, че застрахователят изплатил на ищеца сумата от 558,00 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1800,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 1242,00 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „А.”, чрез юрк. Л.

М. - Л., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер, както и акцесорния за законна лихва. Не оспорва, че е осигурявал застрахователното покритие за увреждащия л.а.

1

„М. *”, с ДК № *, както и че извънсъдебно е изплатил по банков път на ищеца обезщетение от 558,00 лв. по образуваната щета. Сочи, че е налице съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, доколкото съгласно двустранния констативен протокол, увреденото МПС е било спряно/паркирано на забранено място, а именно в непосредствена близост до/в кръстовище, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и пред входа на място, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства, в нарушение на чл. 98, ал. 2, т.

1 от ЗДвП, като по този начин ищецът е пречил на движението и безпрепятственото преминаване на останалите участници в него, включително на водача на л.а. „М. *“ с ДК № *. На следващо място излага, че с изплащането на обезщетението е изпълнено задължението му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се и че претенцията на ищеца е силно завишена и не кореспондира на средните пазарни цени към датата на настъпване застрахователното събитие, като вредите могат да се отстранят за един час. Сочи се, че претенцията надвишава и стойността на ремонта изчислена по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 24 за задължителното застраховане, която е приложима тъй като в случая не са представени фактури за извършен ремонт на увреденото МПС. Излага, че при определяне действителната стойност на МПС следва да се калкулират средните пазарни цени на нови части от алтернативни доставчици, а не на оригинални части, предвид обстоятелството, че МПС е първоначално регистрирано преди 13 г. Оспорва вредите да са отстранени. Евентуално сочи, че изплатеното обезщетение кореспондира с действителния размер на вредите, след съобразяване на съпричиняването.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмено стновище докладвано от съда.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, че извънсъдебно ответникът му е изплатил застрахователно обезщетение от 558,00 лв., което преценено в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е платил пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а. „М. *”, с ДК № *, че на посочената дата 07.07.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „М. *”, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, включително настъпването на тотална щета; наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 07.07.2023 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 558,00 лв.

Реализирнето на процесното ПТП от * г. и механизмът на неговото настъпване се установява и от събраните по делото доказателства, включително изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и 2 компетентно. В тази връзка съгласно т. 1 на заключението, ПТП от *г. е причинено при движение на застрахованият при ответника л.а. „М. *”, с ДК № * в гр. В., по ул. „К.Ф.“ и извършване на маневра за завиване на дясно с промяна на траекторията, при което удря собствения на ищеца л.а. „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с ДК № *, паркиран на платното за движение с лявата си част към бордюра и успоредно на оста на пътя в гр. В., на ул. „К.Ф.“, пред № *. Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от * г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.

Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти.

Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че на *г. в гр. В. застрахованият водач е ударил с управлявания от него автомобил задната дясна част на автомобила на ищеца при влизане в паркинг, близо до ул. „У.К.Ф.“ № *, предвид направените отметки в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А3 и Б1 от типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на двата л.а. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № * г. на ВОС.

Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола, в който застрахованият при него водач е признал вината си, не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло. Нещо повече.

Като доказателства по делото са събрани свидетелските показания на Ш. З. З., съгласно които ПТП се реализирало, като свидетелят при управление на л.а. „Мерцедес Е 200”, с ДК № * и излизане на заден ход от частен терен ударил напречно паркирания автомобил на ищеца, като нямало знаци, които да забраняват паркирането. Свидетелят сочи и че не съобразил мястото и габаритите на управляваната кола, както и че вече не може да кара автомобил, но го прави от време на време. Визираните показания съдът намира за последователни и обективни, плод на преки впечатления на свидетеля за начина на възникване на ПТП, поради което съдът приема, че същите по несъмнен и едновременно с това опровергават правонамаляващото възражение на ответника, който именно е поискал тяхното събиране като доказателство по делото, че е налице съпричиняване от страна на ищеца поради нарушение правилата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, доколкото не установяват той да е паркирал автомобила си в или на 5 метра от кръстовище по смисъла на § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, предвид липсата на два пресичащи се пътя или пред вход, от който е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства.

Че ПТП е настъпило единствено поради противоправното поведение на водача на л.а.

„Мерцедес Е 200”, с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който с отговора на исковата молба е признал, че по образуваната при него преписка по процесната щета е заплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение от общо 5 8 5 , 0 0 лв. по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия , но по несъмнен начин, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително 3 заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по основание.