Решение № 4331 от 04.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14627/2021
- Вид
- Решение № 4331
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за частната охранителна дейност
РЕШЕНИЕ
№ 4331 гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514627 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20. 07. 2021 год., постановено по гр. д. № 38088/2015 год. на СРС ІІ ГО 54 състав, Д. М. С.Г. ООД е осъдено да заплати на МО на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЧОД сумата от 5139.29 лева, обезщетение за имуществени вреди, заедно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащането, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 1090.66 лева обезщетение за забава върху главницата за процесен период, както и разноски по делото в размер на сумата от 551.15 лева, като в останалата част отхвърля исковете до първоначално предявените им размери. С решението МО е осъдено на разноски в размер на 137.60 лева.
С въззивна жалба атакува въззивно решението в частта, която е неблагоприятна за него, осъдителната, като не правилно.
Иска се отмяна на решението и вместо това да се постанови друго, с което да се приемат претенциите за недоказани и неоснователни.
В отговор на жалбата ищецът моли решението да се потвърди като правилно, обосновано, аргументирано и законосъобразно.
Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивния съд.
Разпореждането е надлежно връчено на страните.
Ищецът представя по делото писмени бележки. Ответникът не се ангажира с писмена защита в производството.
В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват, с изключение на юрк. Недялкова за ищеца, която претендира и разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение без посочен размер на сумата.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.
1
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.
Въззивната на ищеца жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Възраженията и твърденията с въззивната жалба, са същите като с отговора на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.
Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдяна е неправилност на съдебното решение, като такъв порок не е характерен за обжалваната част на съдебното решение, напротив, изцяло липсва. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Не се открива непълнота на доказателствата, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото.
А след като не са оспорени по надлежния за това ред доказателствата, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.
В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.
Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от негова страна.
Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди, в обжалваната част.
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия в обжалваната част.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
Така, жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.
Цената на иска по исковата молба е в размер на 6116.46 лева главница и 1274.86 лева законна лихва, общо 7391.32 лева.
Доказателствата по делото удостоверяват сключване на договор за охрана между страните на 03. 10. 2008 год., съгласно който на ответника е възложено извършване на невъоръжена охрана на обект на ведомството, посочен.
Съставен е приемо-предавателен протокол на 16. 10. 2008 год. по чл. 6 от договора. По време на изпълнението и при прекратяването на договора са установени нанесени вреди на недвижимото имущество, вследствие на неизпълнение на задължението на дружеството да се грижи за опазването му. Стойността на нанесените щети възлиза според протокол на 5390.76 лева, като МО е поканило дружеството да ги заплати доброволно в 15-дневен 2 срок от получаване на писмото. Сумата към подаване на исковата молба не е платена.
Съгласно договора за охрана чл. 15 ал. 1, ответникът е длъжен да възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие на неизпълнение на задълженията от страна на служителите му, не по-късно от 15 дни от установяването им.
С исковата молба МО иска осъждане на ответника за процесните суми.
Правното основание на претенциите е по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЧОД и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Правна уредба :
2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Според ЗЧОД, Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:
1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
2. в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.
(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество - собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:
1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.
(4) (В сила от 30.01.2018 г.) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.
Представен по делото е договорът за охрана, със съответно посоченото в чл. 15 ал. 1, че изпълнителят – тоест ответникът – е длъжен да възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие виновно поведение на задълженията от страна на неговите служители не по късно от 15 дни от установяването им.
Представен с ИМ е и посоченият в нея приемателно-предавателен протокол-опис.
В констативен протокол са посочени щетите и липсите в обекта, който е охраняван от ответника, и който е на МО.
Представен и оценителният протокол за обща стойност на щетите и липсите в размер на 5390.76 лева.
С молба от 03. 09. 2015 год. ищецът уточнява претендиран размер на лихвата 1181.14 лева.
Представен е отговор на исковата молба на 19. 11. 2015 год., като се оспорват по основание и по размер изцяло исковите претенции.
3
Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства.