Решение № 327 от 22.11.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Костинброд, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100202 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 1064 / 10.03.2023 г. / изпратена по подсъдност / подадена от Т. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. С. против Софийския районен съд, с адрес : гр. С., представляван от А.В.А..

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения, изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че на ****** г. „Топлофикация“ ЕАД е подала заявление по чл. 410 от ГПК против Т. Г. Ч., ЕГН ********** и е било образувано ч. гр. д. № 4464 / 2019 г., 124 състав по описа на СРС. Ищецът твърди, че на 10.09.2019 г. е подал възражение, поради плащане на задължението и е приложил копие от платежен документ. На 29.10.2019 г. съдът е издал Разпореждане да се изпрати препис от възражението за становище, като на 04.11.2019 г.

„Топлофикация“ ЕАД потвърждава извършеното плащане.

На 20.07.2020 г. е издадено разпореждане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и същото е влязло в сила на 05.09.2023 г.

Ищецът сочи още, че на 21.12.2020 г. е подал заявление по реда на чл.

60 от ЗСВ и е била образувана преписка № РС – 20 – 21.12.2020 г., като 1

Министерството на правосъдието уведомява ищеца, че не са налице основанията да се присъди обезщетение за забавено правосъдие.

И тъй като същият счита, че становището на министерството на правосъдието е неправилно е предявил настоящия иск.

Ищецът сочи, че в констативния протокол от 01.03.2021 г. изх. № РС – 20 – 491 са посочени следните забавяния : съобщението за издаване на заповедта за изпълнение е изпратено 1 месец и 12 дни след издаването й, 1 месец и 19 дни след депозирането на възражението по чл. 414 от ГПК, същото е изпратено на кредитора за становище и заповедта за изпълнение е обезсилена 8 месеца и 16 дни след потвърждение от кредитора за погасяването. Ищецът твърди, че не счита, че претовареността на СРС е основание за освобождаване на съдилищата от отговорност за причинените вреди.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд да му заплати сумата от 500.00 / петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на ч. гр. д . № 4464 / 2019 г., 124 състав по описа на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва от 05.09.2020 г. / влизане в сила на разпореждането за обезсилване / до окончателното изплащане на дължимото.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от СРС, в който същият оспорва иска. Същият моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.

Претендират се направените по делото разноски на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът редовно призован явява не се явява, а се представлява от упълномощения си защитник - адв. И. – САК, която моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявения иск.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, същият е депозирал становище вх. № 4942 / 23.10.2023 г., с което заявява, че поддържа отговора и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор И., който взема становище, че така предявения иск е неоснователен и недоказан.

2

Същият сочи, че се присъединява към отговора на СРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

На ****** г. заявителят е „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК : ******* е подал заявление срещу Т. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. С. и е образувано в СРС ч. гр. д. № 4464 / 2019 г., 124 – състав. На 29.01.2019 г. съдията при СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На 17.04. 2019 г. е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК, след като длъжникът – настоящият ищец не е бил открит на посочения адрес и накрая Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез работодател на 22.08.2019 г.

Ищецът Т. Г. Ч., ЕГН ********** подава възражение в срок вх. № 3066585 / 10.09.2019 г., като прилага и платежни нареждания от които е видно, че същият е заплатил на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК : ******* дължимите суми. С разпореждане до заявителя съдът е разпоредил да се изпрати препис от възражението на длъжника, ведно с платежните нареждания и заявителят в тридневен срок да вземе становище, като е уведомен, че в противен случай ще обезсили заповедта за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

С молба вх. № 5181193 / 04.11.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК : ******* отговаря, че задължението е погасено изцяло, с извършено плащане на 05.09.2019 г.

С Разпореждане от 20.07.2020 г. съставът на СРС обезсилва издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 29.01.2019 г., като разпореждането е влязло в сила на 05.09.2020 г.

След окончателното приключване на производството ищецът е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. Изготвен е подробен констативен протокол от 26.02.2021 г., който е бил изпратен на Министъра на правосъдието След като било разгледано заявление вх. № РС – 20 - 491 / 21.12.2020 г. заявлението е било отхвърлено, тъй като продължителността на производството не е надхвърлило разумния срок / в конкретния случай 3 заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обезсилена с продължителност 1 / една / година, 7 / седем / месеца и 12 / дванадесет / дни.

Съдът кредитира показанията на свид. Н.В.С. – М., от които само може да се установи разочарованието на ищеца от съдебната система, тъй като въпреки че си е погасил задължението / което не е платено в срок / заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е обезсилена в най – кратък срок. Но съдът счита, че на ищецът на 04.11.2019 г., след като е потвърдено напълно плащането от „Топлофикация София“ ЕАД му е било известно, че заповедта ще бъде обезсилена, което не е било пречка той да сключи сочения от свидетелката предварителен договор за имота.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.

В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне 4 размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.“

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за 5 правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на ч. гр. д. № 4464 / 2019 г. по описа на СРС.

В Констативния протокол изх. № РС – 20 – 491 от 01.03.2021 г. са посочени следните забавяния : съобщението за връчване на препис от заповедта за изпълнение е изпратено 1 / един / месец и 12 / дванадесет / дни след издаването й, 1 / един / месец и 19 / деветнадесет / дни след депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК, то е изпратено на заявителя за становище, а заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обезсилена 8 / осем / месеца и 16 / шестнадесет / дни след потвърждаване от кредитора за погасяване на задължението.

Действително при разглеждане на ч. гр. д. № 4464 / 2019 г. по описа на СРС се констатира, че има забавяне и бездействие на съдията докладчик, но изложените от ищеца твърдения, че е претърпял вреди в резултат на нарушено спрямо него право на разглеждане на ч. гр. д. № 4464 / 2019 г. по описа на СРС в разумен срок, не се подкрепя от доказателства.

От представените от ищеца писмени доказателства, а именно писмо изх.

№ 94 – Т – 16 / 21 от 17.06.2021 г. на Зам. министъра на правосъдието и Констативен протокол на Инспектората към ВСС изх. № РС – 20 – 491 от 01.03.2021 г.производството по процесното дело спрямо ищеца е относимо за период от 1 / една / година и 14 / четиринадесет / дни, поради което същият е отхвърлил подаденото заявление, поради това, че е неоснователно, тъй като общата продължителност на производството не надхвърля разумния срок.

Видно от Констативния протокол на Инспектората към ВСС, че по ч. гр. д. 4464 / 2019 г. с молба вх. № 5181193 от 04.11.2019 г. подадена от „Топлофикация София“ ЕАД по делото е постъпила информация, че задължението е погасено и кредиторът не поддържа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, т. е. към 04.11.2019 г. ищецът при справка по делото е бил наясно, че заповедта ще бъде обезсилена, поради направено признание на плащане от страна на заявителя.