Решение № 2427 от 03.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2427 гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110109255 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е. М.“ ЕООД твърди, че на 31.10.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит между „У. к. ф.“ ЕАД и С. И. Н., по силата на който дружеството е предоставило на последния сумата от 14 700 лева при уговорен годишен лихвен процент от 12.99 %. Посочва, че сумата е разсрочена на 60 месечни вноски, всяка от които в размер на 335.83 лева, като крайният падеж е определен на 01.11.2021 г. Поддържа, че на 20.04.2021 г. „У. к. ф.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД са сключили Договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който задължението, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит е изкупено от ищцовото дружество. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Посочва, че срокът на договора е изтекъл, поради което е настъпила изискуемостта на вземанията.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск с твърдения, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че С. И. Н. дължи на „Е. М.“ ЕООД сумите, както следва:

1) сумата от 4337.01 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 31.10.2016 г., сключен с „У. к. ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 20.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 1

ГПК – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 327.24 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 01.06.2019 г. до 01.11.2021 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6082/2022 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 6082 по описа 2022 г. на ВРС , се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. В преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу нея е постъпило възражение от ответника, като след дадени указания по реда на чл.

415, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Към исковата молба е представен Договор за потребителски паричен кредит № 2475949 от 31.10.2016 г., сключен между „У. к. ф.“ ЕАД и С. И. Н.

/л. 12 и сл./. По силата на същия на ответника е предоставен кредит в размер на 14 700 лева, като сумата е формирана като сбора от чистата стойност на кредита /14 000 лева/ и уговорената такса за разглеждане /700 лева/. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 12.99 %, като е посочен размер на ГПР от 16.25 %. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата лихва, на 60 равни месечни вноски в размер от 335.83 лева, първата от които с падеж 01.12.2016 г. Видно от приложения на л. 15 от делото погасителен план, падежът на последната дължима вноска по кредита е настъпил на 01.11.2021 г.

Към писмените доказателства по делото е приобщен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2021 г. /л. 810/. По силата на същия „У. к. ф.“ ЕАД е прехвърлило на „Е. М.“ ЕООД вземанията си по необслужвани кредити на физически лиза, описани с Пиложение 1 към договора /приложено на л. 16-33 от делото/. В приложението задълженията на ответника по процесния договор за потребителски кредит са описани под № 147. С исковата молба са представени и потвърждение за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 11/, както и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по цедираните вземания с договора от 20.04.2021 г. Приложено е уведомление до ответника С. Н. за извършената цесия /л. 34/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано.

От същото се установява, че по договора за кредит са извършени плащания в 2 общ размер от 15 481.88 лева, с които е погасена част от главницата в размер на 10 362.99 лева, договорна лихва в размер на 5100.89 лева, както и лихва за просрочие в размер на 18 лева. След сключване на договора за цесия /20.04.2021 г./ не са извършвани плащания нито в полза на първоначалния кредитор, нито в полза на ищеца. Вещото лице е установило, че непогасените задължения по договора за кредит към датата на изготвяне на заключението възлизат на общо 4664.25 лева, като същите включват главница в размер на 4337.01 лева, договорна лихва в размер на 265.15 лева, начислена за периода от 01.09.2020 г. до 20.04.2021 г., както и лихва за просрочие в размер на законната лихва – 62.09 лева, начислена за периода от 12.10.2020 г. до 20.04.2021 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит от 31.10.2016 г. между „У. к. ф.“ ЕАД и С. И. Н., по който е усвоена сума в размер на 14 700 лева; 2) наличието на валидно сключен договор за цесия между „У. к. ф.“ ЕАД, предмет на който са вземанията по процесния договор за потребителски кредит; 3) съобщаването на цесията на ответника; 4) настъпването на крайния падеж за изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит.

Наличието на облигационни отношения между ответника в настоящото производство и „У. к. ф.“ ЕАД по процесния договор за кредит се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе писмени доказателства, както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. С извършените доброволни плащания по договора за кредит следва да се приеме, че ответникът е признал действителното получаване на заемната сума. Видно от съдържанието на договора за кредит, към настоящия момент всички вземания по него са падежирали.

Ищецът е ангажирал и писмени доказателства, потвърждаващи прехвърлянето на вземанията по договора за кредит в негова полза от страна на „У. к. ф.“ ЕАД. Макар по делото да няма данни ответникът да е получил преди образуване на производството уведомлението за извършената цесия, приложено по делото, следва да се отчете обстоятелството, че уведомлението е връчено в рамките на настоящото исково производство. В подкрепа на този извод е наложилата се съдебна практика – Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д.

№ 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.

Следователно предявените искове са доказани по основание.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ответникът се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 3

ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в договора за кредит е предвидено заплащането на такса за разглеждане, размерът на която е включен в дължимата главница. Доколкото разглеждането на кредита е свързано с усвояването му, следва да се приеме, че договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона. Ето защо при изчисляване на размера на дължимата главница следва да бъде взета предвид „чистата стойност“ на кредита, която е в размер на 14 000 лева. След приспадане от тази сума на установените от вещото лице плащания в размер на 10 362.99 лева се установява, че незаплатеният остатък от главницата възлиза на 3637.01 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на вземането за главница от 4337.01 лева същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид горните съображения при изчисляване размера на дължимата договорна лихва следва да се вземе предвид само чистата стойност на кредита. При съобразяване на същата и след прилагане на предвидения в договора фиксиран годишен лихвен процент, настоящият съдебен състав извърши изчисления чрез Апис-Финанси, въз основа на които установи, че общо дължимият размер на договорната лихва по договора възлиза на 5108.30 лева. От тази сума следва да бъдат извадени извършените погасявания в размер на 5100.89 лева, като дължимата договорна лихва се равнява на разликата между тези две суми в размер на 7.41 лева. До този размер предявеният иск се явява основателен и доказан, като за разликата над него до претендирания размер от 327.24 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 72.89 лева.

В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на 150.19 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лева, като съразмерно на уважената част от исковете следва да да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер от 312.69 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С. И. Н., ЕГН **********, от гр. ***********, ДЪЛЖИ на ищеца „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

***********, следните суми: сумата от 3637.01 лева /три хиляди 4 шестстотин тридесет и седем лева и една стотинка/ – главница по Договор за потребителски кредит от 31.10.2016 г., сключен с „У. к. ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 20.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 7.41 лева /седем лева и четиридесет и една стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 01.06.2019 г. до 01.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6082/2022 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница – за разликата над уважения размер от 3637.01 лева /три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и една стотинка/ до пълния претендиран размер от 4337.01 лева /четири хиляди триста тридесет и седем лева и една стотинка/ ; искът за договорна лихва – за разликата над уважения размер от 7.41 лева /седем лева и четиридесет и една стотинки/ до пълния претендиран размер от 327.24 лева /триста двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/.

ОС Ъ Ж Д А С. И. Н., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ***********, СУМАТА ОТ 72.89 лева /седемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, както и СУМАТА ОТ 312.69 лева /триста и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.