Определение № 8600 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8600 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100111402 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за установяване по отношение на И.

М. И., ЕГН **********, и на П. Х. Б., ЕГН **********, че извършената упълномощителна сделка с пълномощно peг. № 1144 от 30.05.2024 г. от нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК, с което на 30.05.2024 г. П. Х. Б. е упълномощил М.Г.Б. да продаде единственото му жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ********, ап. 3, на когото намери за добре и при каквито условия се споразумее, както и извършената покупко-продажба на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с нотариален акт № 68, том I, peг. № 1501, дело № 63 на нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК, СА НИЩОЖНИ поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност, че сделките СА УНИЩОЖАЕМИ, на основание чл. 31 от ЗЗД, тъй като при подписване на пълномощно, заверено с peг. № 1144 от 30.05.2024 г. от нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК и при извършване на продажбата, П. Х. Б. не е могъл да разбира или да ръководи действията си, или на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключени при извършена измама.

ИЩЦАТА – И. П. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 13, чрез адв. Т.

Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********“ № ********, твърди, че първият ответник П. Х. Б. е неин баща. Последните няколко години П. Б. прогресивно започвал да проявява симптоми на деменция, изразяващи се в забравяне, неориентираност, неадекватност, неразпознаване на близки хора, объркване, отказ да поддържа лична хигиена и др., които се задълбочават. Съседите от блока му в ж.к. „Люлин“ я срещали, когато го посещавала и й обяснявали, че същият често е неадекватен, изхвърля отпадъци през балкона или ги струпва във входа, губи се около блока, говори несвързано. Тъй като ищцата също има семейство и малко дете, тя ангажирала съседи, приятели и други хора, които при нужда да помагат на баща й, а тя периодично го посещавала, за да му напазарува, изпере, сготви и почисти апартамента му.

В началото на месец юни, няколко съседи от блока й съобщили, че са забелязали лица от ромски произход да контактуват с баща й и това е особено интензивно в дните преди да 1 получи пенсия. Имали подозрение, че се възползват от състоянието на баща й и му крадяли от пенсията. Притеснена от тези сигнали, ищцата изпратила писмо на 04.06.2024 г. до Нотариалната Камара, в което обяснила ситуацията и помолила да не се допуска извършването на прехвърлителна сделка с единственото жилище на баща й.

На 12.06.2024 г. ищцата получила обаждане от полицай от 9-то РПУ, че П. Х. Б. е открит в безпомощно състояние в покрайнините на ж.к. „Люлин“. Тя веднага организирала прибирането му и прегледа му в болница. Баща й е бил дехидратиран и дезориентиран, в тежко състояние. От този момент ищцата усилила полаганите грижи за баща си, започнала по-често да го посещава, ангажирала още хора, които да й помагат.

На 19.06.2024 г. ищцата и партньорът й - С.Р. - завеждат П. Х. Б. в 9-то РПУ, за да подаде документи за нова лична карта, тъй като е загубил старата.

На 24.06.2024 г., когато пак тримата се връщат от 9-то РПУ, където са получили новата лична карта, няколко съседи от блока отново говорят с тях и им обясняват, че лица от ромски произход продължават да се навъртат около П. Х. Б..

Притеснена от тази информация, ищцата извършва справка в Имотния регистър към Агенция по Вписванията на 24.06.2024 г., но към тази дата не е налице прехвърлителна сделка с имота, собственост на П. Х. Б..

На 09.07.2024 г. ищцата настанява баща си в дом за възрастни хора в гр. Банкя, за който заплаща дължимите такси, но много скоро й се обаждат от дома, че не желаят да се грижат за него, защото същият е неадекватен и създава проблеми с поведението си. На 24.07.2024 г. ищцата го настанява в друг дом за възрастни хора в с. Владая, където отново заплаща дължимите такси, но и от там много бързо й се обаждат и отказват да се грижат за него.

Последен опит ищцата прави в дом за възрастни хора в гр. Брезник на 12.04.2025 г., но и от там след няколко дни отказват да се грижат за П. Х. Б..

През август 2024 г. на ищцата й позвънили от фирма за събиране на вземания, като й обяснили, че баща й е длъжник по просрочен бърз кредит, изтеглен със старата му лична карта и ищцата е била принудена да изплати задължението. Отново по същото време служителка от 9-то РПУ на МВР, на която ищцата оставила телефона си при изваждане на новата лична карта на нейния баща, й позвънила, за да й каже, че баща й, придружен от жена от ромски произход, представила се за С., са били в паспортна служба и въпросната жена е опитвала да му извади нова лична карта.

Ищцата заявява, че психиатри са констатирали съдова деменция и дементен синдром в напреднал стадий при баща й. Лекарите били категорични, че деменцията е в напреднал стадий и П. Х. Б. не е бил в състояние да разбира естеството и последиците от правните действия - на практика той е недееспособен или дори да е дееспособен, не е могъл при сключването на договора да разбира или да ръководи действията си.

На 12.06.2025 г. на ищцата й се обажда разследващ полицай от СДВР и я уведомява, че найвероятно баща й е обект на имотна измама.

При явяването си в СДВР тя научава, че баща й е дал нотариално заверено пълномощно на 2 лицето М.Г.Б., ЕГН **********, с което го е упълномощил на 30.05.2024 г. да продаде единственото му жилище, находящо се в гр.София, ж.к. ********, ап. 3, на когото намери за добре и при каквито условия се споразумее, като продажната цена за жилището се изплати по банкова сметка на пълномощника. Пълномощното е заверено с peг.№ 1144 от 30.05.2024 г. от нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК.

На 11.07.2024 г. с нотариален акт № 68, том I, peг. № 1501, дело № 63 на нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК, жилището на П. Х. Б. е прехвърлено чрез пълномощника М.Г.Б., ЕГН ********** на лицето И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Монтана, гр. Лом, ул. “********. Продажната цена е в размер на 58 000 лева и е следвало да се изплати по банкова сметка на пълномощника в деня на изповядването на сделката. Не е ясно дали сумата е изплатена на пълномощника, но е сигурно, че сумата не е преведена от пълномощника по сметка на упълномощителя, който има банкова сметка в банка Уникредит Булбанк АД.

Ищцата твърди, че не познава нито М.Г.Б., нито И. М. И., която е от гр. Лом. Баща й никога не е споменавал за тези лица, не е изразявал желание да продава апартамента си, отделно здравословното състояние на същият изключва възможността му да взема информирани решения и да разбира свойството и значението на постъпките си. Същият не е получил и продажната цена по сделката, която е символична за апартамент в гр. София и е в размер на само 58 000 лева. Заявява, че липсва съгласие за извършване на продажбата с даденото пълномощно, защото П. Б. не знаел, че имотът му е прехвърлен и когато ищцата го е питала дали помни да е подписвал някъде документи и защо го е направил, той отговарял несвързано и объркано, но в някои от случаите обяснявал, че е подписвал, защото „едни хора му казали, че ще го почерпят 20 лева, ако подпише“.

В тази връзка, ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26 от ЗЗД, да приеме за установено по отношение на И. М. И., ЕГН ********** и на П. Х. Б., ЕГН **********, че извършената упълномощителна сделка с пълномощно peг. № 1144 от 30.05.2024 г. от нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК, с което на 30.05.2024 г. П. Х. Б. е упълномощил М.Г.Б. да продаде единственото му жилище, находящо се в гр. София, ж.к.

********, ап. 3, на когото намери за добре и при каквито условия се споразумее, както и извършената покупко-продажба на апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с нотариален акт № 68, том I, peг. № 1501, дело № 63 на нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК, са нищожни поради липса на съгласие, а в условията на евентуалност, че сделките са унищожаеми, на основание чл. 31 от ЗЗД, тъй като при подписване на пълномощно, заверено с peг. № 1144 от 30.05.2024г. от нотариус Б. М. Н., номер 142 в НК и при извършване на продажбата, П. Х. Б. не е могъл да разбира или да ръководи действията си, или на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключени при извършена измама.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът И. М. И. е направила възражение за недопустимост на предявените искове и е поискала производството по делото да бъде прекратено.

3

Навела е доводи, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. В конкретния случай ищцата не се легитимирала като носител на право на собственост върху процесния недвижим имот, а същото принадлежи на П. Х. Б.. Поради това счита, че за същата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като всеки гражданин приживе може да извършва възмездни актове със своето имущество без каквито и да било ограничения. На следващо място е счела за недопустими и предявените при условията на евентуалност искове за унищожаемост на процесния договор от 11.07.2024 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗД, унищожаване може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, от което следва, че по правило конститутивен иск за унищожаемост на сделките се предявява от страната, чиято воля е опорочена. В конкретния случай ответникът навежда, че ищцата не е страна по процесния договор от 11.07.2024 г., поради което същата не притежава активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 31 от ЗЗД, респективно иска по чл. 27 от ЗЗД поради твърдяна измама.

Съдът, като съобрази изложеното в исковата молба и възраженията, направени в отговора към нея, както и от събраните до момента доказателства намира, че исковите претенции са недопустими и производството по тях следва да се прекрати, поради следното:

Главният иск по чл. 26 от ЗЗД за установяване нищожността на процесния договор от 11.07.2024 г. е установителен, като в съдебната практика се приема, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК освен в изрично предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. В конкретния случай ищцата не се легитимира като носител на право на собственост върху имота, а от текста на исковата молба става ясно, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на баща й П. Х. Б., поради което за същата липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като е ноторно, че всеки гражданин приживе може да извършва възмездни актове със своето имущество без каквито и да било ограничения. По принцип правото да атакува сделка за имот принадлежи на неговия собственик. Тъй като бащата на ищцата П. Б. е жив, а дъщеря му е само „бъдещ наследник“, тя няма правен интерес да оспорва сделки на родителя си само на основание, че един ден би била негова наследница.

Недопустими са и предявените при условията на евентуалност искове за унищожаемост на процесния договор от 11.07.2024 г. Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 1 от ЗЗД, унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Това е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено недееспособният, този, който е в грешка, измаменият, заплашеният, неспособният да разбира действията си, лицето, което при крайна нужда е сключило сделката при явно неизгодни условия. В конкретния случай ищцата не е страна по процесния договор от 11.07.2024 г., поради което същата не притежава активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 31 от ЗЗД, респективно иска по чл. 27 от ЗЗД поради твърдяна измама.

4

С оглед изложеното съдът намира, че следва да прекрати производството по делото, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.