Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1113 от 01.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 768/2022
Вид
Решение № 1113
Подписан
01.06.2022
В сила
27.10.2022
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200768 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от М. В. К., против наказателно постановление № 21-1030010659, издадено на 12.11.2021г. от Началник група към ОД на МВРПловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не било извършено нарушението. Липсвало правно основание за налагане на наказанието. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.

Б.К., който поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени наказателното 1 постановление. Представя писмена защита.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 24.10.2021г. около 02.35 часа в гр. Пловдив, на ул. „Гладстон“ № 1, жалбоподателят М. В. К., като водач, управлява собствения си лек автомобил „Ауди“ А6, с рег.№ ****, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извежда преднамерено МПС извън контрол, с което виновно е нарушил чл.104б т.2 от ЗДвП.

От показанията на свид. Г. ХР. Х. актосъставител се установява, че при изпълнение на служебните си задължения по безопасност на движението, на 24.10.2021г. е бил нощна смяна и с колегата му е бил ситуиран в тунела под пощата от западната страна по ул.Гладстон в гр.Пловдив. Около 2.35 часа от източната страна на тунела се чул силен шум на двигател и с влизането в завоя водачът извел автомобила умишлено извън контрол. Автомобилът се завъртял. Спрели автомобила за проверка и му обяснили, че не може да прави такива дрифтове, и навлизането в насрещното движение е опасно за всички участници в движението. Съставил АУАН на водача за извършеното нарушение, запознал го със съдържанието му, като водачът го подписал без възражения. Полицейският автомобил бил в крайна дясна лента, а автомобила на жалбоподателя докато се въртял бил в лявата лента и на границата на лентата за насрещно движение. Всичко станало за 2-3 секунди, като имало и други участници в движението. От действията на жалбоподателя, била създадена опасност за участниците в движението. В показанията си 2 актосъставителят потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като достоверни и обективни.

От показанията на свид. В.Л.- близък приятел на жалбоподателя и лице, което е бил пътник с него в автомобила към момента на деянието се установява, че той заедно с жалбоподателя били в гр. Пловдив, с автомобила на жалбоподателя, като при преминаване през тунела под централната поща, при десен завой, жалбоподателят завил рязко в лява лента. След това били спрени за проверка. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, в тази част, тъй като са логични, последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, а и в унисон с показанията на актосъставителя.

Съдът обаче, не дава вяра на формалното от страна на свидетеля, отричане, че жалбоподателят не бил правил дрифт. Това е така, на първо място, защото показанията му в тази част са изолирани от другите събрани по делото доказателства, изцяло се опровергават от показанията на актосъставителя, чиито показания съдът вече посочи, че приема с доверие, и не на последно място са заинтересовани от изхода на делото предвид близките приятелки отношения с жалбоподателя. Всъщност, свидетелят не отрича, че жалбоподателят е завил рязко в лява лента, което само по себе си налага извода, че самото умишлено въртене на волада и рязко завиване в лява лента 3 представлява преднамерено извеждане от МПС извън контрол, а именно „дрифт“.

Следва да бъде изрично и отново отбелязано, че съдът не приема за достоверно изложеното от свидетеля Л., че жалбоподателят не бил правил „дрифт“ и завил наляво заради избягването на полицейския автомобил, който бил в крайна дясна лента. В този смисъл неоснователно е възражението в писмената защита, че завоят наляво от страна на жалбоподателя, бил заради избягването на полицейския автомобил. На първо място, няма доказателства, че полицейският автомобил е бил паркиран или спрян на дясното платно за движение, на следващо място дори да е бил спрян в дясна лента, то това само по себе си не води до наложителното и рязко завиване, чрез дрифт наляво, надясно и навлизането със задната част на автомобила в насрещната лента, и не на последно място, от показанията на актосъставителя се установява, че първо жалбоподателят е извършил дрифта, след това е възприел (видял) полицейския автомобил и е бил спрян за проверка от полицейските служители. В подкрепа на този извод е и противоречието в показанията на свид. Л. изразяващо се в твърдение, че жалбоподателят рязко е завил наляво, а още в следващо изречение, че плавно е минал в лява лента. Отделно от това, от показанията на свид. Л. (последно изречение), в която част се кредитират, се установява и, че едва след преминаването им от дясна в лява лента, което е началото на дрифта, жалбоподателят е забелязал патрулния автомобил, стреснал се, и инстиктивно намалил „още повече“ скоростта.

От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП, и има и друг съставен АУАН за същото нарушение на 07.11.2021г. и издадено наказателно постановление за това от 26.11.2021г.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на 4 приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП. Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд 5

Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.