Решение № 264490 от 07.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………….…

7.7.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ В. при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2116 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.

432 от Кодекса на застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищците П.Г.И. и Д.Т.К. твърдят, че на 18.06.2016 год. при пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на пътя с. Милево - с.

Моминско, община Садово, пострадали децата им – В.П.И., починал на мястото на произшествието и Н.Д.К., починал на 01.7.2016 год. от получените увреждания.

Произшествието се твърди да е причинено виновно от водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******който се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, загубил контрол върху управляваното моторно превозно средство (МПС) и ударил пътно превозно средство (ППС) с животинска тяга, в което пътували децата на ищците. Водачът на мотоциклета - А.Т.Б., имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което ищците считат, че ответникът следва да обезщети настъпилите за тях вреди от смъртта на децата им. Тези вреди ищците определят като безкрайна мъка от загубата на невръстните им деца, засилвана от нелепия начин, по който те били отнети от тях. Ищците преживели най-тежките дни в живота си – едното им дете загинало непосредствено след ПТП, а другото се борило за живота си 12 дни. Тяхната мъка била неописуема, те се чувствали обезнадеждени, обезверени, сломени духом, непрекъснато плачели от безсилие, отчаяние и страдание, изпаднали в депресия, всеки ден ходели на гробищата, но дори и там не намирали покой. Ищците станали по-вглъбени, апатични и асоциални, изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност.

Те не можели да спят, да се хранят. Ищците нямали сключен брак, но живеели и отглеждали децата си заедно. Детето В. не било припознато от ищеца К., поради липса на финансови средства, но то също било отглеждано заедно от двамата му родители. Ищците предявили претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към ответника, но обезщетение не било определено и изплатено. Ето защо те молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 400000 за всеки един от тях (съобразно увеличение, допуснато в открито съдебно заседание на 10.07.2020 г., като за смъртта на всяко едно от децата претенцията е в размер на 200000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 18.06.2016 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, заедно със законна лихва от датата, на произшествието до окончателното изплащане на главницата. Претендират и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска защита.

Ответникът ЗАД „А.“ оспорва предявените искове. Счита, че исковете са частично недопустими, тъй като с договор за цесия ищците са прехвърлили своето вземане към ответника в размер на по 150 000 лева всеки от тях в полза на М.Д.Я.. За тази цесия ответникът бил уведомен на 17.2.2017 год., а исковата молба била подадена на 16.2.2017 год. По тази причина ответникът счита, че ищците нямат право на иск срещу него за сумата от по 150 000 лева за всеки от ищците. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че водачът на мотоциклета не е причинил виновно произшествието; последното било случайно деяние и от техническа гледна точка не е могло да бъде избегнато от водача на мотоциклета и в този смисъл оспорва механизма на ПТП. Оспорва ищците да са претърпели твърдените неимуществени вреди, а детето Н.Т. да е починало вследствие на произшествието. Оспорва правото на ищците да бъдат обезщетени за вреди от смъртта на двете деца, тъй като не са законни наследници на починалите деца. При условията на евентуалност оспорва правото на ищеца К. да бъде обезщетен за смъртта на детето В. И., тъй като детето имало качеството заварено дете в семейството. При условията на евентуалност ответникът оспорва исковете по размер, като намира за прекомерно претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване, при условията на евентуалност, поради неизпълнение на вменените със ЗДвП задължения на пострадалите лица. Твърди, че е било налице съизвършителство на произшествието от водача на мотоциклета и водача на ППС с животинска тяга. В съдебно заседание на 27.04.2018 г. и 02.04.2021 г. ответникът допълва възражението за съпричиняване като посочва, че наред с първоначално изложените възражения следва да се отчете и че нито един от пътниците не е пътувал в каруцата със светлоотразителна жилетка или дрехи, снабдени със светлоотразителни елементи, каруцата не е била снабдена със слетлоотразителни елементи или бяла светлина. Оспорва за ответника да е възникнало задължение за заплащане на лихва за забава от датата на произшествието. Такава лихва застрахователят дължал, ако не е изплатил в срок застрахователно обезщетение, освен в случаите когато увредения не е представил нужните доказателства. В случая ищците не били представили изискани от тях документи, което и било основанието за отказ да се изплати обезщетение. В случай, че производството по делото не бъде прекратено, ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищците

М.Д.Я. оспорва възражението на ответника за липса на виновно противоправно поведение на водача на мотоциклета, като счита, че той е могъл да предотврати настъпването на произшествието. Твърди, че ищците са претърпели посочените от тях неимуществени вреди, като оспорва ищците да са се съгласили с по-нисък размер обезщетение. Счита, че възражението за съпричиняване е ненадлежно въведено в процеса. Счита, че застрахователят дължи лихва за забава от датата на настъпване на произшествието, като за него е било налице задължение да се произнесе по отправеното искане за обезщетение при наличие на констативен протокол за ПТП.

Трето лице-помагач на страната на ответника А.Б. в становище от 26.04.2018 г. сочи, че няма вина за процесния инцидент. Евентуално следва да се приеме, че вредоносният резултат е съпричинен от Д.К., който е управлявал незаконно притежавано ППС с животинска тяга, което се е движело чрез недостатъчно обучен за движение по шосе, без ветеринарно свидетелство, като вместо по обходния черен път между двете населени места по шосето нощем, без никаква сигнализация на каруцата и пътниците, чрез нанасяне на удари на коня и движение на каруцата с криволичене наляво-надясно по пътното платно.

В съдебно заседание ищците се явяват лично. Чрез адв. Г., поддържат исковата молба. Представят писмени защити.

Ответникът, чрез юрк. М., оспорва исковете. Трето лице-помагач на ищците М.Я. заявява становище за основателност на претенциите.

Трето лице-помагач А.Б. чрез адв. Д., оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

В.П.И., роден на *** г., е починал ****** г. Съставен е акт за смърт № 688/20.06.2016 г. В удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 294/28.11.2007 г. на гр. Първомай, като родител е вписана П.Г.И.. Н.Д.К. е роден на *** г. Негови родители са П.Г.И. и Д.Т.К.. В справка от Основно училище в с. Богданица е посочено, че през учебната 2015-2016 г. В. И. е бил ученик във втори клас. Н.не е бил записван като ученик.

При проведен разпит на П.И. в рамките на досъдебното производство тя е посочила, че на 22.06.2016 г. заедно с Д.К. са пътували с каруца от с. Милево за с. Поповица. Каруцата управлявал Д.К., до него седял брата на П.И. – В. С.. Отзад в каруцата, на пода, седели децата на П.И.:

Г. (11 години), В. (8 години),Т.(5 години), Н.(6 години) и ищцата, която държала в ръце най-малкото дете Й. (2 години). На каруцата нямало светлоотразители или фенери. Носели малки запалки с фенерчета, които не използвали, защото по думите на свидетелката не се било стъмнило. Обстоятелството, че каруцата не е снабдена със светлоотразители или фенери е посочено и от Д.К. при проведения разпит на досъдебна фаза от наказателното дело.

С присъда № 96 от 10.12.2018 г. по НОХД №

2436/2017 г. на ОС гр. Пловдив А.Т.Б. е признат за виновен в това, че на 18.06.2016 г. на главен път II-66, км.123+900 в посока с. Милево, обл. Пловдив – с. Поповица, обл. Пловдив при управляване на МПС мотоциклет „Ямаха“ YZF R1 с peг. № ****** е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 от ЗДвП, чл. 21 ал.1 от ЗДвП и чл. 5 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно е причинил смъртта на В.П.И., починал на 18.06.2016 г. и на Н.П.

И. починал на 01.07.2016 г. – престъпление по чл. 343, ал.4. вр. с ал. 3 пр. 3 б. “б“ пр. 1 и б. “a“ пp. l НК. С решение по ВНОХД 71/2019 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъдата като А.Б. е признат за невинен в нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е оправдан само по тези първоначално повдигнати обвинения. С решение по КНД 780/2019 г. на ВКС е намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В мотивите към първоинстанционната присъда по наказателното дело е прието, че на 18.06.2016 г. подсъдимият А.Б. е управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******, към 21,40 часа по главен път И-66 в посока от с. Милево за с. Поповица. По същото време, по този път и в същата посока се движела каруца, управлявана Д.К., който седял в предната част на каруцата на дъска, напречно разположена и от дясната страна на каруцата. От ляво и до него седял В. С., негов шурей, а зад тях на пода на каруцата били седнали Г. И. на 11 години, В. И. на 8 години, Н.К. на 6 години,Т.И. на 5 години и П.И., рождена майка на починалите деца, която държала в ръцете си най-малкото дете Й. И. на 2 години. Времето било топло, пътното платно било с асфалтово покритие, сухо и право. Каруцата се движела в тъмната част на денонощието без задължителните светлоотразителни знаци - два жълти светлоотразителя в предната й част и два червени светлоотразителя в задната част, при липсата и на светещо тяло, което да е поставено в лявата част на каруцата и да излъчва бяла или жълта добре различима светлина. Д.К. управлявал каруцата като стоял изправен, държал юздите на коня и с едната си ръка нанасял удари по тялото на коня с нещо, оприличено от свидетелите в наказателното производство като летва или дървена тояга. В следствие на това движението на каруцата било криволичещо по ширината на пътя. Подсъдимият Б. подминал табелката на с. Милево и ускорил движението на мотоциклета с много висока и неразрешена по закон скорост, като включил дългите си светлини. В момента, в който достигнал до установеното по делото произшествие на километър 123+900 от горе цитирания път II-66 между с. Милево, той застигнал инкриминираната каруца със скорост около 130,08 км./ч. Поради високата скорост на мотоциклета и липсата на каквато и да е осветеност и сигнализация по каруцата подсъдимият Б. не възприел своевременно каруцата като препятствие на пътя. На около 20 метра пред себе си вече я забелязал, което предвид скоростта му на движение, не му дало възможност въобще да задейства спирачната система. В следствие на това се ударил каруцата отзад, в задната й лява част, като ударът бил заден, кос и приплъзгващ по отношение корпуса на каруцата.

При удара возещите се отпред на каруцата - водачът К. и В. С. били отхвърлени и паднали в храстите отдясно и северно от платното за движение. Междувременно П.И., която се намира на пода на каруцата, усвоила своевременно идващия с висока скорост мотоциклет зад каруцата и с детето, което държала в ръцете си скочила от каруцата преди да последва удара. Наредила преди това на останалите деца също да скачат, което Г. И. изпълнила заедно с другите й две сестри. Но в каруцата останали децата В. И. и Н.И.. Двете деца били отхвърлени напред и паднали вляво на платното за движение. След удара мотоциклетът, управляван от подсъдимия Б., паднал на лявата си страна и по пътното покритие преминал косо през южната лента за движение на плъзгайки се на пътното платно го напуснал в затревената част намираща се от страната на южно платното за движение. При този удар и предвид последвалото падане върху пътното платно най-тежко пострадали децата В. и Н.. При огледа и аутопсията на трупа на В. се установило счупване на черепа, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка и белия дроб, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата и горния ляв крайник. Като причина за смъртта е приета тежката черепно-мозъчна травма, довела до разрушаване и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, която е в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. При огледа и аутопсията извършени върху трупа на Н.се установило наличие на тежка черепно-мозъчна травма, изразила се с травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъка, контузия на белия дроб, състояние след оперативно отстраняване на слезката и наличие на ретроперитонеален хематом разположен под и зад левия бъбрек. Като причина за смъртта на Н.се приема политравма, довела до развиване на полиорганна недостатъчност и настъпилия в резултат на това остра дихателна недостатъчност и сърдечносъдова слабост. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. На подсъдимия Б. била взета кръвна проба, като от заключението на изготвената химическа експертиза не се установило наличието на алкохол в кръвта му.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/667084c9-272b-485e-bef4-cfe3f5723e32