Решение № 193 от 03.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Стара Загора, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500154 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.266- 273 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК.

Въззивното дело е било образувано по първоначалната въззивна жалба вх.№ 4525/13.04.2023г. от публичноправния субект Община - гр.К., *** по първоначалното в.гр.д.№ 391/2023г. по описа на настоящия въззивен ОССт.Загора против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 156/27.03.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска. Счита Решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. Счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил всички доказателства по делото и връзките между тях, тълкувал бил превратно събраните по делото доказателства и бил игнорирал доказателствата по делото. Твърди, че приетото заключение на вещото лице не кореспондирало с нито едно от събраните по делото доказателства и дори нямало нито едно доказателство, което да подкрепя това заключение. Сочи, че нито в първоначалната искова молба, нито в поправената такава, въззиваемата е била заявила, че е закупила общинска или държавна земя по реда на § 4, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И двете страни твърдят, че праводателите на въззиваемата са придобили земя в качеството си на ползватели, на които са предоставяни права на ползване върху земеделските земи на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, 1 на Държавния съвет и на Министерския съвет. Твърди, че на праводателите на въззиваемата са предоставени пустеещи земи и в действителност процесният имот бил общинска собственост, но това е станало едва с влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти на местност „Сметището“ в землището на с.Б., ***, одобрен със Заповед № ДС-ЗД- 260/2018г. на Областния управителСтара Загора. Твърди, че в този момент имотът е бил обособен и е било установено, че същият е безстопанствен. Това придобивно основание е посочено и в представения по делото Акт за частна общинска собственост за процесния недвижим имот, от който било видно, че праводателите на въззиваемата не са придобивали общинска земя по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се доказвало от молба от праводателите М.Х.Б. и К.И.Т. от 08.11.1994г., с която те сами заявявали, че са заградили 1776 км.м. и молят да изкупят разликата в площите от 776 кв.м. Сочи, че в този смисъл била и приетата по делото съдебно- техническа експертиза, в която било изрично посочено, че праводателите М.Х.Б. и К.И.Т. са ползвали повече от предоставената им за ползване земеделска земя и не са имали граница между ползваните от тях имоти, поради което при изработване на помощния кадастрален план/ПКП/ на ползвателите, одобрен със Заповед № 648/18.07.1996г. са заснети в имот с пл.№ 345 с площ от общо 1580 кв.м. и са се снабдили със съответните нотариални актове. Твърди, че въз основа на допуснатото процесуално нарушение, съдът бил извел и грешни правни изводи, като бил приел, че праводателите на въззиваемата са придобили части от общински имот пл.№ 345 с площ от 1580 кв.м. Намира, че РС- Казанлък неправилно бил приложил материалния закон, като бил приел, че разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ нямали отношение към процесния недвижим земеделски имот, тъй като били приети по-късно- съответно през 1997г., 1999г. и 2002г. Сочи, че въззиваемата е била собственик на имот 301.345 с площ от 1000 кв.м., а Община - К. е била собственик на процесния недвижим имот 301.305 с площ от 562 кв.м., които имоти били по плана на новообразуваните имоти на м.„Сметището“ в землището на с.Б., ***, одобрени със Заповед № ДС-ЗД-260/2018г. на Областния управител Ст.Загора. Твърди също така, че двата недвижими имота са били абсолютно самостоятелни и общинският имот не бил част от имота на въззиваемата, още по-малко в съсобственост и то с посочените от въззиваемата идеални части.

Двата имота били напълно индивидуализирани с площ и граници, съобразно правата на собственост с влязъл в сила план за новообразуваните имоти и възпроизведени в нотариалния акт и акта за частна общинска собственост.

Твърди и, че и двамата праводатели на въззиваемата не били възразявали при приемането на плана на новообразуваните имоти за землището на сБ., следователно не са мислели, че притежават имоти 301.345 и 301.305 в съсобственост с Община - К., както и не са искали и неговото изменение.

Моли настоящия въззивен съд да постанови свое решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли напълно предявения иск, със законните последици. Претендира 2 присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. В проведеното ново о.с.з. пред настоящата втора въззивна съдебна инстанция не се е явил процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция. Представено е било в срок предварително писмено Становище вх.№ 7596/10.06.2025г., в което е взето отношение по процесуалната допустимост и съответно по материалната основателност по същество на разглежданата в.жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба вх.№ 5732/12.05.2023г. от другата страна – ищцата /пълнолетната българска гражданка/ З. Г. С. от гр.К., *** по първоначалното приключено в.гр.д.№ 391/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора, в който изразява становище по подадената въззивна жалба. Намира обжалваното решение на РС за напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, счита изложените оплаквания във въззивната жалба за напълно несъстоятелни, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. Моли въззивния съд да остави изцяло в сила атакуваното първоинстанционно решение, със законните последици. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител - адвокат, както и предварителното й писмено Становище вх.№ 7761/13.06.2025г., в което взема отношение по допустимостта, основателността и доказаността на атакуваното първоинстанционно Решение.

Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото писмени и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение № 156/27.03.2023г. по приключеното гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска, задължителните указания в изцяло отменителното касационното Решение № 105/25.02.2025г. по приключеното гр.дело № 4791/2023г. по описа на Второ ГО на ВКССофия, уточняващата Искова молба вх.№ 4135/27.03.2025г. от ищцата и новия писмен Отговор на уточняващата ИМ вх.№ 6044/09.05.2025г. от ответника, както и предвид двете нови писмени Становища на всяка една от двете страни по настоящото висящо в.гр.дело, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

С първоначалната

Искова молба вх.№

8081/22.07.2022г. първоинстанционният РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска е бил сезиран с установителен иск от ищцата /като физическо лице/ по смисъла на ЗЛС, СК и ЗБЛДС, против ответника /юридическо лице по ЗМСМА/ относно собствеността й върху процесния 1 бр. недвижим имот с планоснимачен № 301.30, находящ се в м.“Сметището“ в землището на с.Б., ***.

Впоследствие с първата си уточняваща Искова молба вх.№ 11832/31.10.2022г. ищцата е поискала да се премине от установителен иск по чл.124 от ГПК към осъдителен такъв по чл.108 от ЗС, като е внесла и съответната ДТ- 100 лв. по приходната сметка на първоинстанционния РСКазанлък, като новата й претенция вече е вече в новото й активно 3 процесуално качество на Земеделски производител /ЗП/ „З. Г. С.“ с ЕИК *** по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, но в постановеното си в з.з.

Определение

№

176/23.01.2023г. първоинстанционния съд не е постановил изрично преминаване от първоначално предявения установителен иск по чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК към по- късно предявения от същата ищца ревандикационен иск по чл.108 от ЗС с писмена Молба вх.6880/31.10.2022г. /л.55 от делото на РС/, нито има произнасяне по предявената промяна в активната процесуална легитимация на ищцовата страна от първоначалното ФЛ /пълнолетен български гражданин/ към по- късно твърдения Земеделски производител /ЗП/, за който по делото липсват данни и за съответната му надлежна регистрация, като такъв.

Следователно надлежно първоначално предявения установителен иск е процесуално допустим относно претенцията за реална част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ по смисъла на задължителното за страните по делото и за съдилищата в страната по смисъла на чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ ТР № 9/2014г. по т.2 от т.д.№ 8/2014г. на ОСГК на ВКС- София. В атакувано му първоинстанционно Решение № 156/27.03.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 1677/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, първоинстанционният съд се е произнесъл изцяло положително за ищцата /ФЛ/ по допълнително предявения и неприет по надлежния процесуален ред за разглеждане нов ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, предявен тогава повторно от нея като ЗП, без изрично да е постановил по съответния процесуален ред преминаване от първоначално надлежно предявения установителен иск по чл.124 от ГПК към допълнително ненадлежно предявения нов осъдителен иск по чл.108 от ЗС по приключеното първоинстанционно дело. За който по принцип е налице постановено позитивно ТР № 3/2020г. по т.д.№ 3/2020г. на ГК на ВКС- София.

По отношение на собствеността на въззиваемата /ищца/ върху претендираните ид. части от процесния недвижим земеделски имот, между страните по делото не се спори, че първоначалният стар недвижим земеделски имот с № 345, находящ се в м.„Сметището“ на с.Б., *** е представлявал земеделска територия с обща площ от 1580 кв.м. по кадастралната карта от 1996г., както и по плана на ползвателите, като същият стар имот е представлявал безспорно от правна гледна точка един единствен имот с площ от 1580 кв.м.

Спорен между страните по делото е въпросът дали в първоначалния имот е възникнала съсобственост и дали новообразувания от стария голям имот 345 с обща площ от 1580 кв.м. нов процесен недвижим имот *** с площ от 562 кв.м. към настоящия момент е съсобствен между тях.

Приложимият по казуса нормативен акт /ЗСПЗЗ/ обаче в нито една от различните си редакции през различните периоди от време по никакъв начин не урежда фактически състав, по който да възникне съсобственост между ползвател, заплатил определена площ от предоставения му за ползване имот в 4 някоя от хипотезите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, и собственика на този имот от преди предоставяне на правото на ползване в хипотезата на § 4, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като това са винаги публичноправни субекти /общината или държавата. Неслучайно в т.2 от ТР № 8/23.02.2016г. по т.д.№ 8/2014г. на ОСГК на ВКС- София изрично е разяснено, че реституирания имот не е отразен като самостоятелен в действащ кадастрален или регулационен план, а съставлява реална част от отразен в план имот, като е достатъчно един юридически акт да посочва границите на реституиран имот така, че те да могат да бъдат достатъчно недвусмислено определени. В процесните територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случаите, в който е заплатена определената цена на предоставен за ползване недвижим земеделски имот, но не са посочени конкретните му граници към момента на осъществяване на придобивното основание, обекта на придобитото вещно право впоследствие се индивидуализира с плана за новообразуваните имоти съобразно редакциите на чл.28 от ППЗСПЗЗ съгласно ДВ № 122/19.12.1997г. и ДВ № № 113/28.12.1999 г., относими и към нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й съгласно ДВ № 98/28.10.1997г. От приетите от РС официални писмени доказателства /констативен нот. акт № 29, том VI, дело № 2332/1996г. и нот.акт № 31, том II, дело № 2334/1996г. на двамата праводатели на ищцата/ е видно, че към 1996г. още не са били определени границите на придобитите при условията на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски имоти, като същите са описани само като квадратура от отразения в кадастралния план на ползвателите голям първоначален недвижим имот № 345. Границите на имотите не са били определени и към 28.07.2005г., когато с нотариален акт № 191, том IV, рег.№ 7032, дело № 701/2005г. К.Т. е продал на М.Б. придобития от него имот от 500 кв.м., поради което нотариусът е индивидуализирал прехвърляните права като 500/1580 ид.ч. от имот № 345 с обща площ от 1580 кв.м. в м.„Сметището“ по плана за земеразделяне. Границите на придобитите по реда на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ права, при отчитане на настъпилото договорно правоприемство между К.Т. и М.Б. са били определени с плана на новообразуваните имоти, одобрен през 2018г. и в този момент вече е бил напълно индивидуализиран обекта на евентуалното придобито право на собственост. Поради което и с нотариален акт № 31, том IV, рег.№ 5362, дело № 584/2021г. на нотариус № 700 ищцата е придобила новообразувания извънпроцесен недвижим имот № 301.345, за който нотариусът изрично е посочил, че по акта за собственост на праводателя М.Б. съставлява 1000/1580 ид.ч. от първоначалния голям имот № 345 с площ от 1580 кв.м.