Определение № 1020 от 23.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. Горна Оряховица, 23.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120102712 по описа за 2026 година намери за установено следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от К.

Г. Т., с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** против Районен съд гр.

Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател П.П..

В исковата молба ищецът сочи, че по подадена от него искова молба е висящо адм. дело № 24/ 2025г. на Административен съд гр. Враца. Твърди се, че служител на Районен съд гр. ***** при нарушение на императивната норма на чл. 46, ал. 3 от ГПК не е връчил съдебните книжа на Т. по надлежния ред, вследствие на което производството по делото било прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания. Прави се искане за осъждане на ответника на осн. чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да заплати сумата от 900.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от нарушаване на процедурата на връчване на книжа от служител на длъжност „връчител“ при ответника , касаещи производството по адм. дело № 24/ 2025г. на Административен съд гр. Враца , ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

Ищецът е представил писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Настоящият състав намира подадената искова молба за недопустима, а производството за подлежащо на прекратяване. Съображенията на съда се изразяват в следното.

Настоящият състав намира, че настоящата искова молба представлява злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, поради което следва да бъде върната като недопустима, а производството прекратено.

С предявения иск против Районен съд гр. ***** не се преследва легитимна цел - защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Нормата на чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат 1 всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда обаче съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият случай. Според възприетото в Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, а съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Наред с това чл. 57, ал. 2 от КРБ недвусмислено сочи, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В исковата си молба ищецът се позовава на нарушение на ЕКПЧ, но именно там е уредена и санкцията при злоупотреба с процесуални права. В чл. 35, § 3, б. „а“ от ЕКПЧ е възприето разбирането, че Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата е несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. В този смисъл е и съдебната практика на ЕСПЧ. В Решение от 4.07.2024 г. на ЕСПЧ по делото Я.Т. срещу България, по жалба № 41701/2016 г., Пето отделение, председател Siofra O’Leary (преразглеждане), е ясно посочено, че „по принцип всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на жалба, установено от Конвенцията, и което възпрепятства правилното функциониране на Съда или правилното провеждане на производството пред него, може да бъде окачествено като злоупотреба по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията (делото S. A. S. срещу Франция [ГК], № 43835/11, § 66, ЕСПЧ 2014 (извадки) и делото Биволару (Bivolaru) срещу Румъния, № 28796/04, § 82, 28 февруари 2017 г.)“. Наред с това като злоупотреба се възприема и всяко действие, чиято цел „не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика „задръстване, прекомерна натовареност и затлачване“ на Съда, да се „парализира дейността му“, да се „създаде положение на власт“, за да се „преговаря“ със Съда, като се застраши дейността му, и да се „дерайлира системата“, в която Съдът е „звено от веригата“. Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France)“.

По настоящото дело ищецът твърди, че поради нарушение на процедурата по връчване на съдебните книжа по адм. дело № 24/ 2025г. на Административен съд гр. Враца, извършено от служител на ответника се е достигнало до прекратяване на посоченото производство.

Видно от представеното Определение № 712/ 16.04.2025г. на 2

Административен съд гр. Враца, до прекратяване на това производство се е стигнало поради неизпълнение на указанията на съда дадени с Разпореждане № 128/ 20.01.2025г. Последващите действия по връчването на съдебните книжа са извършени от служител – призовкар на Районен съд гр. Елена, но видно от определението на съда с разпореждане на съдията – докладчик е указано залепване на уведомление на адреса на ищеца по реда на чл. 137, ал. 5 вр. чл. 18а, ал. 9 от АПК. След тези действия на призовкаря, съдията – докладчик е приел редовността на връчването, счел е срокът за изпълнение на указанията за изтекъл и е прекратил производството. При установена нередовност на връчването на съобщението до ищеца, съдът щеше да укаже ново връчване и съответно да посочи на връчителя как да извърши новото връчване , за да спази закона.

Настоящият състав намира, че с предявения иск не се цели обезвреда за реално причинени неимуществени вреди, а се касае за поредното дело на ищеца, целящо присъждане на обезщетение. Както се посочи, връчителят на съдебните книжа е действал при указания на съдията – докладчик по административното дело. За ищеца е била налице възможност да обжалва съдебния акт по прекратяването на производството, както му е указано в определението или да поиска отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на глава XIV от АПК. Наред с всичко това, следва да се посочи, че се касае за поредната искова молба на ищеца, която е изготвена машинално и с единствената цел да се образува поредното съдебно производство, което се установява и от претендираната сума – 900.00лева. Искът е предявен на 03.08.2026г. пред Районен съд гр. Елена, а след 01.01.2026г. плащанията в страната са в евро.

Водим от горните съображения, настоящият състав намира предявеният иск за недопустим, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2712/ 2026г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица, образувано по искова молба на К. Г. Т., с постоянен адрес: гр. ***** , ул. „*****“ № *** против Районен съд гр. Елена, с адрес: гр. Елена, ул. „Й. Йосиф Брадати“ № 2, представляван от Административен ръководител – Председател П.П., с искане на осн. чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД ответникът да заплати сумата от 900.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди , които били последица от нарушаване на процедурата на връчване на книжа от служител на длъжност „връчител“ при ответника, касаещи производството по адм. дело № 24/ 2025г. на Административен съд гр. Враца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3