Решение № 1197 от 16.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330110582 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от Р.Т. Р. против „Би Енд Джи Кредит“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузите на раздел 6 от Договор № *** от 21.04.2015 г., установяващи задължение за заплащане на пакет от допълнителни услуги „Доверие“ и установяваща задължение за заплащане на такса по пакета за допълнителни услуги, са нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 295, 09 лв. (след прието с Определение от 15.04.2021 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена по пакет „Доверие“ по Договор № *** от 21.04.2015 г. за периода от 24.08.2015 г. до 27.10.2016 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № *** от 21.04.2015 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при годишен лихвен процент по заема от 37, 68 % и годишен процент на разходите от 45, 51 %. Сочи, че на 1 основание сключения договор следвало да върне сумата от 1 762, 42 лв. на двадесет и две погасителни вноски. С клаузата на раздел 6, чл. 20 – 23 от договора било установено задължение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 936, 98 лв., като общото задължение е в размер на сумата от 2 112 лв. Счита, че договореният лихвен процент нарушава добрите нрави, поради което задължението за заплащане на сумата от 1 112 лв. е недължимо. Твърди, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на престациите на двете страни, както и до злепоставяне на интересите на длъжника, с цел извличане на изгода на кредитора. Сочи, че възнаградителната лихва представлява цената на предоставената услуга, поради което в случая се нарушава принципа на добросъвестност. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва следва да е съобразен с размера на предоставения паричен ресурс и срока на договора. Твърди, че при така установения кратък срок на договора от двадесет и две месечни вноски, размерът на възнаградителната лихва, равняващ се на близо 100 % по-висок от стойността на заема, противоречи на принципа за добросъвестност.

Твърди, че рискът при небанковите финансови институции е по-нисък от този при банковите институции. Твърди, че при необезпечените заеми размерът на възнаградителната лихва е недействителен, ако надвишава повече от четири пъти размерът на законната лихва. Счита, че към размерът на възнаградителната лихва следва да се прибави и задължението за заплащане на такса по пакета допълнителни услуги, което представлява скрито възнаграждение за кредитора. Сочи, че клаузата на чл. 23 от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност. Тъй като нищожните уговорки не пораждат правно действие, счита, че между страните не е уговорена лихва и такова задължение не е възникнало за ищеца. Твърди, че с установяване на задължение за заплащане на пакет допълнителни услуги се стига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че реално не се предоставят услуги, а се достига до калкулиране на допълнителна печалба в полза на кредитора. Счита клаузата на чл. 5 от Договора за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Твърди, че недействителността на клаузите за възнаградителна лихва и за годишния процент на разходите, води до недействителност на целия договор, тъй като 2 последните не могат да бъдат заместени по право. Основание за недействителност на договорното правоотношение, поради недействителност на посочените клаузи се извличало и от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК. При условията на евентуалност се моли за установяване единствено недействителността на посочените договорни клаузи. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че с процесния договор за кредит не се накърняват добрите нрави и с последния не се нарушават общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност. Поддържа, че принципите за добросъвестност и еквивалентност при договарянето при двустранните договори не са етични, а правни принципи. Евентуалното противоречие с посочените принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но и поради противоречието му с добрите нрави. Сочи, че ищецът като страна по договора сам е пожелал включване на доброволен пакет ‚Доверие“, като включването на последните не представлявало задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Сочи, че в договора е установена фиксирана лихва, която в нито един момент от действието му не се променя. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите съобразно с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като оспорва твърдението на ищеца, че годишният процент на разходите не отговаря на истината и не е изчислен съобразно методиката. В разпоредбите на ЗПК се съдържала ясна дефиниция на понятието „разход по кредита“. Твърди, че кредитът е погасен предсрочно на 27.07.2015 г., като суми за посочения в исковата молба период не са заплащани по допълнителния пакет „Доверие“. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно 3 основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка, установена в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. При условията на кумулативно обективно съединяване е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на недължимо заплатената сума по клауза за неустойка.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения за недължимост на заплатените суми по пакет „допълнителни услуги“, поради недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, единствено по които съдът дължи произнасяне. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. При условията на евентуалност са изложени съображения за недействителност на конкретните клаузи от договора, поради обстоятелството, че по с установяване на тези задължения се достига до значителна нееквивалентност на престациите, в разрез с принципа за добрите нрави.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Р.Т. Р. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит № ***_*** от 21.04.2015 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на двадесет и две погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 53, 41 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 175, 02 лв. Установен е годишен лихвен процент от 37, 68 % и годишен процент на разходите от 45, 51 %.

С разпоредбата на чл. 20, Раздел VI от договора страните са постигнали съгласие за получаване на услуга по пакет „Доверие“, по силата на който срещу заплащане на допълнителни парични вноски са ангажирани допълнителни действия на кредитора, водещи до намаляване на риска от 4 неизпълнение на задълженията. Допълнителните услуги, установени в договора са следните: 1. динамично плащане, изразяващи се в изпращане на служител на кредитора, за събиране на вноските, при изпълнение на условията, установени в договора; 2. отлагане на вноска, изразяваща се в еднократно отлагане на вноска до 14 дни след падежа на вноската, при условие, че са настъпили обстоятелства, затрудняващи финансовото положение на кредитополучателя, и при настъпване на условията за това отлагане, предвидени в договора; 3. разходи за събиране при забава, които да са за сметка на кредитора; 4. „без трета вноска в месеца“ – услуга, изразяваща се във възможност, при настъпване на трета вноска в месеца, кредиторът да направи промяна на падежната дата по погасителния план, при осъществяване на условията за това, предвидени в договора; 5. „скорост“ – възможност, при поискване от кредитополучателя, кредитодателят да обработва документите свързани с кредита незабавно, без да се ръководи от установения за това срок от 5 работни дни; 6. „безплатни документи“; 7.

„вътрешен рефинанс без собствени средства“ – възможност за вътрешно рефинансиране на кредита; 8. „усвояване на кредита“ – осигуряване на сумата по кредита в офис на кредитора, не по-късно от 2 часа след одобрение. В разпоредбата на чл. 21 от Договора е установено, че кредитополучателят има право да се възползва от предоставените допълнителни действия, което не е условие за сключване на договора за кредит, при което кредитополучателят дължи възнаграждение за закупения пакет, платимо на вноски. В разпоредбата на чл. 23 от Договора е установено, че за посочените услуги, кредитополучателя следва да заплати 22 погасителни вноски, всяка в размер от 42, 59 лв., с падеж на първата вноска на 05.05.2015 г. и падеж на последната вноска на 23.02.2016 г.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договора за кредит са начислени задължение за главница от 1 000 лв., задължение за възнаградителна лихва от 175, 02 лв. и задължение по пакет „Доверие“ от 936, 98 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е погасил сумата от общо 1 387, 38 лв., от която сумата от 1 000 лв. за главница, сумата от 88, 50 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 295, 09 лв. по допълнителен пакет.

Експертизата е установила, че в годишния процент на разходите от 45, 51 % е 5 включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва, но не и това по пакет „Доверие“. Вещото лице е определило размера на законната лихва, като при отговора на поставените от ищеца въпроси е посочило, че с включване на задължението по пакет „Доверие“ кредита се оскъпява 2, 1 пъти, с месечно увеличени между 182 % и 247 % или средно от 214, 5 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.