Определение № 1394 от 09.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 05.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231100602494 по описа за 2023 година

Делото е в СГС по чл. 243, ал.7-8 НПК след протест на Софийската районна прокуратура (СРП) срещу Определение № 1041 от 24.03.2023 г. по н.ч.д. № 10714/23 г. на СРС (НО, 17 с.), с което (след жалба на пострадалия В.И.К.) е било отменено (чл.

243, ал.6, т.3 НПК) постановлението от 17.05.2022 г. за прекратяване на д.п. № 112/20 г. на СДВР, пр. пр. № 54266/19 г. на СРП, последно провеждано за престъпление по чл.

213а, ал.2, т.т. 1 и 4, вр. ал.1 НК.

Ако трябва да се обобщи - заявеното в протеста недоволство е срещу доводите на Районния съд, че по делото липсва прецизен анализ на доказателствата и ясно изведена хронология на фактите, в чийто рамки да се прецени (не)приложимото материално право. Прокурорът е повторил и поддържаната в прекратителното постановление своя теза, че при доказателства „дума срещу дума“ обвинение, основаващо се единствено на показанията на пострадалото лице, не може да бъде повдигнато.

СГС, обаче, намери протеста за неоснователен поради следното:

Актът, с който СРП е прекратила наказателното производство, при всички положения е ограничил правото на защита на пострадалия К., защото в него действително (както е отчела първата инстанция) прокурорът не е посочил какви факти е установил, т.е. какви са неговите изводи от наличните доказателствени материали.

Дори в някои случаи това да е трудна за изпълнение задача поради противоречивите източници на информация, очевидно не е непостижима, щом като аналогичен законов стандарт е предвиден при сходни положения (каквото е, например, изискването при изготвянето на мотивите към присъдата – чл. 305, ал.3, изр. II НПК). Изобщо, качественият съдебен контрол в производството по чл. 243, ал.4-8 НПК предполага в проверяваното постановление, все пак, да е изложена някаква хронология на случилите се събития („установените обстоятелства“), защото именно в техните рамки следва да се прецени отговаря ли доказателственият анализ на принципите по чл. 13-14 НПК и правилно ли спрямо конкретните факти е приложен материалният закон (доколкото изводът, че „деянието не съставлява престъпление“ – чл. 24, ал.1, т.1 НПК – е именно материално-правен). Вместо да изпълни тези свои задължения, представителят на 1 държавното обвинение просто е преразказал в постановлението си съдържанието на свидетелските показания („кой какво твърди“) – подход, който освен, че не съставлява нито фактически, нито правен анализ, прави тази част на прокурорския акт ненужна, защото всеки заинтересован читател на делото може сам да открие въпросните доказателствени материали и да се запознае с тях.

В разрез със закона е и аргументът на СРП, че прекратяването на делото се налага поради „изолираните“ показания на свидетелите К.а и К.: първо – защото ползваният „алгоритъм“ (да се отрича достоверността на доказателствени средства, само защото е налице „дума срещу дума“) противоречи на принципната забрана на доказателствата да се придава „формален“ характер (чл. 14, ал.2 НПК); и второ – защото ако прокурорът беше прочел, оценил и съпоставил всички доказателствени материали – така, както го е направил Районният съд в оспорваното определение, съвсем нямаше убедително да твърди, че версията на тези двама свидетели е „изолирана“. И точно – поради „игнориране“ на редица доказателства (както се е изразил СРС) – нито фактите по делото са били правилно установени, нито дължимите въз основа на тях юридически изводи – легитимно формулирани.

Втората инстанция принципно щеше да остави „без коментар“ (от чисто етични и професионални съображения) поместения в края на протеста „урок“ какви са съдебните правомощия в производството по чл. 243, ал.4-8 НПК, ако там не фигурираха някои откровено смущаващи разсъждения - например, като това, че при този вид проверка от собствения прочит на доказателствата по делото съдът може да установява нови фактически положения, различни от приетите в постановлението.

Освен, че противоречи на базови разбирания в правната теория за пределите на съдебния контрол (вж. Чинова, М., Досъдебното производство по НПК“, изд. „Сиела“, С., 2013 г., с.460), тезата на прокурора в случая е придала на съда и качеството на юрисдикция „по същество“, вместо на контролно-отменителна инстанция. Ако се четат заедно, а не фрагментарно, разпоредбите на чл. 243, ал.5 и ал.6, т.3 НПК ясно сочат, че възможността постановлението да бъде отменено, а делото – върнато на прокурора с указания „относно прилагането на закона“, се явява последица единствено от необоснованост на прокурорския акт (т.е. приети в него изводи, които не кореспондират с доказателствата), или от неговата незаконосъобразност (поради несъответствието му с процесуалния или материалния закон), но не и резултат на установени нови факти. Изобщо – както ВКС е имал повод да посочи, в този вид производство „…съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо контролиращият съд "да замества" прокурора, тогава когато в постановлението му липсват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото.“ (р.60/03-I).

Съобразно всичко изложено дотук, на осн. чл. 243, ал.8 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1041 от 24.03.2023 г. по н.ч.д. № 10714/23 г. на СРС (НО, 17 с.)

Определението е окончателно.

2

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3