Решение № 142 от 20.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000393 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от Г.ф. срещу решение№260109 от 11.03.2021 г. по търг.дело №318/2020 по описа на Окръжен съд Пловдив.

С постановеното решение са отхвърлени регресните искове по чл.288,ал.12, вр. ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./, предявени от ищеца Г.ф. срещу ответниците М. К. П. и П. Н. П., в качеството им на наследници по закон на Н. П. П., починал на 04.07.2013 г., за заплащане на сумата в общ размер на 140 543,05 лв., представляваща изплатени от Г.ф. суми по щета №******* от 28.11.2014 г. и по щета №****** от 13.06.2016 г., образувани във връзка с ПТП от 04.07.2013 г., платима по равно от всеки един от двамата ответници, а именно сума от по 70 271,52 лв. всеки един от ответниците, съобразно наследствените им права по чл.60 от ЗН, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, начиная от датата на подаване на исковата молба – 1

22.05.2020 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателят Г.ф. е останал недоволен от така постановеното решение, като го обжалва чрез процесуалния си представител адвокат Ст. Ф.

М., и счита, че същото е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Не е съгласен с изводите на съда относно направения отказ от наследство от страна на ответниците от наследството на починалия им син Н. П., че е действителен, както и относно липсата на данни за титуляра на правото на собственост на мотоциклета, чийто водач Н. П. е предизвикал ПТП. В тази връзка посочва, че съдът неправилно е преценил доказателствения материал по делото, след което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, а оттук е до незаконосъобразно и неправилно решение.

Моли да се отмени решението, като се уважат регресните искове. Претендира направените съдебни деловодни разноски в две инстанции.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците М. К. П. и П. Н. П. чрез процесуалния им представител адвокат Т.Й., които считат същата за неоснователна, тъй като не са налице твърдените нарушения от жалбоподателя. Съображенията им са свързани с императивните норми на чл.144,ал.1 и на чл.144,ал.2 от ЗДвП относно прехвърлянето на собствеността на МПС с писмен договор или с писмен договор с нотариална заверка на подписите, както и с нормата на чл.111,ал.2 от НПК за връщане на веществените доказателства в наказателното производство на правоимащите по отношение на възражението на ищеца, че процесният мотоциклет е върнат на ответника. Молят да се потвърди решението. Направена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок по пощата, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до въпроса дължи ли се заплащане на изплатено обезщетение на пострадали лица в резултат на ПТП на основание чл.288 от КЗ/отм./, действащ към датата на ПТП - 04.07.2013 г., при наведено възражение в отговора на исковата 2 молба за направен отказ от наследство от страна на ответниците от наследството на починалия им син Н. П., водач на мотоциклет Я., с който е предизвикано ПТП, и ако се дължи – какъв е неговият размер.

Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Г.ф. срещу М. К. П. и П. Н. П., като законни наследници на починалия им син Н. П., за заплащане на сумата 140 543,05 лв., платима по равно от всеки един от двамата ответници, а именно сума от по 70 271,52 лв. всеки един от ответниците, съобразно наследствените им права по чл.60 от ЗН.

Ищецът твърди, че Н. П. управлявал собствения си мотоциклет без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, когато предизвикал ПТП на 04.07.2013 г., от което загинал. Заедно с него се возили на мотоциклета П.М. и Н.К.. Първият в резултат на удара получил множество травми, от които, след продължителен болничен престой, починал на 21.07.2013 г. Вторият също получил множество травми.

Твърди, че по отношение на управлявания от Н. П. мотоциклет Я. не е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП, поради което пострадалите лица – майката на П.М. и Н.К., са предявили претенции за изплащане на обезщетения пред него. Посочва, че са образувани щета №******* от 28.11.2014 г. и щета №****** от 13.06.2016 г.

По първата - от Н.К., е изплатил сумата 58 360,01 лв., като подробно по пера е посочил какво се включва в нея. По втората – от майката на П.М., е изплатил 82 183,04 лв., също подробно описани по пера. Сумите включват определените обезщетения, вкл. и по съдебни дела, и направени разноски по съдебни и изпълнителни дела, като сборуването им формира общия посочен претендиран размер - 140 543,05 лв.

Ответниците са подали отговор, в който оспорват така предявените искове, като се позовават на направени откази от наследство на 27.01.2020 г.

В допълнителната искова молба ищецът намира отказите на нищожни. Счита, че в седемгодишния период от настъпване на ПТП до вписване на отказите от наследство ответниците са приели наследството от своя наследодател. Първо в образуваното досъдебно производство №373/2013 г. на О.п. - П. те са участвали като законни наследници на своя син Н. П..

3

Второ, след като Г.ф. е извършил плащанията на пострадалите лица и е възникнало неговото регресно право спрямо ответниците, същите не са били извършили отказ от наследство. На следващо място, вписаните откази на 27.01.2020 г. са след получаване на регресните покани за доброволно плащане на 20.01.2020 г. и седем години след ПТП, през който период ответниците са приели мълчаливо наследството по чл.49,ал.2 от ЗН – мълчаливо чрез конклудентни действия.

В допълнителния отговор ответниците поддържат възражението си, като излагат съображенията си, че няма приемане на наследството.

Въз основа на така изразените становища и възражения основният въпрос, повдигнат в настоящото въззивно производство е дали ответниците са приели наследството на техния загинал при ПТП на 04.07.2013 г. син Н. П. и дали отказите от наследството му, вписани на 27.01.2020 г., са действителни.

Към отговора по делото са представени доказателства от страна на ответниците – две определения на Районен съд К. от 27.01.2020 г., с които се допускат отказите им от наследството на Н. П. П. и удостоверения на съда за отказ от наследството.

По искане на ищеца са приложени материалите от воденото досъдебно производство по повод ПТП от 04.07.2013 г. – дознание №373/2013 по описа на РУ П. - К.. Производството е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б.в,във вр. с чл.342,ал.1 от НК. Разследването е предявено на ответниците, в качеството им на пострадали лица, на 29.10.2013 г. Прекратено е с постановление от 27.11.2013 г. Прието е, че Н. П. е управлявал мотоциклет Я., който е претърпял ПТП на 04.07.2013 г., като водачът с поведението си е бил причина за настъпване на ПТП и причиняване на вредоносния резултат – настъпилата смърт на самия водач и на П.М., както и причинените тежки увреждания на Н.К.. Настъпването на смъртта на лицето, по отношение на което би могло да се търси реализиране на наказателна отговорност за процесното деяние, а именно на Н. П., влече последиците на чл.24,ал.1,т.4 от НК, свързани с прекратяване на наказателното производство, поради това, че деецът е починал. Постановено е вещественото доказателство - мотоциклет Я. с рама №***-****** да се върне на П. Н. П.. Препис от постановлението е връчен на ответниците на 4

04.12.2013 г. с писма с обратни разписки, като няма данни постановлението да е обжалвано.

Видно от материалите по посоченото производство, в тях се съдържат протоколи от разпити на ответниците, както и от разпити на други лица, в качеството им на свидетели. От показанията на ответницата М.П. се установява изявлението и: “Н. си купи мотоциклет марка Я. преди около година време. Не знам дали има някакъв документ за този мотоциклет. Синът ми нямаше свидетелство за правоуправление на МПС, но въпреки това си беше купил мотоциклет.“. Същите изявления прави и ответникът П.П., допълнени с обстоятелствето, че мотоциклетът бил без регистрационни табели.

В материалите на досъдебното производство се съдържа заявление на П.П. от 22.11.2013 г. за снабдяване с копие на досъдебното производство, необходимо за получаване на застраховка – живот, и с молба за издаване на разрешение за получаване на мотоциклета. Налице е и обяснение от П.П., в което се съдържа изявление, че му е върнат мотоциклетът, че го е продал на неизвестни лица, че не знае къде се намира сега.

По делото са издадени множество съдебни удостоверения в полза на ищеца за снабдяване с информация за декларирано имущество на починалия Н. П.. Установява се, че той и родителите му не са декларирали недвижими имоти пред О.П., че не фигурират като собственици на земеделска земя в землищата на о.П., К., К. и С., че не е притежавал недвижими имоти в О.К., че на негово име не е регистрирано МПС.

Установява се и, че ответниците са били конституирани като трети лица помагачи на Г.ф. по т.д.№11724/2016 г. по описа на СГС, образувано от майката на другия загинал участник в ПТП П.М., а именно Н.М.. От приложеното съдебно решение от 23.10.2017 г. по делото се установява, че третите лица помагачи не са изразили становище по иска.

Съгласно чл.49 от ЗНасл., приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена за това книга.

Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмН.

5 предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 , като се вписва по същия ред.

От данните по делото се установява, че ответниците са се отказали от наследството на сина им Н. П. на 27.01.2020 г. около седем години след ПТП, при което той е загинал, както и след получаване на регресните покани на 20.01.2020 г. В същото време те са участвали в досъдебното наказателно производство, образувано в резултат на ПТП на 04.07.2013 г. По него са разпитани като свидетели, които пред орган на досъдебното производство са дали обяснения, че синът им си купил мотоциклета година преди ПТП, че мотоциклетът бил негов. Налице са два протокола за разпити на ответниците, направени пред орган на досъдебното производство, от чиито обяснения се установяват възприятията им, че мотоциклетът е бил на сина им Н. П. и с което признават този факт. Това представлява извън съдебно признание на факт, отнасящ се в отношенията между настоящите страни по спора и относно неизгоден за ответниците факт. Ето защо следва да се прецени с всички останали събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност.

От множеството съдебни удостоверения по делото се установява, че Н. П. не е имал декларирано имущество, в т.ч и процесния мотоциклет. В същото време при прекратяване на наказателното производство е постановено мотоциклетът да се върне на ответника П.П.. Той го е поискал с изрична молба и го е получил. Пред орган на досъдебното производство е представил обяснение, в което потвърждава връщането и прави изявление, че след връщането го е продал на непознати лица, т.е. че се е разпоредил с него.

Преценявайки така направените изявления в досъдебното наказателно производство, с които се установява признание на неизгодния за ответниците факт, че мотоциклетът е бил собственост на сина им, връщането му и последващото разпореждане с него, се констатира, че няма противоречие между тях. Всички те са обективирани в документи пред орган на досъдебното производство, които по своя характер са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила се преценява по вътрешно убеждение на съда на основание всички обстоятелства по делото. С тях се установяват 6 възприятията на ответниците за собствеността на мотоциклета, връщането му на ответника П.П. и последващо разпореждане с него. При липса на други ангажирани доказателства, вкл. и от страна на ответниците, следва да се приемат като извън съдебно признание на факти относно собствеността на мотоциклета, получаването и разпореждането с него, а оттук и да се приеме, че ответниците са приели мотоциклета, като собствен на техния син. С получаването на тази вещ, собствена на сина им, и последващото разпореждане с нея, се установяват недвусмислени действия от тяхна страна, които сочат, че те са изявили воля за приемането на наследството, останало от покойния им син. А щом са приели наследството, последващите откази не могат да породят действие, какъвто е отговорът на основният повдигнат въпрос. При положение, че липсват доказателства двамата съпрузи да са приели режим на разделеност на имуществените си отношения, следва да се приеме, че разпореждането с мотоциклета от страна на П.П. и получаването на продажната цена обвързва и неговата съпруга М.П.. Ето защо, посочените ответници са легитимирани да отговарят за задълженията на техния наследодател, от когото са приели наследството, при наличие на предпоставките на закона.