Решение № 4 от 14.01.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 894/2024
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- ТАТЯНА ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 8, ал. 2 · Закон за българските лични документи
- чл.160 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.4, б."а" · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Правилник за издаване на българските лични документи
- чл. 35 т. 3 · Правилник за издаване на българските лични документи
МОТИВИ към решение № 4, постановено на 14.01.2025 г. по АНД № 894/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище
Производството е образувано по постановление на РП – Търговище по реда на чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 74/2024 г. по описа на ОД на МВР – Търговище Н. С. Н., ЕГН **********, роден в **********, с постоянен адрес в ****************, да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено административно наказание за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК – за това, че на 21.02.2023 г. в гр.Търговище, пред служител на КАТ, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, потвърдил неистина, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище е изгубено, в писмена декларация, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на това обстоятелство.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована, не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Обвиняемият Н. С. Н. не се явява лично в съдебно заседание. В тази връзка, съдът, като съобрази обстоятелството, че лицето не е било открито на известните в Република България адреси, а от материалите по делото става ясно, че същото е напуснало границите на страната, адресът му е неизвестен и до настоящия момент липсват данни да се е завърнало обратно, както и обстоятелството, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4, б."а" от НПК и че отсъствието му от съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната истина, даде ход на делото по реда на задочното производство.
В открито съдебно заседание назначеният служебен защитник на обвиняемия - адвокат В. Н. моли за налагане на по-леко административно наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Обвиняемият Н. С. Н. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № **********, издадено на ********** от Република Турция. На 15.07.2019 г. обв. Н. попълнил заявление с вх. № 2792 в сектор „ПП“ като със същото заявил издаване на българско СУМПС въз основа на притежаваното от него турско СУМПС с № **********, което предал в сектор „ПП“ и представил всички изискуеми документи за подмяната му. От ОД на МВР - Търговище му било издадено СУМПС с № **************** На 17.01.2023 г. това свидетелство за управление на М П С било отнето от компетентните власти във Федерална 1
Република Германия. На 21.02.2023 г. обвиняемия Н. Н. посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище и пред свид. М. М. Г. ********** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище, подал декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Към този момент, макар обв. Н. да знаел, че СУМПС с № ****************, издадено му от ОДМВР - Търговище е отнето от компетентните власти в Германия и не е изгубено, подписал лично посочената по-горе декларация, в която декларирал, че е загубил свидетелството си за управление на МПС на 20.01.2023 г. в Германия. Подписаната декларация обв.
Н. представил на свидетелката М. Г.. В Министерство на вътрешните работи Главна дирекция „Национална полиция“, отдел „Пътна полиция“ било получено изпратено от компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС в Германия, СУМПС с № ****************, издадено на Н. С. Н. от ОД на МВР - Търговище. След като свидетелството било предоставено на ОД на МВР - Търговище, се установило, че обвиняемия Н., на 21.02.2023 г. е подал декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която декларирал, че свидетелството му за управление на МПС с № ********** е изгубено. По този начин обв. Н. потвърдил неистина, доколкото свидетелството за управление на МПС не било изгубено, а било отнето от компетентните власти в Германия. В хода на разследването била назначена съдебно - почеркова експертиза, видно от която, че обв. Н. С. Н. е положил подпис в графа „Декларатор“ в подадената от него Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приобщените по делото доказателства, съдържащи се в ДП № 74/2024 г. по описа на ОД на МВР - Търговище, относими към предмета на доказване в настоящото производство, а именно: писмо рег. № 3286р-19374/09.04.2024 г. на Началника на сектор „СОИСУМПС“, с приложени към него копие от съпроводително писмо вх. 3286000-20016/27.03.2024 г. по описа на ГД „Национална полиция“, и документи на немски език (л.13) и на английски език (л.14) по ДП, с превод (л.53, 54, 55, 56 по ДП); заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 2792 (на л.15) по ДП, ведно с приложените към него документи; свидетелство за управление на МПС с № ********** (л.28) по ДП; декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи ведно със заявление – декларация от 21.02.2023 г. за издаване на дубликат на контролния талон към свидетелство за управление на МПС (л.29); писмо с рег. № 6212р16292/03.07.2024 г. на началник отдел „Интерпол и ММО“, ведно с турско свидетелство за управление на МПС; удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 7912/26.06.2019 г. на Община Търговище; справки за пътувания на лице - български гражданин (л.68 и л.82); протокол за разпит на свидетелката М. М. Г. (л.32); протокол за разпит на свидетеля Вл. В. Д. (л.33); протокол за разпит на свидетелката А. Ис. Х. (л.34); Протокол № 2
281/08.08.2024 г. за изготвена почеркова експертиза (л.46-49); справка за съдимост на обв. Н. Н. и др.
Събраните доказателства са непротиворечиви, кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната фактическа обстановка – съответстваща на фактическите положения, съдържащи се в постановлението на РП – Търговище.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От така изяснената фактическа обстановка и въз основа на доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че с деянието си обвиняемият Н. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 21.02.2023 г. в гр.Търговище, пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство с № **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище е изгубено, в писмена декларация, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на това обстоятелство.
Касае се за престъпление, пряко свързано с документооборота. В Постановление № 3/23.03.1982 г. на Върховния съд, запазило актуалността на голяма част от своите разрешения, се приема, че "документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите".
Предмет на документните престъпления са конкретни и изрични писмени изявления на определено лице, които имат пряко или косвено правно значение. Престъплението е на просто извършване – с декларирането на неверните обстоятелства и представянето на процесната декларация пред орган на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка със невярното деклариране или съставомерни последици.
От обективна страна, на инкриминираната дата – 21.02.2023 г., обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е изгубено. Тази декларация има характер на частен документ, доколкото е съставен от недлъжностно лице, съдържа писменото изявление на това лице и служи за установяване съществуването на определени факти, имащи правно значение.
Безспорно е и че посочената декларация е била употребена, като е представена пред надлежен орган на власт – служител на сектор „Пътна полиция‘‘ при ОД на МВР – гр.Търговище, пред свид. М. М. Г. на длъжност 3
„****************“ в сектор „Пътна полиция“, за удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. От обективна страна още е необходимо, по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице, с декларацията да се удостовери истинността на някои обстоятелства. Такова задължение е вменено с нормата на чл.160 от ЗДвП, съгласно която дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено и което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. Видно от самата декларация, че обвиняемият е бил уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл.313 от НК за невярно деклариране, поради което този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен.
Установено по безспорен начин се явява и авторството на деянието, доколкото назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова експертиза категорично посочва, че подписите в декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, в която обвиняемия е декларирал, че е загубил СУМПС и контролния талон към него, са изпълнени от обвиняемия Н. С. Н..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е знаел, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, а отнето от Германските власти, и в същото време е целял да използва документа за доказване именно на тези неверни обстоятелства. Касае се за удостоверителен документ, свидетелстващ за настъпил в обективната действителност факт с правно значение, а именно, че свидетелството за управление на МПС е изгубено, който факт обаче по категоричен начин се установява, че не е настъпил, доколкото СУМПС е било отнето.
Предвид изложеното, съдът счете, че с действията си обв. Н. С. Н. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
В нормата на чл.313, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ от сто до триста лева.
Обвиняемият е пълнолетен и съгласно справка за съдимост е неосъждан.
Освен това, към момента на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК. Липсват причинени от престъплението имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Не са налице и основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключващи прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, както и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
4
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице законовите предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение като следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а извършеното от обвиняемия Н. се явява изолиран случай в поведението му, намери за адекватно налагането на наказание „глоба“ в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба“ от 1000 (хиляда) лева. Така определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като ще способства за поправяне и превъзпитание на дееца.
Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/666d07cd-72bf-418e-b8c6-28725425417d