Решение № 1419 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1419 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114855 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от К. Р. В., ЕГН **********, с адрес ******, с която е предявен осъдителен иск срещу „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2300,81 евро, с левова равностойност от 4500 лева - платена без основание от ищцата в полза на ответното дружество на дата ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

1

Според твърденията в исковата молба ищцата е сключила договор за потребителски кредит от разстояние № ******, с кредитора „Фератум България“ ЕООД за сумата от 4500 лв./2300,81 евро, при годишна лихва от 35 %, ГПР от 49,66 % и обща дължима сума от 6075 лв./ 3106,10 евро. Съгласно чл. 5 от този договор кредитополучателят следвало да обезпечи кредита с поръчителство, предоставено от „Мултитюд банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. За целта на дата ****** г. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между К. Р. В. и „Мултитюд банк“, който предвиждал, че дружеството ще стане поръчител по задължението по договор за потребителски кредит от разстояние № ******, но срещу възнаграждение от общо 4545 лв./ 2323,82 евро, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Поддържа се, че това възнаграждение за поръчителя завишавало обща сума, дължима от кредитополучателя до 10 620 лв./ 5429,92 евро. В тази връзка се развиват съображения, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при нарушаване на императивните изисквания на ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителя неправилно не било включено при изчисляването на ГПР, макар реално да съставлявало разход по кредита. По този начин ищцата счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се завишавал необосновани ГПР, а също така и се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, повеляващ в договорите за потребителски кредит да се посочва по ясен и разбираем начин действително приложимия процент на оскъпяване по кредита. В тази насока се развиват съображения и се цитира съдебна практика. Според ищцата, изтъкнатите от нея нарушения имали за последица недействителност на цялата кредитна сделка на основание чл. 22 ЗПК, поради което на връщане подлежала само чистата стойност на кредита, т.е. главницата, с оглед регламента на чл. 23 ЗПК.

От фактическа страна се твърди, че К. В. не е извършвала плащания в полза на „Фератум България“ ЕООД. Посочва се, че на дата ****** тя била получила писмо от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, с което била уведомена за извършена цесия на вземането от дата ****** Според същото дружеството „Мултитюд банк“ прехвърляло вземанията си спрямо К. Р. В. по договора за гаранция от ****** г. към договор за потребителски кредит от разстояние № ******, сключен с „Фератум България“ ЕООД. На същата дата – ****** г., тя била превела по сметка на „Мост Финанс Мениджмънт” АД сумата от 4500 лв. / 2300,81 евро. В тази насока се поддържа от ищцата, че доколкото договорът за кредит бил недействителен, то и сключването на договора за гаранция било лишено от основание, поради което тази сделка не пораждала правни последици. С оглед пък на това, че ответникът се легитимирал като кредитор по силата на договор за цесия, сключен с гаранта „Мултитюд банк“, то според ищцата извършеното от нея плащане било без основание, респ. платените от нея суми на „Мост Финанс Мениджмънт” АД подлежали на връщане. По изложените съображения се моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Мост Финанс Мениджмънт” АД със становище за неоснователност на иска. Твърди се, че ответното дружество е титуляр на вземанията по договор за 2 потребителски кредит № ******, с първоначален кредитор „Фератум България“ ЕООД, като придобиването им било станало по силата на договор за цесия от ****** г., сключен с „Мултитюд банк“. Поддържа, се че договорът за кредит е валиден и действителен, като се възразява срещу позицията на ищцовата страна за недействителност на кредитната сделка поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи още, че договорът за гаранция имал самостоятелен характер и разходите по същия не следва да се обвързват с кредита. Счита и че ищцата нямала интерес от настоящия иск, доколкото била заплатила сума в размер на главницата по кредита, поради което дори да се приемело, че кредитната сделка е недействителна, то К. В. отново щяла да дължи чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищцата следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е платила сумата от 4500 лв./ 2300,81 евро на дата ****** в полза на ответното дружество.

В тази насока с исковата молба е представено платежно нареждане от дата ******, с което К. Р. В. е превела сумата от 4500 лв., с равностойност в евро 2300,81 евро, в полза на ответника „Мост Финанс Мениджмънт” АД.

Въпросният превод не се оспорва от ответната страна. Видно е също така от приложенията към исковата молба, че между страните е водена онлайн кореспонденция, с оглед на която ищцата е възразила относно претенциите на „Мост Финанс Мениджмънт” АД и наличието на задължения от нейна страна спрямо дружеството, като е поканила същото да й възстанови платената сума.

На въпросната покана от „Мост Финанс Мениджмънт” АД са отговорили, че не дължат връщане на сумата, тъй като дружеството било кредитор на ищцата съгласно цесия, с която са прехвърлени вземанията по договор за потребителски кредит № ******

При това положение и с оглед позициите на страните по делото и заявеното искане от ищцата, в тежест на ответникът бе да докаже наличието на твърдяното основание за получаването на сумите, в частност, че е сключен валиден договор за потребителски кредит № ******, с изтъкнатото в исковата молба и отговора на исковата молба съдържание; че е сключен договор за гаранция с „Мултитюд Банк“, с предвидена възможност гарантът да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор; че „Мултитюд Банк“ е изплатило задълженията по договора за кредит; както и че е сключен договор за цесия между „Мултитюд Банк“, като цедент, и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, като цесионер.

В случая се поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е сключен от разстояние. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и 3 потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга съществена информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

От събрания по делото доказателствен материал се установяват предпоставките, визирани в закона и общите условия на „Фератум България“ ЕООД, свързани с надлежно сключване на конкретния договор за кредит от разстояние - договор за потребителски кредит № ******, с конкретния длъжник – К. Р. В..

Договорът за кредит е сключен за сумата от 4500 лв., с равностойност в евро от 2300,81 евро, предадена на кредитополучателя. В договора е уговорен ГЛП от 35.00 %, при посочен ГПР от 49,66 %, включваща единствено главницата и лихвата. Съгласно чл. 5 от договора е предвидено същият да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“. В тази връзка е сключен между К. В. и гаранта „Мултитюд Банк“ договор за предоставяне на гаранция от същата дата ******., по силата на който гарантът се е задължил да поеме поръчителството на задълженията по кредитната сделка срещу възнаграждение, дефинирано в договора. В т.7 от ОУ към договора за предоставяне на гаранция е учредено и регресно право в полза на гаранта при изплащане на кредита от негова страна, който се суброгира в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника.

По делото не се спори, че К. Р. В. е усвоила предоставената й в заем сума по договор за потребителски кредит № ****** Въпросното обстоятелства тя самата потвърждава в исковата си молба, а и се установява от нарочно удостоверение от ******, издадено от „Фератум България“ ЕООД за наличния дълг, което ищцата не оспорва.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано в хода на делото сключването на разглеждания Договор за потребителски кредит № ******, с кредитора „Фератум България“ ЕООД, както и че заемната сума е предадена на кредитополучателя К. Р. В. от кредитодателя по сделката.

От страна на ответното дружество обаче не се доказва, че гарантът „Мултитюд Банк“ е изплатил дълга по кредита в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. Напротив, посоченото по-горе удостоверение от ****** 4 сочи, че липсват извършени плащания в полза на „Фератум България“ ЕООД.

Няма последващи данни за превод на търсените суми в полза на кредитодателя. Позоваването пък на възможността за суброгация, уредена във визираната по-горе т. 7 от ОУ не може да доведе до извод за надлежна смяна на кредитора, без данни за реално плащане на дълга от гаранта. В този случай необходимо се явява уточнението, че правото да замести кредитора в заемното правоотношение възниква за гаранта/поръчител едва при заплащане на дълга по кредита. Така изрично сочи въпросната т. 7 от ОУ. Следователно, при липса на доказано по делото плащане на задължението по кредитна сделка от страна на „Мултитюд Банк“, задължението за доказване на което обстоятелство в рамките на настоящия процес тежи върху ответника-цесионер „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, то съдът е препятстван да приеме за установено, че е настъпила надлежна суброгация в полза на гаранта, респ. че към датата на изтъкнатата в исковата молба и отговора на исковата молба цесия, цедентът по нея „Мултитюд Банк“ е бил титуляр на процесното вземане по Договор за потребителски кредит № ****** и е могъл годно да прехвърля на трети лица права по кредита.