Решение № 6163 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6163 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100505703 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена от А. Н. Ж. въззивна жалба срещу Решение 2113028/13.05.2019г. по гр.д. 72831/2017г. на СРС, 42 с-в, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя по чл. 49 ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сумата от 1500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпян на 08.10.2012г. инцидент на пешеходна пътека в гр. София, дължащ се на неправилно изпълнена маркировка на пешеходната пътека, довела до спъване на ищеца в маркировката, падане и причинени му болки и и страдания.

Изложени са оплаквания за неправилна преценка на свидетелски показания, за неправилно издадени СУ, за неправилна правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД, защото иска бил предявен срещу ответника в качеството му на собственик на пътя и това според него водело до промяна в предмета на делото.

СРС не отделил искът му срещу изпълнителя на маркировката в отделно дело и не му дал възможност да установи другия ответник, което било шиканиране на настоящият процес. Не бил призован свидетел очевидец-шофьор на тролейбус 6, като последния не бил издирен. Иска преразпит на свидетел защото показанията му не били записани коректно в протокола поради нарушения на секретаря и съда, който допуснал въпроси неотносими и объркващи прави искане по чл. 190 да се задължи ответника да представя документи по Определението на СРС по чл. 140 ГПК. Исканията са 1 уточнявани с молба от 04.04.2022г.

Постъпил е отговор на жалбата, с койот тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението, като с е противопоставя на доказателствените искания и се представят доказателства, че свидетеля К. е въвеждал в заблуждение ответната община относно апартамент общинско жилище.

С Определението по чл. 267 ГПК въззивния съд е оставил без уважение доказателствените искания в жалбата и в отговора.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо при допусната грешка в правната квалификация на иска, който не е по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, а по § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗОбС. Неправилната правна квалификация в случая не е довела до недопустимост на решението тъй като са разгледани релевантните факти за наличие или липса на отговорност у ответната община като собственик на пътя и възложител на изработката на пътната маркировка.

При проверка на правилността на решението въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна.

Оплакванията в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС, които да са довели до неправилно решение са неоснователни.

Както е посочено и в определението по насрочване на делото СРС не е допуснал такива. Исканията за издаване на съдебни удостоверения са касаели обстоятелството кой е изпълнителя на процесната пешеходна пътека, но това е неотносимо към делото доколкото според изрично изявление на ищеца в негова молба до СРС от 06.11.2017г. искът по настоящото дело в насочен само срещу Столична община като субект притежаващ собствеността върху пътя и възложител на работата по маркиране на пешеходната пътека. Доказване на лицето извършило работата по маркировката не е условие за възникване на отговорността на собственика на пътя. Искане за призоваване на шофьор на тролейбус няма в исковата молба и в уточнителните молбипоискан е бил св. К. за механизма на инцидента и той е призован и разпитан, а отделно жалбоподателя се отказал от допуснатият му втори свидетел.

Съгласно исковата и уточнителната молба и изявленията на ищеца в ОСЗ от 13.11.2018г. се претендират вреди от бездействие на общината- неизпълнение на задължението й като собственик на пътя да осигури полагането на безопасна пътна маркировка, тъй като не била изпълнена част от маркировката- липсвали червените ивици боя между положените бели ивици боя, което довело до разлики в нивото на пътната маркировка и пътната настилка между белите ивици боя.

2

Съгласно действалата към твърдяната дата на инцидента НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, в редакция от 2001г.действала към процесната дата, а именно чл. 4, ал. 1, вр. с ал. 2 и ал. 3 :

Постоянната пътна маркировка върху платното за движение се изпълнява с бял или жълт цвят.

Пътна маркировка с жълт цвят се използва за обозначаване на площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни средства, и за очертаване на ленти, предназначени за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Следователно пешеходни пътеки към меродавната дата се изпълняват само с един цвят боя-бял, тоест не е имало задължение за полагане на червени ивици между белите ивици. Следователно няма противоправно бездействие, което да води до отговорност за вреди и искът е неоснователен само на това основание.

Отделно липсват доказателства за спъване в маркировката.

Свидетелят К. твърди, че не е видял самото падане (следователно не е видял и спъване. Вещото лице по СМЕ е посочило в ОСЗ, че няма обективни данни, за да каже как е загубил ищецът равновесие.

При липса на доказателства за част от механизма на настъпване на инцидента (данни за събитието „спъване“) иска се явява неоснователен и като недоказан.

Предвид изложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемата Община има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се претендират 150,00 лева.

СГС намира, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на въззивното производство, протекло без събиране на нови доказателства и в едно съдебно заседание следва да се определи от съда юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична Община в размер на 100,00 лева.

Водим от горното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2113028/13.05.2019г. по гр.д. 72831/2017г. на СРС, 42 с-в.

ОСЪЖДА А. Н. Ж. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „******* – ******* ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, ул. „******* разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100,00 лева.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, 3 пр.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4