Решение № 373 от 02.11.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Русе, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20224500500559 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

П. Г. Г. чрез пълномощника си адв.Ю. Н. обжалва Решение № 789 от 08.06.2022г, постановено по гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС в частта му, в която П. Г. е осъдена да заплати на М. К. В. сумата от 450.12лв на основание чл.346 ГПК, както и 261лв разноски по делото и по сметка на РРС държавна такса в размер на 50лв върху искането по сметки. Счита, че претенциите по сметки по т.11 в размер на 3.62лв платен данък недвижим имот за сметка на П. Г.,т.12 в размер на 296.50лв заплатено за сметка на Г. за изработване на паметник и изливане на ограда за гроб за наследодателят им и т.13-сумата от 150лв частта на Г. за извършване на погребение на наследодателят им, не представляват искания по сметки и не могат да бъдат разглеждани в производството за съдебна делба. Счита в жалбата си, че няма основание за присъждане на разноски, тъй като липсват доказателства, че същите са във връзка с искането по сметки, в това число и адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение в обжалваните части и да прекрати производството по претенциите, предявени по реда на чл.346 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя уточнява, че в условията на евентуалност иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваните части като неправилно. Претендира разноските за въззивното производство.

Въззиваемата М. К. В. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваните части за правилно. Претендира разноските във въззивното производство.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.д.№ 6267/2021г по описа на РРС е за съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 948кв.м. и построената в него жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 97кв.м. и мазе с площ 26кв.м., находящ се в с.Р., община С. п., обл.Р. при права по 1/2ид.ч. за М. К.

В. и за П. Г. Г..

Във втората фаза на съдебна делба М. К. В. е предявила по реда на чл.346 ГПК искания по сметки. Първоинстанционният съд е приел с определение от съдебно заседание на 01.06.2022г за съвместно разглеждане предявеното искане по сметки. С обжалваното съдебно решение № 789 от 08.06.2022г, постановено по гр.д.№ 6267/2021 по описа на РРС, съдът е уважил исканията по сметки до размер на 450.12лв и е отхвърлил претенцията в останалата част до 614.77лв. Първоинстанционният съд е уважил искането по сметки по т. 11, представляваща разход за платен данък недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 3.62лв, дължима от ответницата за 2021г, както и искането по сметки по т. 12 и т.13, а именно от разходите за погребение на наследодателя, заплатени изцяло от М. В. в размер на 893лв, от който 593лв за изработка на паметник и изливане ограда на гроб и 300лв, разходи по самото погребение,за сумата от 446.50лв, представляваща частта от тези разходи за П. Г..

В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите по сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки,които имат връзка с общността, предмет на делбата / т.4 А от ППВС 7/73/ Според съдебната теория и практика в това число влизат и вземанията от платен данък за недвижимият имот, предмет на съдебната делба, с оглед което възражението в жалбата, че заплатеното от единият съделител вместо другия задължение за данък недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 3.62лв не представлява искане по сметки.

Настоящият въззивен състав намира, че платените само от единият наследник разходи за погребение на наследодателя, както и за изработване на паметник и изливане ограда на гроб, не представляват искане по сметки, което следва да се разгледа по реда на чл.346 ГПК. Заплащането на разходите по погребение, изграждане на паметник и други подобни, касаещи смъртта на наследодателя на страните, няма връзка със съсобствеността върху имота, предмет на съдебната делба. Според съдебната теория и практика обаче, ако в производството за съдебна делба бъде неправилно прието за съвместно разглеждане вземане, което не представлява искане по сметки, респективно съдът се произнесе с решението си относно него, това не води до недопустимост на съдебното решение в какъвто смисъл е оплакването във въззивната жалба. Ако съдът неправилно е приел като искане по сметки такова, което няма такъв характер в хода на производството, може да раздели разглеждането му в отделно съдебно производство, но ако не е сторил това, а се е произнесъл със съдебното се решение и по това искане, то този недостатък се счита за отстранен и допускането му не води до недопустимост на съдебното решение по отношение произнасянето по искането по сметки. / в 2 този смисъл Венедиков - Съсобственост.Правни въпроси,, изд.2000г,стр.126/.

По тези съображения, въззивният съд следва да се произнесе относно правилността на съдебното решение в тази обжалвана част. Съобразно правомощията на въззивния съд, визирани в 269 ГПК, а именно по отношение правилността на решението на първоинстанционния съд, въззивния е ограничен от оплакванията в жалбата. В жалбата на П. Г. Г. липсва каквото и да било оплакване в какво се състои неправилността на обжалваното решение в тази част. Единствените оплаквания са за недопустимост на съдебното решение, но липсват конкретни оплаквания за неговата неправилност по отношение на исканията по сметки в т.12 и т.13. В този смисъл решението на съда в тази му част е правилно и законосъобразно. Касае е се за заплащане на част от разноските за погребение, изграждане на паметник и изливане на гроб, на наследодателя на страните. Морален дълг на наследниците му е всеки от тях да участва в разходите, съобразно наследствените си права. В този смисъл е и постановеното от първоинстанционния съд решение.

Въззивният съд намира оплакванията в жалбата за неправилност на съдебното решение в частта за държавната такса, която П. Г. е осъдена да плати за исканията по сметки в размер на 50лв, както и за заплащане на другата съделителка на разноски в размер на 261лв за неоснователни. С оглед основателността на претенцията по сметки в обжалваните части на съдебното решение, Г. дължи съответната държавна такса, която съдът правилно е определил в размер на 50лв.

Съгласно изричната норма на чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си,а по присъединените искове в делбеното производство, в случая искания по сметки по чл.346 ГПК, разноските се определят по чл.78 ГПК. В този смисъл П. Г. дължи на М. В. половината от направените от нея разноски, касаещи производството по съдебна делба в двете й фази- държавни такси, други съдебни такси, възнаграждение за вещо лице. Според мотивите на съдебното решение това е сума в размер на 59.65лв.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на жалбоподателката П. Г. е конкретизирал, че не обжалва тази сума, а само сумата от 201.35лв присъдена за процесуално представителство. С оглед обстоятелството, че разноските са присъдени в решението като обща сума, счита, че този порок води до недопустимост на съдебното решение, евентуално за неговата неправилност. Въззивният съд намира, че обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл с общ диспозитив за съдебните разноски за производството, които дължи Г. на другата съделителка, и тези за адвокатско възнаграждение, не води до недопустимост на съдебното решение. Решението и Определението, с което е оставено без уважение искането на Г. за изменение на решението в частта за разноските, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение е правилно. Съдът правилно е преценил, че адвокатско възнаграждение се дължи само във връзка с искането по сметки и същото следва да бъде определено по правилата на чл.78 ГПК, респективно правилно е определил размера на това адвокатско възнаграждение като е преценил каква част от него следва да се определи като такова, касаещо исканията по сметки и е редуцирал неговият размер съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от искането по сметки.

По изложените съображения, първоинстанционното Решение № 789/08.06.2022, постановено по гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС в обжалваните части, както и Определение № 2880/05.08.2022, постановено по 3 реда на чл.248 ГПК, са правилни и следва да бъдат потвърдени от въззивния съд.

В тежест на жалбоподателката са направените от въззиваемата разноски във въззивната инстанция, които са в размер на 600лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на жалбоподателката е направил възражение за прекомерност на същото и иска да бъде намалено. Съгласно нормата на чл.7,ал.4 от Наредба № 1 от 2004 за минималните адвокатски възнаграждение, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В този смисъл договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемата е предвиденият от наредбата минимум и като такъв не е прекомерен и липсва основание за намаляването му.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789 от 08.06.2022г, постановено по гр.д.

№ 6267/21 по описа на РРС в частта, в която П. Г. Г. е осъдена да заплати на М. К. В., на основание чл.346 ГПК, сумата от 450.12лв, както и сумата от 261лв разноски по делото, както и в частта, в която П. Г. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв върху претенцията по сметки.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2880 от 05.08.2022, постановено по гр.д.№ 6267/21 по описа на РРС, по реда на чл.248 ГПК.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** от с.Р., община С. п., обл.Р. да плати на М. К. В., ЕГН ********** от с.К., община С. п., обл.Р. сумата от 600лв, представляваща разноски за адвокат във въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4