Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 16.05.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 1080/2024
Вид
Решение № 76
Подписан
16.05.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Ива Тодорова Гогова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229 · Закон за електронните съобщения
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.87, т.1 · Закон за пощенските услуги

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Харманли, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20245630101080 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.229 от ЗЕС, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на мобилни услуги и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане за неустойка.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ...... Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.Ц., против Д. А. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. Харманли, ул. „......, в която се сочи, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 677 по описа на Районен съд – Харманли за 2024г., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо Д. А. О. в размер на 496.31 лв.

Твърди се, че между Д. А. О. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № 625724541 от 13.01.2022г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 49.99 лв. с вкл. ДДС или 41.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. (39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл.

ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А32 5G 64GB Dual Lavender.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2022г. - м. юли 2022г.

1

Фактура № 7334372827/15.04.2022г. била издадена за отчетния период 15/03/2022- 14/04/2022г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 33.32 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Роуминг таксуване (общо) 5.04 лв., които след приспадане на Други такси 16.66 лв. били в общ размер на 22.45 лв. без вкл. ДДС - 26.94 лв. с вкл.

ДДС, Такса за допълнителна услуга -8.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 35.93 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.61 лв., претендираната сума по фактурата била 33.32 лв.

Фактура № **********/15.05.2022г. била издадена за отчетния период 15/04/2022- 14/05/2022г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 33.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 34.07 лв. без вкл. ДДС - 40.88 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 49.87 лв.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йеттел България“ ЕАД и Д. А. О., при условията на който бил ползван процесен номер ***, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № 7338264658/15.07.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 404.13 лв., както и Такса за допълнителна услуга - 8.99 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 13.01.2024г.) били уредени от страните в т.9 от Договор за мобилни услуги № 625724541 от 13.01.2022г. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** била в размер на 404.13 лв. Сумата представлявала сбор от три 2 стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно 124.98 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 31.70 лв. и с добавена разликата в размер на 247.45 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy А32 5G 64GB Dual Lavender без отстъпка съгласно актуалната към 13.01.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Общата сума, начислена във фактурата, била 413.12 лв.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 677/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

С оглед гореизложеното, молят да се постанови решение, е което да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 677/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли против длъжника - ответник Д. А. О. с ЕГН **********, както следва:

496.31 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура

№7334372827/15.04.2022г., фактура №**********/15.05.2022г. и фактура № 7338264658/15.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Моли, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да се осъди ответникът да заплати на „Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505,00 лв.

(петстотин и пет лева), от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 480,00 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25,00 лв.

(двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв.

3

/четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС (400,00 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Д.О. чрез назначения особен представител адв.Т.Д., в който се сочи, че счита предявения иск за допустим. Относно основателността на иска заявява, че доколкото не разполагала с контакт с ответника и с други доказателства, съгласно приложените към исковата молба, счита иска за неоснователен. По настоящото дело не били представени доказателства, освен фактури, че до ответника била предоставена мобилна услуга, която той следвало да заплати. Фактурите били частни свидетелстващи документи и в това си качество имали формална доказателствена сила, като удостоверявали извършване на изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да доказвали верността на вписаните в тях други обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ била хипотезата, при която издателят удостоверявал неизгодни за себе си факти.

Конкретният случай обаче не бил такъв. Именно поради това фактурите не се ползвали с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между страните и тяхната стойност.

Относно иска с правно основание чл.92 ЗЗД за вземанията за неустойка твърди, че ищецът нито в заявлението, нито в исковата молба бил посочил на коя дата според него договорът бил прекратен. Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен договор, какъвто бил процесният, кредиторът следвало да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в случая ищецът не представял доказателства, че правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора по начина, по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД постановявал, че в случаите, когато договорът бил сключен в писмена форма, какъвто бил настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна, следвало да бъде също писмено. По делото не били налице доказателства ищецът да е изпратил покана за доброволно изпълнение и съобщение за прекратяване на договора на ответника, която да е била връчена на същия.

Твърди също, че в точка девет от договора било предвидено за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции и се надхвърляла безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явявала необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Самата клауза не била индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договорите -чл. 146, 4 ал. 2 от ЗЗП, поради което и същата била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следвало да се прилага. Отделно от това посредством уговорената неустойка ищецът се стремял да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно цената на устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречала на добрите нрави, като водила до явна нееквивалентност на престациите, а не такава била целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречал на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечавала вреди, а "увеличавала" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Същата била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като била извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца „Йеттел България“ ЕАД /„Теленор България” ЕАД/ и ответника Деян О. е сключен приетия като доказателство Договор за мобилни услуги № 625724541/13.01.2022 год. за предоставен мобилен номер *** с уговорена месечна абонаментна такса 39.99 лв. за 24 месеца, а след този срок – 49.99 лв. и предоставено мобилно устройство “Samsung Galaxy A32“ с цена 299.99 лв. при договорена отстъпка от 369.91 лв.

Издадени са фактура №7334372827/15.04.2022г. за сумата от 35.39 лв. с ДДС за мобилни услуги, месечни и еднократни такси, със срок на плащане 30.04.2022г., фактура №**********/15.05.2022г. за месечни и еднократни такси и задължения от предходен период за сумата от общо 85.80 лв., със срок на плащане 30.05.2022г., фактура №7338264658/15.07.2022г. за сумата от 496.31 лв. за неустойки предсрочно прекратяване на договора, със срок на плащане 30.07.2022г.