Решение № 15975 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15975 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110125637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника А. М. М., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ************************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 402 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 96,82 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 24.10.2023 г., сумата в размер на 4,82 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер н а 1,27 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2021 г. до 24.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д. № 60856/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът ************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ************************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, 1 влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от *********************** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от дружеството ищец съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. М. М., ЕГН **********, чрез особен представител адв. Б. С., с който оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва да е реално доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на главниците, доколкото липсвала отправена покана. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че имот на адрес

*************************************** е бил топлофициран.

Установява се от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия: нотариален акт за покупкопродажба № ***, том I, рег. № *** от 13.04.2021 г. на нотариус М. М. - Р., вписан в Службата по вписванията, гр. ***** с вх. рег. № ****** от 13.04.2021 г. , акт № 96, дело № ***** от 2021 г. , съгласно който А. М. в качеството си на собственик по силата на протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 2286/1991 г. на СРС , вписан в Службата по вписванията от 28.10.1991 г., акт № ***, том 10 прехвърля правото на собственост на К. С. и В. В., като страните постигат уговорка, владението върху имота да бъде прехвърлено след получаване на продажната цена, а всички разноски, свързани с ползването на недвижимия имот/ ток, вода отопление/, направени или начислени до датата на предаване на владението върху имота в полза на купувача са изцяло за сметка на продавача, а след тази дата за сметка на купувача. Съгласно двустранно подписан приемо-предавателен протокол – опис с неоспорена от ответника и неопровергана формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, продавачът е предал владението на апартамента на 21.04.2021 г. (една седмица след нотариалното изповядване на сделката). Предвид горното, ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. За да възприеме, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цена на доставена топлинна енергия в процесния период, съдът съобрази съвкупно писмените доказателства, установяващи, че ответникът е бил собственик в процесния период, доколкото се е разпоредил с правото на собственост на 13.04.2021 г., съгласието, обективирано в нотариалния акт на собствениците на имота всички задължения за отопление да бъдат за сметка на продавача до предаването на владението (21.04.2021 г.), както и обстоятелството, че индивидуалната партида за имота за процесния период се води именно на А.

М., поради което намира за неоснователно възражението на ответната страна,че не е доказано съществуване на договорно правоотношение между страните в процесния период.

Установява от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и 3 безпристрастно изготвено, че до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, в процесната сграда няма поставени ИРРО/ индивиудален разпределители на разход за отопление/ на отоплителни тела.

Постъпилата топлинна енергия в абонатната станция за отопление се разпределя на база отопляеми обеми на отделните имоти. За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части , тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 19.11.1996 г. В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени на 13.05.2021 г. , като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице и същите стойности фигурират в изравнителните сметки. Отчетеното количество топла вода е коригирано/ увеличено/ с +3,619 куб. м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № ****** от 12.03.2020 г. Вещото лице заключава, че дължимите суми за топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. са в размер на 81,50 лева за топлинна енергия , отдадена за сградна инсталация, 903,19 лева – топлинна енергия за отопление на имот, както и сумата в размер на 309,53 лева – топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. В таблица № 4 от експертизата, вещото лице посочва поотделно дължимите суми по месечно, както и общият размер на дължимата сума за исковия период в размер на 1294,24 лева. Тук е мястото да се отчете удостовереният от ищеца неизгоден факт в обща фактура № ********** от 30.06.2021 г., а именно плащане в общ размер на 892,21 лева. Следователно, неплатеният остатък е в размер на 402,03 лева. Доколкото с исковата молба се претендира сумата от 402 лева, до този размер исковата претенция е основателна при спазване диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не се твърди, нито установява плащане на процесните суми.

Ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.

Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето основание и на осн. чл. 162 ГПК изчислен с помощта на интернет калкулатор, лихвата върху главницата за топлинна енергия, възлиза на претендираната с исковата молба стойност.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се установява посредством СТЕ. По данни от справка –извлечение за процесния абонат ( на лист 21 по делото), стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на претендираната с 4 исковата молба стойност.