Разпореждане № 577 от 28.07.2023, Административен съд - Кърджали

Р А З

П О Р Е Ж Д А Н Е

Номер

Година

28.07.2023 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

28.07.

Година

2023 г.

В

Закрито заседание и следния състав:

Председател

Ангел

Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

270

По описа за

2023 година.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

Депозирана е жалба от М.Д.Б. от ***, действаща чрез пълномощника адв. В.М., против Решение № 148/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане с изх. № С220009-137-0004242/15.05.2023 г. по изпълнително дело /ИД/ № *** на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, ***.

Счита оспореното решение за незаконосъобразно, по следните съображения:

Твърди, че в оспорения акт било посочено, че срещу М.Б. било образувано ИД № *** от *** г. за задължения по ЗДДС. В тази връзка, на 20.04.2023 г. били издадени постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив за наложени обезпечителни мерки - запор върху вземане от трето задължено лице и запор върху банкови сметки за установените публични задължения в общ размер на *** лв., от които лихва – *** лв. и главница *** лв.

Освен това, в оспореното решение било отразено, че срещу бащата на жалбоподателката - Д. С. Б., ***, в качеството му на собственик на ЕТ „***“, с ЕИК - ***, било образувано ИД № ***/*** г. за неизпълнени задължения по ЗДДС за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., възлизащи в общ размер на *** лв., по което също било издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С 180009-022-0032228/21.05.2018 г., с което бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки.

Административния орган по същество в решението си бил приел, че спрямо посочените публични задължения на М.Б. не е изтекла погасителната давност съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Сочи, че съгласно чл. 210, ал.1 т. 1 и т. 2 от ДОПК, страни в производството по принудително изпълнение са: публичния взискател и длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжник.

Във връзка с горното следвало да се има предвид, че М.Б. не била страна по образуваното ИД с № ***/*** г., респ. и не е била конституираната като страна по същото, в качеството й на наследник на баща си - Д. С. Б., собственик на ЕТ „***“.

Спрямо нея, през 2023 г. е било образувано ново друго принудително изпълнение, а именно ИД № ***, по което към нея се претендирал и друг размер на публично задължение, като дори от съдържанието на обжалвания пред по-горестоящия административен орган акт - Разпореждане с изх. № С230009-137-0004242/15.05.2023 г. на публичния изпълнител в офис на ТД на НАП Пловдив, ***, Н. Б., не се изяснявало, че претендираните публични вземания на държавата, спрямо които жалбоподателката е подала възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 171 от ДОПК, са били заявени в качеството й на наследник на баща й, като собственик на посочената фирма.

Оспорва като неправилни изводите на директора на ТД на НАП Пловдив, с които са възприети доводите на публичния изпълнител, че давностния срок по установеното спрямо жалбоподателаката публично вземане на държавата, е спрял да тече поради наложен запор върху банкови сметки от 21.05.2018 г. В тази връзка твърди, че изтичането на давностния срок не може да бъде спряно съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с наложен запор върху банкови сметки на баща й или на фирмата му - ЕТ „***“ от 21.05.2018 г., по друго изпълнително дело, а именно ИД № ***/***г , по което длъжник е бил баща й, тъй като към този момент спрямо М.Б. не е било образувано изпълнителното дело, същата не е имала публични задължения, т.е. тя не е имала качеството на длъжник, съответно на наследник. Освен това, счита за абсолютно правно невъзможно и логически непоследователно по изпълнително дело, образувано през 2023 г. да се предявява и прилага обезпечителна мярка от 2018 г., наложена спрямо друг длъжник.

Предвид това, погасителната давност за заплащане на предявените за заплащане публични вземания от жалбоподателката по ИД № ***/*** г. по описа на публичен изпълнител на ТД на НАП Пловдив, ***, без посочени конкретно главница и лихви като претенция към М.Д.Б. била е проявила своя правен ефект на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба: „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане“.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 148/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане с изх. № С220009-137-0004242/15.05.2023 г. по изпълнително дело /ИД/ № *** на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, ***, след което да върне преписката за ново произнасяне по същество. Претендира присъждането на деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: М.Д.Б. от *** качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на ТД на НАП гр.Пловдив, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: М.Д.Б. от ***, с ЕГН **********;

ОТВЕТНИК: Директор на ТД на НАП -

Пловдив, с адрес на призоваване ***.

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА като доказателства по делото: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****;

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като в 14 – дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани.

УКАЗВА на директора на ТД на НАП –

Пловдив, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.