Определение № 90 от 15.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Ловеч, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500082 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 243 от 29.01.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 145 по описа за 2024 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил заявлението на „Банка ДСК“АД, със седалище и адрес на управление: ****, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника А. Я. А., ЕГН **********, с адрес: **** в частта за вземане в размер на сумите: 256.36 лева – законна лихва за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г. и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Срещу това разпореждане в отхвърлителната му част е подадена частна жалба от „Банка ДСК“АД, чрез пълномощника юрисконсулт П. Т..

Счита, че в тази част разпореждането на РС Ловеч е незаконосъобразно. По отношение на отхвърлена сума от 256.36 лв., представляваща законна лихва за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г., т.е. законната лихва от датата на обявената предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК излага доводи, че съдът неправилно се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е неотносима в настоящия случай, тъй като касае начисляване на законна лихва въз основа на запис на заповед. Изтъква, че в същото ТР ВКС се е произнесъл по въпроса за признаването и присъждането на законната лихва, като е приел, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното задължение, когато същите са определени или определяеми по размер в самия 1 документ. В случая Банка ДСК е определила размера на претендираната законна лихва.

На следващо място твърди, че законът признава обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80.00 лв., без да е необходима покана.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да уважи заявлението по чл. 417 ГПК в неговата цялост, като му присъди направените разноски в настоящето производство.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 145/2024 год. на РС Ловеч се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „Банка ДСК“АД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника А. Я. А. като кредитополучател, за вземане в размер на: 11 508.26 лв. – главница, 1 127.21 лв. – договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до 23.11.2023 г., 77.14 лв. – лихва за забава върху просрочена главница до датата на ПИ за периода от 02.12.2021 г. до 23.11.2023 г., законна лихва след дата на ПИ в размер на 256.36 лв. за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г., отсрочени лихви по договор за кредит в размер на 442.79 лв., 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 270.64 лв. платена държавна такса, както и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ловешкият районен съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за посочените суми за главница, договорна лихва, лихва за забава, отсрочена договорна лихва по договор за кредит от 20.04.2018 г. и от 04.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2024 г., както и сумата 311.72 лв. разноски по делото, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението, като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за 256.36 лева – законна лихва за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г. и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявлението в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата 120.00 лв.

„разходи при изискуем кредит” противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е свързана с управление на кредита. За да отхвърли заявлението относно претендираната законна лихва за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г. в размер на сумата 256.36 лв., районният съд се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на 2 заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил документите, от които произтича вземането на банката с приложенията.

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Доколкото договорът за кредит за текущо потребление е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, вкл. и тяхното противоречие със закона и добрите нрави. Претендираната сума за „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120.00 лв. е посочена в т. 5 от тарифата за Такси по кредити за текущо потребление, с която кредитополучателят е запознат съгласно чл. 10 от договора. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. В случая подобна такса не е посочена в договора и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса (разход) фигурира в Тарифата на Банката. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да събира такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Както в договора, така и в ОУ обаче не е регламентирано това задължение на потребителя в съгласие с изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която се изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Прилагането към договора на подписан от длъжника екземпляр от тарифата на банката не освобождава кредитора от задължението да лимитира отговорността на кредитополучателя с договора или общите условия към него, както и изискването на императивната разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗКИ. В случая дори не са представени доказателства, че от страна на заявителя са направени разходи в претендирания размер, свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни изложените в частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за „разходи при изискуем кредит“ за сумата 120.00 лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил и 3 подаденото от „Банка ДСК“ АД заявление за сумата 256.36 лв. – законна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г. Въззивният съд счита за неоснователни изложените в частна жалба доводи относно нейната дължимост. Правилно ЛРС се е позовал на даденото в т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, в която е даден отговор, че не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т.

3 от ГПК за законна лихва върху вземането от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по аргумент на т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС. В поставения в т.4а от цитираното ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. въпрос, ОСГТК на ВКС е отговорило дали са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 и т.3 от ГПК за вземания, произтичащи от неизпълнение на поети с договор задължения, а не по чл.417, т.10 ГПК, касаеща издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на представен запис на заповед. За да приеме, че не може да бъде издадена заповед за изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, каквато в случая се претендира от „Банка ДСК“ АД, ВКС се е аргументирал с т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 на ОСТК на ВКС. От изложеното не може да се направи извод, че дадените задължителни указания касаят хипотезата на издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание представен запис на заповед, както становище застъпва частния жалбоподател.

Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на спора следва да се остави без уважение като неоснователно направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящето производство.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 243/29.01.2024 г. по ч.гр.дело № 145/2024 год. по описа на Районен съд – гр.Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК”АД - София, ЕИК: **********, за 4 издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника А.

Я. А., ЕГН **********, с адрес: **** за вземане в размер на сумите: 256.36 лева – законна лихва за периода от 24.11.2023 г. до 22.01.2024 г. и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Оставя без уважение като неоснователно искане на „Банка ДСК”АД за присъждане на разноски в настоящето производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5