Определение № 30 от 10.07.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. София, 05.07.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600027 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Ж. П. от АК – П., особен представител на пострадалата В. М.М., срещу определение № 33/12.06.2023 г. по ч.н.д. № 160/2023 г. по описа на Военен съд П..

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен и обстоятелствен анализ на събраните в досъдебното производство доказателства, от които безспорно се установява, че ....... З. е знаел, че М. е под 14-годишнавъзраст и въпреки това многократно умишлено се е съвкупил с нея. Съдът неправилно е кредитирал изцяло обясненията на обвиняемия З., че не е знаел, че М. е под 14 години и не се е мотивирал защо не кредитира показанията на М. като свидетел и в очната й ставка с обвиняемия, че му е казала, че е на 13 години. Представеният от обвиняемия диск с комуникация „чат“ между него и М. в „Инстаграм“ не следва да се приемат и кредитират като веществено доказателство по делото, тъй като не е събрано по правилата на НПК, а освен това дискът не е изследван дали не е манипулиран. Не е извършена експертиза от вещо лице компютърен специалист на телефоните на М. и З. дали във въпросния период 1 на обвинението в действителност в „Инстаграм“ има такава комуникация между двамата и каква е тя.

Иска се отмяна на определението и връщане делото на прокурора за допълнително разследване.

Прокурорът не е изразил писмено становище по жалбата.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното:

Досъдебно производство №..../2022 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура /ВОП/ - П. е образувано на 02.02.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването – разпит на свидетел и претърсване и изземване, за установяване дали в периода от 03.01.2022 г. до 30.01.2022 г. в гр. С., на ул. „...........“ № .., военнослужещ от в.ф. ...... – С. се съвкупил с лице ненавършило 14 – годишна възраст – престъпление по чл. 151,ал. 1 НК.

С постановление от 04.10.2022 г. ......... Р.Н. З. от същото военно формирование е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че в периода от 21.12.2021 г. до 30.01.2022 г. в гр. С., гр. М. и с. Е., общ. Р., при условията на продължавано престъпление, 8 пъти се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст В.

М.М..

С постановление от 25.04.2023 г. прокурор от ВОП - П. е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С атакуваното определение състав на Военен съд П. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 22.12.2022 г. /л. 119, т. 2 ДП/ и Удостоверение за раждане /л. 118, т. 2 ДП/ В.

М.М. и В. В. Х. са имена на едно и също лице, което е навършило 14 години на 23.03.2022 година.

В хода на досъдебното производство, с постановление от 18.04.2022 г. на военно – разследващия орган, на основание чл. 101, ал. 1 и 2 НПК, на пострадалата В. М. е бил назначен особен представител – адвокат Ж. П. от АК – П., които съгласно чл. 101, ал. 3 НПК участва в наказателното производство като неин повереник.

Частната жалба е подадена в предвидения преклузивен седмодневен 2 срок от адвокат Ж. П., който има право на такава съгласно чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е допустима.

От материалите по чнд № 160/2023 г. по описа на Военен съд – П. се установява, че:

1. Атакуваното определение не е връчено на В. В. Х.. На приложеното на л. 22 чнд „Съобщение“, адресирано до В. Х., има положен подпис за „Получател“, срещу който обаче не е отбелязано името на положилото го лице. Поради това не може да се приеме, че препис от определението на съда е връчен лично на В. Х..

2. Независимо от отбелязаното в диспозитива на атакуваното определение по делото няма данни същото да е връчено на обвиняемия и на неговия защитник адв. С.А. от АК – П..

3. На л.25 от чнд № 160/2023 г. е приложено „Съобщение“ до В. Х., с което й се изпраща препис от въззивната частна жалба № 1068/15.06.2023 г. от адв. Ж. П. срещу Определение № 33/12.06.2023 г. В съобщението за „Получател“ има положен подпис, срещу който не са отбелязани имената на лицето, което го е положило. От този подпис не може да се приеме, че е положен лично от В. Х., т.е., че тя е запозната с въззивната жалба на особения си представител адв. П..

Следва да се отбележи, че положените подписи за „Получател“ в посочените по – горе две съобщения, адресирани до В. Х., коренно се различават от нейните подписи на протоколите за разпит като свидетел на същата на л. 103-104 и л. 107-108 т. 1 ДП; в протокола за очна ставка между нея и обвиняемия на л. 118-119, т. 1 ДП, и на протокола за предявяване на разследването на л. 161, т. 2 ДП.

Съгласно разпоредбите на чл. 4 ЗЛС лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те притежават ограничена дееспособност и могат да упражняват своите процесуални права със съгласието на своите родители или попечители, респективно особени представители. Навършилите 14-годишна възраст могат да изразяват правновалидна воля по повод упражняването на своите права. За да придобие ограничена дееспособност, достатъчно е лицето да навърши 14 години и да не е постановено под пълно запрещение. Специфичните личностни характеристики, свързани с младата възраст на индивида, нямат правно 3 значение досежно ограничената му дееспособност, която настъпва с достигането на предвидената в закона възраст - при навършване на 14 години.

Според правната доктрина и константната съдебна практика пострадалият от престъпление може да участва като страна в наказателния процес лично ако е процесуално дееспособен, а когато е с ограничена дееспособност, включително поради непълнолетие, процесуалните действия се извършват лично от него и със съгласието на неговите родители, съответно негов попечител или особен представител. Необходимо и задължително условие, за да упражни своите права в наказателния процес, е непълнолетният, притежаващ ограничена дееспособност, да изрази лично волята си за това. Липсата на волеизявление от страна на непълнолетния пострадал да бъдат извършвани определени действия в наказателното производство възпрепятства възможността за тяхното извършване. В чл. 75, ал. 1 НПК изрично е указано, че в досъдебното производство пострадалият има право да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство и да има повереник.

Към момента на подаване на частната жалба срещу определение № 33/12.06.2023 г. по ч.н.д. № 160/2023 г. по описа на Военен съд П. от особения й представител адвокат Ж. П., В. Х. е била непълнолетна и спрямо нея не е било постановено пълно запрещение. Като непълнолетна тя е разполагала с ограничена процесуална дееспособност и е следвало да извършва процесуални действия лично и със съгласието на своя особен представител.

От първостепенно значение за валидно извършване на процесуалните действия с участието на непълнолетен е неговото волеизявление, а не съгласието на неговия родител, попечител или особен представител. В случая волята на особения представител адвокат П. за обжалване на горепосоченото определение не е достатъчно условие за сезиране на въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 243, ал. 8 НПК.

С липсата на категорични данни, че е запозната с въззивната жалба на адвокат П. и на лично изразено от ограничено дееспособната непълнолетна пострадала В. Х. волеизявление за обжалване определението на съда, грубо са погазени правата й на пострадала, регламентирани в чл. 75 НПК и в частност на пострадало от престъпление дете по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, което е процесуално недопустимо.

4

По горните съображения настоящият състав намира, че съдебното производство по вчнд № 27/2023 г. по описа на Военно – апелативния съд следва да бъде прекратено и делото върнато на Военен съд – П. за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 7 НПК спрямо обвиняемия бивш ......... Р.Н. З., защитника му адвокат С.А. от АК – П. и В. В. Х..

При така констатираното доводите в жалбата на адвокат П. следва да се оставят без коментар.

Поради изложеното, Военно-апелативният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по вчнд № 27/2023 г. по описа на Военно – апелативния съд и ВРЪЩА делото на Военен съд – П. за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 7 НПК спрямо посочените в обстоятелствената част на определението лица.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5