Решение № 305 от 01.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Разлог, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Гр. дело №

20231240101253 по описа за 2023 г.

Производството е образувано въз основа на ИМ подадена от К.А.П., ЕГН* и М.Д.П., с ЕГН*, в качеството си на н-ци на А.К.П., с ЕГН*, б. ж. на г.Д., починал на *, и двамата с адрес за връчване на книжа и съобщения: г.Б., у.”П.Т.”№7, е.2, против „ЕП”ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗЕБ”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.Ц.Ш.”№159, р.М., б.Б.М.Б.ц.№81, представлявано заедно от К.К. и З.Й.

С ИМ се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „ЕП”ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗЕБ”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.Ц.Ш.”№159, р.М., б.Б.М.Б.ц.№81, представлявано заедно от К.К. и З.Й., че н-ците на А.К.П., с ЕГН*, б.ж. на г.Д., починал на *, не дължат сумата от 817.54 лв. - главница за доставена и консумирана, но не заплатена ел. енергия, поради изтичане на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД.

Твърди се в ИМ, че бащата на ищеца - А.К.П., с ЕГН*, б.ж. на г.Д., починал на *, е бил титуляр на партида с клиентски №*, за имот в г.Д., у.„Г.“№5. Като титуляр на партидата е имал качеството на потребител на ел. енергия т.е бил е в облигационни отношения с ответника. При извършена справка в офисите на „ЕП”ЕАД, ищецът е установил, че за доставена и потребена от баща му ел. енергия, дружеството-ответник е начислило за периода от 01.12.2008 г. до 08.12.2009 г. сумата от 2`027,02 лева, от която 817,54 лв. главница и 1`209,48 лв. законна лихва. Посочено е, че макар процесните вземания да са начислени за период много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество продължавало да претендира същите, като дължими и незаплатени. Посочено е, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като към днешна дата ищецът и неговата майка се налага да живеят в имота за който е открита партида с клиентски №*, но поради неплатените задължения имотът е с прекъснато захранване. Твърди се, че от дружествотодоставчик се позовават на чл.31 от ОУ и отказват да възстановят захранването, т.к. е необходимо да се заплатят всички просрочени задължения преди да се пристъпи към въстановяване на захранването или да се отпишат по давност със съд. решение. Посочено е, че от дружеството-ответник отказват да отпишат сумите и самите те насочили ищеца да заведа дело, за да отпаднат като погасени по давност.

Сочи се, че ответното дружество не е предприемало каквито и да било действия по принудително събиране на процесните вземания, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност. Счита, че процесните вземания, следва да се приемат за изцяло 1 погасени по давност. Твърди се, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за доставяна от ответното дружество ел. енергия. Счита, че вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б"в" от ЗЗД, която за всяка една от тях е изтекла, като най-късната такава е м.07.2012 г., съответно с погасяване на главницата се считат за погасени и акцесорните задължения за лихви към всяка една от тях.

Към ИМ са приложени писмени документи.

Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на ответника на 03.06.2024 г., като в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената ИМ.

В същия се излага, че всички изложени в ИМ факти са верни и по тях страните нямат спор.

Навежда се, че направеното възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане е основателно, както и че дружество не е предприело действия, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност. Заявено е в отговора на ИМ от ответника, че поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане - признава иска, като моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Направено е искане сторените разноски по настоящото дело да се възложат на ищеца, а не на ответника, тъй като не е налице поведение на ответника, което да е дало повод за предявяването на иска.

С определение №727/02.07.2024 г., на основание чл.140 от ГПК, съдът е насрочил ОСЗ по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

На 07.09.2024 г. е постъпило становище с вх. №8728/07.09.2024 г. от ищците К.А.П. и М.Д.П., ч/з процесуалния им представител М.П., с което заявява, че поради невъзможност да присъства в ОСЗ по делото, не възразява да се гледа същото, поддържа ИМ, като с оглед направеното признание на иска с отговора на ИМ по реда на чл.237 от ГПК, моли предявеният иск да се приеме за основателен и доказан и като такъв да бъде уважен.

Направено е искане сторените разноски по настоящото дело да се присъдят в полза на ищците. Посочено е, че е неоснователно твърдението от страна на ответника, че дружеството не е дало повод за водене на настоящото дело. Заявено е, че още в ИМ е посочено, че „ЕП”ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗЕБ”АД, са отказали да отпишат сумите по давност и самите те са насочили страните да заведат дело, за да отпадната задълженията като погасени по давност. Посочено е, че ищците са посещавали офисите на дружеството, многократно е разменяна и кореспонденция, но въпреки това задълженията не са погасени по давност.

В СЗ ищците - редовно призовани, не се явява, не се явява и упълномощен представител.

Ответникът - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С оглед становището на ищците и на ответника, СЪДЪТ намира че са налице условията за постановяване на съд. решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска, а именно:

С отговора на ИМ ответникът е заявил становището си, че признава исковата претенция, а ищците ч/з процесуалния си представител – адв. М.П., са направили искане за постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.

С оглед горното, съдът намира че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, поради което искът, предмет на настоящото производство, следва да бъде уважен така както е предявен, като постановеното решение се основава на признание на иска.

По разноските:

2

Съдът намира за основателно искането на ответника направено в отговора на ИМ за неприсъждане на сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК. В посочената разпоредба е предвидено освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки – да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези 2 законови постановки, съдът намира че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.

В настоящият случай с отговора на ИМ, подаден в срока по чл.131 ГПК, ответното дружество е направило признание на иска. На следващо място, от данните по делото не може да се направи извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Според трайната съдебна практика, ч/з отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл.118 ЗЗД/. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо в/у това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане с/у длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/.

Действията на кредитора с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за част от него или за цялото да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити ч/з предявяване на иск. Действието на ответника по прекъсване електрозахранването на имота в който е открита партидата, поради неплатените задължения, също не е основание за предявяване на настоящия иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции и вредите претърпени от спиране на електрозахранването /от кредитора или негови универсални и частни правоприемници/, след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед горното, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че н-ците на А.К.П., с ЕГН*, б. ж. на г.Д., починал на *, НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕП”ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗЕБ”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.Ц.Ш.”№159, р.М., б.Б.М.Б.ц.№81, представлявано заедно от К.К. и З.Й., сумата от 817.54 лв. - главница за доставена и консумирана, но не заплатена ел. енергия, поради изтичане на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК, ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН* и М.Д.П., с ЕГН*, и двамата с адрес: г.Б., у.”П.Т.”№7, е.2, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕП”ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗЕБ”АД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.Ц.Ш.”№159, р.М., б.Б.М.Б.ц.№81, представлявано заедно от К.К. и З.Й., сумата от 100.00 лв. – направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с ВЖ в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4