Решение № 17080 от 21.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49005/2024
- Вид
- Решение № 17080
- Подписан
- 21.09.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 17080 гр. С., 21.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110149005 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца
М.
К.
Д. срещу ответника
************************ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4951,78 лв., представляващо дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.12.2023 г., от които разходи за лекарства в размер на 300 лв., разходи за силна храна в размер на 720 лв., разходи за болногледач в размер на 600 лв., разходи за медицински консумативи в размер на 2160 лв., разходи за надстройка модел/ арт. 2С-20 в размер на 98 лв., разходи за специализиран транспорт с линейка в размер на 250 лв., разходи за закупуване на памперси, чаршафи 60х90 и пликове за памперси в размер на 223,78 лв., и разходи за рехабилитатор в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата М. К. Д. твърди, че на 28.12.2023 г., около 13:30 ч., е пресичала ул. „************“ на кръстовището с ул. „********“, като била ударена от лек автомобил „************“, рег. № ********, който се е движил по ул.
„************“ в посока от ул. „*****“ към бул. „**********“. Причина за удара станала предприета от водача на лекия автомобил маневра „движение на заден ход“ на кръстовището на ул. „************“ с ул. „********“. В резултат на процесното ПТП за ищцата настъпили травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на дясна тазобедрена става и фрактура на типично място на десен радиус, с оглед което била хоспитализирана във Военно медицинска академия, съгласно уточнение в първото по делото съдебно заседание. Била извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация на дясна ръка, а десният крак на ищцата бил поставен на екстензия. На 03.01.2024 г. ицщата е подложена на операция, в която е извършена репозиция на фрактурата, поставен е пирон, както и винтове.
1
Считано от датата на ПТП ищцата била обездвижена, не е могла да се обслужва самостоятелно, имала е постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието си. Изпитвала е силни болки, поради което е приемала обезболяващи медикаменти. Твърди се, че ищцата е сторила разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за силна храна, за болногледач, за надстройка модел/ арт. 2С-20, памперси, чаршафи 60х90 и пликове за памперси, и за специализиран транспорт с линейка. За възстановянето й са проведени и рехабилитационни процедури в продължения на два месеца. Поддържа, че гражданската отговорност на водача на л.а. марка и модел „************“, рег. № ********, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.
Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************ подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Б. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „************“, рег. № ********. Оспорва водачът на процесното МПС да има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените в исковата молба увреждания и процесното ПТП. Оспорва да е било налице лекарско предписание на ищеца за прилагане на специален хранителен режим или препоръка за допълнителна помощ, респ. оспорва да е налице амбулаторен лист, съгласно който да е предписано закупуването на процесните изделия.
Оспорва продължителността на възстановителния период касателно твърдените телесни травми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим по арг. от чл. 498, ал. 3 КЗ, доколкото по делото е приложена застрахователна претенция от ищеца с вх. № 2687 от 16.05.2024 г., като в срока по чл. 496 КЗ ответникът не се е произнесъл с предложение за размер на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което обуславя допустимост на исковата му претенция.
За уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината се 2 предполага и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване от ищеца. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за съпричиняване- в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлението на лек автомобил „************“, рег. № ********, при ответното дружество.
Настоящият състав приема, че по делото са доказани елементите: ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като е доказано, че в срока на действие на договора, вследствие на виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е настъпило процесното ПТП. За да стигне до този извод, съдът съобрази писмените доказателства по делото: протокол за оглед,протокол за ПТП от 28.12.2023 г. приетото по делото като неоспорено съдебно –автотехническа експертиза, съдебно компютърно-техническа експертиза и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Ц. А. съдебно заседание от 15.04.2025. Установява се, че на 28.12.2023 г. около 13:30 часа, лек автомобил ************ с рег. № ******** е паркиран от лявата страна на платното за движение на ул. ************ с посока от ул. *********** към ул. „*****“ и в района пред пицария „****“, водачът предприема маневра за движение на заден ход, при която реализира ПТП с намиращата се в същия момент зад автомобила, пешеходка М. К. Д.. От приложения по делото протокол за оглед и видео материал е видно, че лек автомобил „************“, с рег. № ******** се е намирал на около 0,4 метра от левия край на платното за движение, като в момента на удара се е движел с около 3,6 км/ч. от приложения по делото видео материал е видно, че пешеходката в момента на удара не се е движела, а е из„еквала преминаването на автомобилите по ул.
„************“. От действията на пешеходката и силуетът й във видеоматериала може да се направи извод, че в момента на удара се е намирала зад задната средна част на лекия автомобил. В създалата се опасна ситуация, пешеходката не е имала възможност да предотврати настъпването на удара, тъй като само времето и за реакция е от порядъка на 1 секунда. Ако пешеходката не се намирала в мъртва зона, водачът е имал възможност да я възприеме в огледалата за задно виждане и съответно да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не предприема маневра на заден ход.
От заключението на компютърната експертиза се установява, че на флаш памет от процесното ПТП на 28.12.2023 г., спрял автомобил започва да се движи на заден ход и удря видимо застанало зад него лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че е осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил марка 3
„********“, модел „****“ – Ц. А., поради нарушение на чл. 40 от ЗДвП, съгласно който преди да започне движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности /което в конкретния случай не е сторено и извършената маневра не е обезопасена/, както и чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Възражението за съпричиняване се явява неоснователно. По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. По делото не се установява поведение от страна на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите. Видно от приетите по делото заключения на САТЕ и компютърната експертиза, ищецът не е изскочил внезапно зад автомобила.
Напротив, установява се, че към моментът на удара, лицето е било зад автомобила, включително и по данни от свидетелските показания на водача Ц.
А.. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако преди предприемането на маневрата за движение на заден ход се е уверил, че пространството зад автомобила е свободно и няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Също така извод в посока неоснователност на възражението за съпричиняване е и установеното от вещото лице по автотехническата експертиза, че в момента на удара ищцата се е намирала зад задната средна част на лек автомобил „************“, с рег. № ******** и не се движела, а е изчаквала преминаването на автомобилите по ул. „************“, следователно водачът е могъл да я възприеме преди предприемане на маневрата. Видно от отговор на шеста задача към автотехническата експертиза, задната средна част на автомобила представлява видима област за водача, а не мъртва зона. Следователно, вина за настъпване на ПТП е на водача на автомобила, а възражението за съпричиняване е неоснователно.
Относно имуществените вреди, представляващи разноски за лечение:
От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че след претърпяното ПТП на 28.12.2023 г. пострадалата пешеходка М. Д. е транспортирана по спешност за лечение във ВМА, където е установена травма на дясна предмишница със закрито счупване в дисталния / към китката/ край на лъчевата кост на дясната ръка, травма на десния крак на ниво тазобедрена става със закрито разместено счупване през трохантерния 4 масив на бедрената кост на десния крак, поради което е предприето оперативно лечение. Процесът на зарастването на счупването е бавен и продължителен. Поради оперативната намеса е било редно и то повече специалисти се препоръчва подпомагане на лечението с усилено хранене. При пострадалия този период обхваща приблизително една година. В медицинската практика такава диета е № 11 – с повишена калорийност, която увеличава съдържанието на животински протеини (особено млечни), витамини, минерални вещества (калций, желязо и др.). Необходимият химичен състав е протеини – 100- 120 грама, мазнини 100-110 грама, въглехидрати 400 – 450 гр., готварска сол 12 -15 грама, свободна течност 1,5 л. Необходимо е разнообразие на използвани храни и продукти. Функционално възстановяване на крайника се очаква да е настъпило за около 6 месеца, а за дясна лъчева кост 2- 4 месеца. При налични травми на пострадалата се е налагало след изписване от болницата да закупува медицински консумативи. Поставяне при операцията на метални остесинтези е било необходимо, като част от съвременното лечение за описаното счупване на бедрена кост. Остеостезният материал не се заплаща от НЗОК, а от пострадалия. След изписване на пострадалата от болницата е било необходимо придвижването и с транспорт за контролни прегледи и изследвания, за да не натоварва крака и ръката, т.е. специализиран транспорт - линейка при придвижване. Нуждаела се е от хигиенна точка от памперси и чаршафи за еднократна употреба. Провеждане на рехабилитационни процедури при такива травми се препоръчва за всички пострадали, като само първите 10 сеанса се поемат от НЗОК, а останалите се заплащат от пациента. Възможно е сочените увреждания от ищеца да се дължат на ПТП. Придружаващите заболявания на ищцата са от естеството да забавят възстановяването и предполагат с по-голяма вероятност възникване на усложнения. Вещото лице приема, че ************** и ******* не са необходими по повод получените травми от ПТП. Възможно е ************* и ******* , закупени на 17.05.2024 г. да се назначат във връзка с нейни хронични заболявания, но при липса на медицинска документация не може еднозначно да се приеме, че тези медикаменти са закупени във връзка с поучените травми. По делото няма представени медицински документи във връзка с изписването от ВМА на 09.01.2024 г., което не позволява да се прецени как е протичал възстановителния процес. По делото не се съдържат никакви данни от медицинско наблюдение и изследвания за пострадалата след 09.01.2024 г., поради което не е възможно да се прецени как е протичал възстановителния процес, но и дали и как е спазван препоръчания оздравителен режим. Категорично е било необходимо провеждане на рехабилитация при така получените травми. Личен преглед не е бил извършен от вещото лице.