Определение № 2333 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2333 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501365 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. С., ЕГН: ********** от *** чрез адвокат Цветанка Иванова Иванова-Стоянова - от САК със служебен адрес в гр. София, ул. "Опълченска" № 76, ет. 1, офис 3 – 1 против определение рег.№ 2061/24.04.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20262120100595 в частта, в което е оставено без уважение възражението му за неподсъдност на спора, образуван по искова молба на Н. Ф. Ф., ЕГН:

********** с правно основание чл.45 от ЗЗД, за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалните правила.

Според жалбоподателя, районният съд не е приложил правилно съдебната практика. Съдът неправилно е обосновал компетентността си, позовавайки се на решение на СЕС по дела С-509/09 и С-161/10, приемайки, че при интернет публикации, мястото на извършване е неустановимо и трябва да се приложи критерият „център на интереси“.

Жалбоподателят оспорва този извод и подчертава, че критерият „център на интереси“ не се прилага, когато мястото на разпространение на информацията е обективно определяемо. Според практиката на ВКС, когато клеветата се разпространява чрез електронна медия, за местоизвършване на деянието се приема седалището на медията.

Д. К. С. подчертава, че медията „BIRD“ е собственост на чуждестранна организация – френската неправителствена организация DRJI – Data for Reporters, Journalists and Investigations, регистрирана във Франция с номер 1

W751252632 и сайтът на медията се издава от тази организация като редакционната дейност и разпространението на съдържанието са позиционирани в П.. Поради това, компетентен да разгледа спора е Софийският районен съд. За разлика от хипотезата, в която фактите са разпространени чрез социални мрежи, където мястото на разпространение е виртуално и неустановимо, в конкретния случай фактите са изнесени в конкретно позиционирана електронна медия. С оглед на това, критерият „център на интереси“, на който се позовава ищеца, не намира приложение.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение, да прекрати производството по делото и да го изпрати по подсъдност на Софийския районен съд.

Ответната страна Н. Ф. Ф. представя писмен отговор, в който изразява становище за нередовност на частната жалба. Според ответника, частната жалба не е редовно администрирана, тъй като в разпореждането на съда с № 6270/02.07.2026г. е посочено, че тя е насочена против определение № 1997/22.04.2026г. по гр. д. № 595/2026г., а определение с този номер по делото не е постановено. Ответникът твърди, че е получил книжа по гр. д. № 569/2026г., с което е поставен в положение да отговаря по жалба срещу съдебен акт, който не е част от настоящото дело.

Ответникът въвежда възражение, че жалбата е неоснователна, тъй като при дела за непозволено увреждане, местната подсъдност е изборна в полза на ищеца – по постоянния адрес или седалището на ответника /чл.105 от ГПК/ или по мястото на извършване на деликта /чл.115 от ГПК/. Ответникът подчертава, че когато се претендира обезщетение от непозволено увреждане, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения чрез интернет, мястото на извършване на деянието е мястото, на което е настъпила вредата, т.е. „центърът на интереси“ на лицето, съгласно доктрината и трайната съдебна практика.

Ответната страна посочва, че частният жалбоподател неправилно се позовава на чл.7, т.2 от Регламент ЕС 1215/12, тъй като при деликт, осъществен чрез публикация в интернет, точното място на деликвента и седалището на медията, са без правно значение.

По изложените съображения, ответната страна иска от въззивната инстанция да потвърди определението на Районен съд – Бургас.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. Ф. Ф. против Д. К. С. с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е претърпял вреди от клеветнически изявления на ответника, публикувани на 30.10.2024г. в статия в електронния сайт www.bird.bg със заглавие „Пъдпъдъка, Прокуратурата и Смъртта. Как родното обвинение разследва разговори с отвъдното“. Поради това, ищецът иска от съда да му присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 евро, изразяващи се в уронване на личния и професионалния му авторитет, в психически и физически дискомфорт, ведно със законната лихва върху тази 2 сума, начислена от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответната страна прави възражение за неподсъдност на спора пред Районен съд – Бургас. Ответникът твърди, че постоянният му адрес е в гр. София, изявленията са направени в гр. София, а издателят на електронната медия е юридическо лице, регистрирано в Република Франция, поради което делото трябва да се разгледа от Софийски районен съд.

С определение рег.№ 2061/24.04.2026г., Районен съд – Бургас оставя без уважение възражението на ответника за неподсъдност на спора и искането му делото да се разгледа от Софийския районен съд. За да постанови това определение, съдът приема, че деликтът, който се изразява в разпространение на информация чрез интернет, е специфичен, тъй като при него не е налице специфична пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. Поради това, нормите на чл.105 от ГПК и чл.115 от ГПК не намират приложение. При този вид деликт, разпространението на информацията е мигновено и масово и достига до неограничен кръг лица на територията на целия свят. Поради това, съдебната практика приема, че единствената сигурна връзка между деянието и определено физическо пространство, е мястото на настъпване на вредите за пострадалото лице, което обикновено съвпада с центъра на неговите интереси и с мястото, на което то пребивава. Критериите за определяне на това място, са въведени в решения на СЕС по дело С-509/09 и С-161/10. Като изхожда от факта, че постоянният адрес на ищеца е на територията на гр. Бургас и от твърдението му, че е узнал за публикацията в гр. Бургас, съдът намира, че подсъдността трябва да се определи по критерия на чл.115, ал.1 от ГПК по „местоизвършване“ на деликта.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните прави изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Възражението на ответната страна, че частната жалба е нередовна, е неоснователно.

От съдържанието на разпореждане рег.№ 6270/02.07.2026г. е видно, че съдът е разпоредил да се изпрати на ответната страна препис от частна жалба вх.№ 22484/01.06.2026г., ведно с приложенията към нея. Това разпореждане е изпълнено, за което свидетелства приложеното по делото съобщение.

Едновременно с това, съдът е указал да се изпрати на Окръжен съд – Бургас частната жалба срещу определение № 2061/24.04.2026г. по гр. д. № 595/2026г.

Действително, при изписването на номера на определението е извършена корекция, която е удостоверена с подписа на съдията. Тази корекция обаче не влияе на редовността на частната жалба, тъй като е извършена точно и се отнася за процесуалните действия, които следват връчването на препис от жалбата.

3

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Според чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието.

В конкретния случай исковата молба е предявена против Д. К. С. с постоянен адрес в гр. София. Седалището на организацията, която издава електронния сайт www.bird.bg е в П.. Изявленията, от които ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, са публикувани в посочения електронен сайт. При това положение, спорният въпрос по делото, който е пренесен и пред настоящата инстанция, е кой съд е местно компетентен да се произнесе по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД – Бургаският районен съд, определен по правилото на чл.115, ал.1 от ГПК или Софийският районен съд, определен по правилото на чл.105 от ГПК. Отговорът на този въпрос е в полза на втората алтернатива.

Съгласно §1, т.22 от Закона за електронните съобщения „интернет“ е система от взаимосвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. При използването на интернет и на социалните мрежи, физическият достъп на потребителя, е възможен от различни точки в пространството, поради което точното място на разпространение на публикацията, причинила увреждането на ищеца, не е възможно да се установи. В настоящия случай, е безспорно установено, че разпространяването на публикацията е извършено от електронна медия, която се управлява от организация със седалище в Република Франция. Поради това, компетентен да се произнесе по спора, се явява Софийският районен съд.

По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на първоинстанционното определение и изпращане на делото за разглеждане от Софийския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен граждански състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 2061/24.04.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20262120100595 в частта, в което е оставено без уважение възражението на ответната страна Д. К. С., ЕГН: ********** за неподсъдност на спора, образуван по искова молба на Н. Ф. Ф., ЕГН:

********** с правно основание чл.45 от ЗЗД, за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗПРАЩА гр. д. № 20262120100595 по описа на Районен съд – Бургас на Софийски районен съд за разглеждане и разрешаване по същество.

4

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5