Решение № 10880 от 07.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10880 гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110117331 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ....... против С. С. К. и Ж. С. К..

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 31, находящ се в гр. ........., аб. № ......., като ответниците му дължат следните суми:

764, 14 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

154, 02 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г.;

22, 11 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;

4, 81 лв. мораторна лихва за природа 30.03.2019 г. – 20.02.2022 г.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност – по 1/2 от последните. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците С. С. К. и Ж. С. К.. Позовават се на изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г., както и относно припадащата се мораторна лихва. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за основателност на предявените от ищеца искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Безспорно е между страните, че ответниците има качеството клиенти на топлинна енергия за исковия период за процесния имот.

1

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........, вх. 2 от 25.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 26.08.2002 г. е сключен договор № 3106 между ......... и етажната собственост с адрес: в гр. ........, вх. 1 и вх. 2, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ....... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ....... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са 2 бр. индивидуални изравнителни сметки за отопление и топла вода за аб. № ....... за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., както и документи за главен отчет

Безспорно е, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия е доставяна топлина енергия през исковия период, чиято стойност е в размер на исковата сума от 764, 14 лв.

Безспорно е, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение на стойност исковата сума 22, 11 лв.

Представено е счетоводно извлечение на ищеца (л.8), от което е видно, че претендираната главница за стойността на топлинната енергия включва и вземане, произтичащо от обща фактура от 31.07.2019 г. на стойност 449, 71 лв., съобщението към която е представено по делото (л.9), като от същото е видно, че се касае за вземания за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да 2 заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за процесния имот за исковия период е безспорно между страните.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ответниците и топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот. смисъл.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

В случая между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден, както и че през исковия период до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 764, 14 лв.

Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са заявили възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.

„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

3

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Искът е предявен на 31.03.2022 г., с оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 31.03.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г., доколкото вземането за м.01.2019 г. е станало изискуемо на 18.03.2019 г.

Непогасени по давност са вземанията за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на сумата от 426, 86 лв., определен по реда на чл.162 ГПК и формиран след приспадане от общо претендираната главница на погасената по давност част от вземането по общата фактура от 31.07.2019 г. – 337, 28 лв. Следва да се има предвид, че вземането в размер на 285, 43 лв., което се претендира по другата обща фактура от 31.07.2020 г. касае периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., изцяло попадащ в исковия, който не е погасен по давност.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията си.

По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената по давност главница за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г.

По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода м.02.2019 г. – м.04.2020 г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За периода 15.09.2019 г.