Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 21.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 167/2026
Вид
Решение № 59
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
Петранка Стоянова Жекова, Гергана Желязкова Кондова, Николай Иванов Кирков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600167 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.С. К., против присъда № 26/18.02.2026г., постановена по нохд № 395/2025г. по описа на РС- Елхово.

С обжалваната присъда подс. М. А. е признат за виновен в това, че на **.**.**** година, около 20часа в района на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с. Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр.с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 255,65евро.

На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда. Твърди се, че от събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че въззивника е влязъл в 1

Република България с цел да търси убежище, поради което се иска да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 НК и да бъде освободен от налагане на наказание.

Участващият по делото прокурор пледира за правилност и обоснованост на обжалваната присъда и на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебното заседание, чрез адв.Б. К., преупълномощена от адв.С.К., назначен за служебен защитник на първата инстанция, чрез който поддържа жалбата по изложените съображения.

Пледира се след като подсъдимият бъде признат за виновен да се приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и да не му се налага наказание.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, становищата на защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок по чл.319, ал.1 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.

По несъмнен начин е установено, че подсъдимият М. А. е гражданин на **********като в края на 20**година решил да отиде и да се установи в Кралство Белгия за по- добър живот, като там живеели и негови роднини. За целта роднините на подсъдимия се свързали с неустановени по делото каналджии, които обещали, че срещу сумата от 4500евро ще го приведат през Турция, България, Сърбия, а от там и до Белгия. В изпълнение на взетото решение подсъдимият първо се придвижил нелегално от Сирия, до гр.Истанбул, Турция, където престоял около 2 седмици. На ** *** 2025г.на предварително указано място се събрали група от 20 човека и с микробус се придвижили в близост до турско- българската граница. От там групата в това число и подсъдимия били преведени пеша от двама неустановени по делото водачи до възпрепятстващото съоръжение- телена оградна мрежа, където се разделили на две групи от по десет човека. На ** *** 2025г.водачите показали на подсъдимия и останалите 9 човека предварително направена дупка във възпрепятстващото съоръжение в района на 193 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, обл.Ямбол. От там подсъдимият преминал 2 границата от Република Турция в Република България. След като влезли в страната ни подсъдимият и останалите чужди граждани също от Сирия били забелязани от свидетелите Н. Н., Я. П. и Д. Б. служители в ГПУ- Болярово, както и от Т. Д. служител на МО и командирован на българо- турската граница. Служителите на ГПУ- Болярово задържали групата от 10 човека, като при проверката било установено, че никой от тях не притежава документи за самоличност.

Самоличността на подсъдимия е снета по негови данни, след което е регистриран в системата Евродак.

От справката за съдимост е видно, че подсъдимия с посочените данни не е осъждан в България.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и приобщени по делото чрез прочитане на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2, вр.с ал.1, т.1 от НПК.

Самопризнанията му напълно кореспондират с останалите събрани доказателства, показанията на свидетелите Н. Н., Я. П. и Д. Б., както и с писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

На основание горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че подсъдимия е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** година, около 20часа в района на гранична пирамида № 193, находяща се в землището на с. Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропускателен контрол.

Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Н. Н., Я. П. и Д. Б. и обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил 3 установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- "без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и целял тяхното настъпване. Предприемайки влизане на страната, чрез преодоляване на възпрепятстващото съоръжение бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в друга държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел достигане в страна, в която да се чувства и живее добре.

Относно наказателната отговорност на подсъдимия.

Решаващият съд правилно е приел, че на подсъдимия следва да му бъдат наложени наказания при наличие на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, а именно наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което налагането на дори най- леките предвидени в закона кумулативни наказания биха се оказали несъразмерно тежки. На това основание наложените наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и глоба в размер на 255,65 евро са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.

Наказанията в този размер напълно съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия и със същите биха се постигнали целите на наказателната репресия.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, тъй като същото би било прекалено снизходително и несъобразено със степента на обществената опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления.

Правилно е приложен института на условното осъждане, тъй като за 4 постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Относно искането на защитникът на подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 НК, тъй като М. А. е влязъл в страната ни за да се ползва от правото си на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27 ал.2 от Конституцията и Законът за убежището и бежанците българската държава предоставя четири вида закрила: 1. убежище- предоставя се от президента на РБ на чужденци, преследвани заради техните убеждения и дейност в защита на международно признати права и свободи; 2. временна закрила- предоставя с акт на МС за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт ,чужда агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешки права; 3. статут на бежанец- предоставя се от председателя на ДАБ, отговарящ на критериите , определени в конвенцията за статута на бежанците от 1951г./Женевската конвенция/ и з ЗУБ и 4. хуманитарен статут- предоставя се от председателя на ДАБ на чужденец, чиито живот, сигурност или свобода са застрашени поради въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен характер.

Съдът приема, че използвания термин в ал.5 на чл.279 НК „право на убежище” следва да се тълкува като общ такъв за търсене на закрила, а не в тесния смисъл само при търсене на убежище, тъй като лицата, които търсят закрила не са длъжни да знаят нашето законодателство колко вида защита предоставя и какви са условията за получаването им.

В конкретния случай обаче посочените по- горе изисквания не са налице, тъй като към момента общата обстановка в Сирия сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Подсъдимият и защитника му не са представили никакви доказателства от които да се направи извод, че изпитва основателен страх от преследване по причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че е налице вероятност за такива действия спрямо него и в бъдеще. Още повече, че ако подсъдимият действително бяга от родината, поради заплаха за живота си той би останал в Турция, която е трета сигурна страна за него.

По изложените по- горе съображения съдът счита, че не са налице условията за прилагане разпоредбата на ал.5 на чл.279 НК.

5

По изложените по- горе съображения въззивният съд в настоящия състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

В предвид горното и на основание чл.338 от НПК Окръжен съд- Ямбол, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26/18.02.2026г., постановена по нохд № 395/2025г. по описа на РС- Елхово.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6