Решение № 3216 от 26.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр. София, 26.05.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14485 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с разглеждането на субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ищецът П.А.Б. поддържа твърдение, че притежава право собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №27, който е разположен на трети жилищен етаж, вход „В“, секция, „Б“ в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в гр. София, на ул. „Проф. Д. ***), заедно с принадлежащото към апартамента мазе №5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № 495, № 494, № 500, № 494а от кв.15, м.„Красно село-Стрелбище“ по плана на гр. София. Ищецът твърди да е придобил правото на собственост върху имота по оригинерен способ, чрез непрекъснато, необезпокоявано и явно давностно владение, осъществено от него, през периода от 2000 до 2010г. На 29.03.1993 г. между собствениците на недвижим имот, находящ се на ул. „******и ул. „*******, съставляващи имоти №495, №494, №500, №494а от кв.15, м. „Красно село-Стрелбище“ по плана на гр. София и „С.“ ООД е бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж за построяване на жилищна сграда. Тъй като в клаузата на чл.15 от същия договор било изрично предвидено правото на строителя - да се разпорежда с онези обектите в построената сграда, които не са предвидени за обезщетение на собствениците на земята – на 05.11.1996г. „С.“ ООД сключил с ищеца предварителен договор за покупко-продажба, относно процесния апартамент №27. В предварителния договор апартаментът бил надлежно индивидуализиран като било посочено местонахождението му на трети жилищен етаж в описания недвижим имот, със застроена площ от 94.73 кв.м. състоящ се от две спални, дневна-столова, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе със застроена площ от 7,47 кв. м. и със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото като цената е била заплатена изцяло. Според твърденията на ищеца, сградата била завършена на етап „груб строеж“ през 1998г., а през месец януари 2000г., ищецът получил фактическата власт върху имота от строителя на сградата „С.“ ООД и започнал да го владее като свой. В следващите две години, ищецът необезпокоявано извършил монтаж на метална входна врата на жилището, а после по негово възлагане били извършени смяна на дограма, прокарване на ВиК мрежа и връзки, устрояване на баня, дневна-столова, коридор, две стаи в жилището. Понеже установеното от ищеца владение било необезпокоявано, непрекъснато и явно, със съзнание на собственик - ищецът твърди, че на основание чл. 79, ал.1 от ЗС той придобил правото на собственост, още през месец януари 2010г. Щом предприел мерки да установи в охранително производство съществуването на своето право – ищецът узнал за наличието на Договор от 28.12.2011г. за прехвърляне на 97,315% идеални части от посочената жилищна сграда, на етап „груб строеж“, включително и процесния апартамент, срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищна сграда изградена в груб строеж. Договорът бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт №32 том II, рег. № 19126 дело № 198/28.12.2011г. при нотариус № 033 Т.В.. Тъй като договорът бил сключен между ответниците Д.П.Г. (№1), Е.Д.Г.-Е.Х.(№2), В.Д.Т.

(№3), Г.М.И. (№4), М.А.И. (№5), И.М.И.

(№6), М.В.М. (№7), Н.И.И. (№8), И.С.П.-И.

(№9), Й.П.К. (№10), М.И.К.(№11), Е.П.К. (№12), Л.П.К. (Ш.) (№13), Л.К.С. (№14), В.П.С. (№15), О.Д.Т.(№16), М.Г.Д. (№17), В.В.Р.

(№18), В.И.И. (№19), Л.Ц.И. (№20), С.К.И. (№21), П.И.Ч. (№22), Н.К.Ч. (№23) от една страна, като прехвърлители и И.Б.А. (№24) и Р.С.К. (№25) в качеството на преобретатели - за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на иск, за установяване правото му на собственост върху процесния недвижим имот, който продължавал да владее. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците, правото му на собственост върху процесния недвижим имот и за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски в настоящия процес.

В подадения писмен отговор, ответниците Л.Ц.И. и С.К.И. оспорват допустимостта на иска, поради липса на правен интерес за ищеца. Твърдят, че при предявяването на иска притежават само право на собственост върху земята и върху част от построената сграда, в която се намира процесния апартамент, но били собственици на апартамента, тъй като вече се били разпоредили с правото на собственост, поради което не били надлежно материално легитимирани като страни в процеса. Не оспорват факта на сключване на Предварителен договор да отстъпване право на строеж от 29.03.1993г. в полза на „С.“ ООД, но посочват, че в последствие окончателен договор не е бил сключван, поради неизпълнение на задълженията на строителя по предварителния договор. На 14.07.2011г., предварителният договор от 1993г. и Анексът към него от 1999г. били едностранно развалени. Ответниците отричат твърдението на ищеца, че през 1998г. сградата е била завършена на етап „груб строеж“ и оспорват твърденията на ищеца, че през 2000г. той бил установил владение върху процесния апартамент, както и че е извършил описаните строително-монтажни работи.

Оспорват твърденето на ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато и необезпокоявано. Твърдят, че в периода от 2000г. до 28.12.2011г. собствениците на имота – първите двадесет и трима ответници са осъществявали трайно и спокойно владение, а от 28.12.2011г. владението е било предадено на последните двама посочени в исковата молба ответници, като ищецът междувременно не е манифестирал намерение за своене и не е упражнявал фактическа власт изключително за себе си. Посочват, че към настоящия момент сградата е изградена на ниво груб строеж и е негодна за обитаване, като през 2013г. с поставянето на входни врати от ответниците е бил ограничен достъпът до нея.

В подадения писмен отговор, ответниците И.М.И., М.В.М. и В.И.И., които са представлявани от адв. В.Ч. също оспорват иска. Релевират доводи, че Предварителният договор от 29.03.1993г. не е породил правно действие, а окончателен договор не е бил сключен, в следствие на което „С.“ ООД не е придобил качеството на суперфициарен собственик и следователно не е разполагал с правомощията да предаде на ищеца владение върху процесния имот, следователно му е предал държане. Оспорват твърдението на ищеца, че той е установил владение върху имота към 2000г. доколкото към този момент сградата се е намирала в незавършен етап на строителство и представеният протокол от 31.07.2000г. няма обвързваща сила, защото завършването на грубия строеж е удостоверено с Констативен акт от 11.12.2002г. Оспорват твърденията на ищеца, че е владял процесния апартамент противопоставяйки се на останалите собственици и че владението му е било установено явно, несъмнено, трайно и непрекъснато в законоустановения десетгодишен срок. Оспорват направените твърдения за извършени подобрения в имота от страна ищеца и сочат, че до 2008г. собствениците са финансирали строителството, заплащайки различни суми на „С.“ ООД.

В подадения писмен отговор, ответникът Д.П.Г. оспорва иска. Този ответник оспорва твърденията на ищеца, че в периода от януари 2000г. до януари 2010г. последният е упражнявал явно, трайно и непрекъснато владение върху процесния апартамент, предвид факта че сградата, в която е разположен, е с ниво на завършеност „груб строеж“, тоест не е била въведена в експлоатация и не е била обитавана поради липса на разрешение за ползване. Оспорва извършването на действия от страна на ищеца, които да демонстрират намерение за своето спрямо останалите собственици.

Твърди, че дори ищецът да бил установил фактическа власт върху имота, тя е била прекъсната в периода от до 2002г. до 2003г., както и в периода от 2008г. до 2009г., в които периоди ответниците са възлагали на строителни бригади извършването на отделни строително-монтажни работи по довършването и въвеждането в експлоатация на цялата сграда. Споменатите СМР били прекъснали владението на ищеца. Владението, доколкото изобщо би могло да се приеме, че е било осъществявано, било прекъснато отново със сключването на Договор да продажба от 28.12.2011г., от когато фактическата власт върху сградата се е осъществявала изцяло от приобретателите (последните двама ответници).

Ответниците Д.П.Г., Е.Д.Г.-Е.Х.,

В.Д.Т., Г.М.И., М.А.И., Й.П.К., М.И.К., Е.П.К., Л.П.К. (Ш.), Л.К.С., В.П.С., О.Д.Т., М.Г.Д.,

В.В.Р., П.И.Ч. и Н.К.Ч., представлявани от адв. Г.А., оспорват предявените искове. Релевират довод за недопустимостта на иска като твърдят, че са собственици само на земята и на част от сградата, която не включвала процесния имот. По тези съображения, за ищеца не съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу тях.

Тези ответници отричат правото на собственост на ищеца върху процесния апартамент, позовавайки се Договор да продажба от 28.12.2011г. чрез който първите двадесет и трима ответници са се разпоредили с 97,315% идеални части от сградата, прехвърляйки ги на последните двама ответници. Не оспорват факта на сключване на Предварителен договор за отстъпване право на строеж от 29.03.1993г. в полза на „С.“ ООД, но посочват, че окончателен договор не е бил сключван поради неизпълнение от страна на строителя. Твърдят, че с подписването на Анекс от 1999г. към договора от 1993г. собствениците на дворното място са се задължили да прехвърлят собствеността върху част от имотите в сградата, включително и върху процесния апартамент, но едва след завършване на строителството от „С.“ ООД и изготвяне на Акт 15, какъвто изобщо не е бил съставен.

Посочват, че с изявление на собствениците от 08.07.2011г., получено от „С.“ ООД на 14.07.2011г., предварителният договор от 1993г. и Анексът към него от 1999г. са били развалени, в следствие на което строителната фирма не е придобила правото на собственост върху сградата, а е запазила само държането, в процеса на строителство. Не оспорват съдържанието на сключения предварителен договор за продажба на Апартамент №27 между ищеца и „С.“ ООД, но отричат твърдението за завършване на сградата в груб строеж- през 1998г. Оспорват твърденията на ищеца, че през 2000г., той е установил владение върху процесния апартамент, както и че е извършил описаните в исковата молба строително-монтажни работи. Твърдят, че в периода от 2000г. до 28.12.2011г. не ищецът, а първите двадесет и трима ответници, са осъществявали необезпокоявано владение върху сградата и процесния апартамент, чак до 28.12.2011г., когато владението е било предадено на последните двама ответници в исковата молба. Твърдят, че всички довършителни строително-монтажни работи по отделните обекти в сградата, включително по процесния апартамент, които са предприети след 2000г., в действителност са финансирани от ответниците. Ответниците били заплатили дължимите суми за изразходвана електроенергия в сградата, а в периода от декември 2007г. до декември 2008г. са заплащали възнаграждение на лице, което да осъществява инвеститорски контрол върху работата на „С.“ ООД. През 2011г. „С.“ ООД е предявило иск срещу собствениците на земята за заплащане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, евентуално съединен с иск за възстановяване стойността на извършените подобрения в сградата. Исковото производство е било прекратено след подаване на отказ от иск и постигнато извънсъдебно споразумение. Посочват, че към настоящия момент сградата е изградена на ниво груб строеж и е негодна за обитаване, като през 2013г. с поставянето на входни врати от ответниците е бил ограничен достъпът до нея.

В подадения писмен отговор, ответниците И.Б.А. и Р.С.К. оспорват твърденията на ищеца, че в периода от януари 2000г. до януари 2010г. е упражнявал непрекъснато, необезпокоявано и явно фактическа власт върху процесния апартамент, предвид факта че сградата, в която е разположен, е с ниво на завършеност груб строеж, не е въведена в експлоатация и не е била обитавана поради липса на разрешение за ползване. Оспорват извършването на действия от страна на ищеца, с които да е демонстрирал намерение за своене спрямо останалите собственици. В периода от 2000г. до 2010г. сградата, в която е разположен процесния апартамент, се е намирала във владение на собствениците на поземления имот (първите двадесет и трима ответници), а по силата на Договор от 28.12.2011г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищна сграда изградена в груб строеж, осем самостоятелни имота, включително и процесния апартамент, били прехвърлени срещу задължението за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация.

Разпечатката съдържа 23 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/667056f8-50d3-42b7-9d83-d5b5e3dbbc34