Решение № 218 от 14.10.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 154/2022
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Пенка Петкова Петрова, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106 · Кодекс за застраховането
- чл. 343, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Враца, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Пенка П. Петрова
Калин Тр. Т. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500154 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
С решение №38/25.01.2022г., постановено по гр.д.№1984/2021г. по описа на Районен съд-Враца, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:гр.***, иск против „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.***, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. представляваща реално заплатена от ищеца щета във връзка с настъпило на 28.01.2020г. застрахователно събитие -природно бедствие буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов обект, собственост на ищеца находящ се в гр.*** ,ведно със законната лихва за забава по чл.409 КЗ.
С решението ищецът „АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** е осъден да заплати на "ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.София, ,деловодни разноски за първата инстанция в размер 700 лв. за експертизи,70 лв. за свидетел и адвокатски хонорар 510 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. №1089/18.02.2022г. по описа на районен съд-Враца, депозирана от "АВТОЕЛИТ 2009" ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Враца .
В депозирана въззивна жалба се твърди, че Решение №38/25.01.2022г. постановено по гр.д.1984/2021г. по описа на Районен съд-Враца е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според изложеното в жалбата по същество е налице неправомерен отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение за причинени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
1
В жалбата се излагат се твърдения, че в градски условия сградите и съоръженията могат да бъдат разгледани като препятствия за ветровия поток или по-точно като нарушаване на ламинирания въздушен поток, което води до значителна промяна в скоростта на вятъра и образуващи се ветрови вихри, както и до пулсации на налягането по повърхността на сградите, като пулсациите на налягането въздействат върху повърхността на сградите по-силно от обичайното с ускоряването на скоростта на ветровия поток, който влияе на тяхната здравина и цялост.
На второ място изтъква, че доказаната скорост на вятъра/ламинирания въздушен поток от 10м/с по време на инцидента обдухващ процесната сграда е претърпяла значителна промяна, образували са се ветрови вихри, със значително висока скорост от въздушния поток покрай повърхността й, като неизменно сградата е била подложена на по-силни от обичайните пулсации на налягането, въздействащи върху повърхността-включително и върху металната конструкция, покрива/тавана на сградата. Това е довело до ветрови вихри със значително по-голяма скорост от 10м/с, което доказано е била скоростта на вятъра/ламинирания въздушен поток. Това не съответства и на приетата в мотивите на съда скала за сила на вятъра "Скала на Бофорд", за проявленията на който силен вятър пише, че чадър трудно може да бъде удържан това е вятър със скорост над 10,7м/с като следва да се отчете значително по-голямата скорост от 10м/с по повърхностите на сградата, където се получават тези ветрови завихряния.Повърхността на сградата е била подложена на силен вятър по смисъла на тази скала и на по-силни от нормалното пулсации на налягането, упражняващи механичен натиск и опън върху повърхностната метална покривна конструкция, за която е била захваната и от която е висяла процесната повредена гипсокартонена конструкция.
Нататък се поддържа, че въззивникът-ищец е изпълнил разпоредбите на КЗ и договора между страните като е информирал непосредствено въззиваемия-ответник за случилото се и допуснал негов служител - вещо лице да извърши оглед, с който да се установи дали причината за щетата е неправилно изчислена или изпълнена конструкция или не.В съставения от служителя констативен протокол не е установено по категоричен начин това, а единствено възможните причини за настъпване на процесния инцидент и отбелязано, че може би вероятно причината е несъобразена тежест/здравина на конструкцията.
Поддържа се, че от страна на застрахователя са изразени необосновани предположения.
Неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните в процеса, тъй като ответникът би следвало да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи облага неплащането по договора.
На четвърто място, категорично изразява несъгласието си със съставения констативен протокол от служителя на застрахователя-вещо лице, тъй като е следвало да се запознае с повредените конструктивни елементи и техните специфики, и как е изградена конструкцията, но това не е осъществено. В т.2 от изготвеното и прието заключение на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза по делото е описано какви са актуалните технически изисквания за изпълнението на такъв тип конструкция и отбелязано, че е с оглед снимковия материал, представен от ответника, повредената конструкция съответства на техническите изисквания за двойно метална подконструкция висяща на окачвачи.
Според процесуалния представител на жалбоподателя ответникът е имал право да откаже заплащането на застраховката в процесния случай само въз основа на установен строителен недостатък, но в съставения констативен протокол за извършен първоначален оглед от неговия служител - вещо лице, това не е осъществено, а се съдържа единствено необосновано предположение относно причините довели до настъпване на застрахователното събитие. Излага доводи, че в тежест на ответника е било да докаже, че конструкцията не е била достатъчно здрава, но това не е направено, а от материалите по 2 делото се установява точно обратното, че конструкцията е била изпълнена в съответствие със строителните норми и стандарти, поради което е налице неправомерен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът не е надлежно уведомен и в срок за отказа, като по този начин той реално е лишен от възможността въобще да подсигури тогава или поне запази някаква част от пострадалата конструкция за целите на евентуално съдебно производство, поради това, че не е очаквал отказа на ответника, не е уведомен за него и след извършения оглед на щетата е извършен ремонт, при който са отстранени щетите.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В същия се излага становище за неоснователност на наведените в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск. Счита, че съдът правилно е установил релевантните факти и обстоятелства за действителните отношения между страните и е извел въз основа на тях правилни правни изводи.
В конкретния случай не може да се приеме, че причина за процесната вреда са метеорологичните условия, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи правилен и категоричен извод, че не са налице метеорологичните условия, които да нанесат твърдените от въззивника щети.
По делото е представена справка от Националния институт по метеорология и хидрология, в която е отразено, че на 28.01.2020г. в гр.Враца няма регистрирани валежи, сутринта е било ясно, а през деня разкъсана облачност.Духал е умерен вятър, който вечерните часове се е усилил до 10м/с., но тези метеорологични условия не са от категорията да причинят щетите - повреждане тавана на складовия обект.
Неоснователни са наведените твърденията във въззивната жалба относно метеорологичните условия по време на настъпване на застрахователното събитие.
Недоказано в производството по делото е наличието на "ветрови вихри" и "пулсации на налягането".Последните не съответстват и на "Скалата на Бофорд", която не предполага такива явления, доколкото става дума за полусилен вятър степен 5-12 от скалата.Процесуалният представител на въззивника не разполага със специални знания, поради което не може да прави такива изводи.В първоинстанционното производство приета и неоспорена от въззивника-ищец е съдебно- техническа експертиза, от заключението на вещото лице е установено, че не може да бъде направен категоричен извод каква е причината за падане на процесния таван, тъй като не е съхранена каквато и да било част от него и липсва документация за същия, така и данни дали конструкцията на тавана е била с достатъчно здравина,устойчивост и носимоспособност в зависимост от предназначението си.Вещото лице е отбелязало, че причините може да се комплексни - нарушена носимопоносимост на окачвачите, ръжда по тях от евентуални течове на покрива във времето и други, като може да се дължи на вятър само ако има силни пулсации вследствие на отвор на тавана, но не е установено в процеса наличието на силни пулсации и/или отвор на тавана, така и, че от разпита на свидетеля З.-специалист, извършил първоначалния оглед и експертиза по преписката е установено, че причината за падането на тавана е, че не бил закрепен гипсокартона за металната конструкция на тавана както трябва, не е укрепено и е паднал от тежестта си.
Всичко това обуславя отпадането на отговорността на въззиваемия-ответник на основание т.4.1.7 и т.4.1.13 от Общите условия към Застраховка имущество "Комфорт на бизнеса", съгласно които застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на конструктивен или строителен недостатък, употреба на неподходящи материали, лошо изпълнение, проектантска грешка, влияние на естествените климатични условия, влага, естествена амортизация, износване, разкисване и други.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
3
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид следното:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба, депозирана от „АВТОЕЛИТ 2009”ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление:гр.***, с искане да се осъди „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.***, да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща реално заплатена от ищеца щета във връзка с настъпило на 28.01.2020г. застрахователно събитие -природно бедствие буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов обект собственост на ищеца находящ се в гр.*** ,ведно със законната лихва за забава по чл.409 КЗ и направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба между страните е сключена застраховка „Комфорт за бизнеса” със застрахователна полица №1112219061010507/23.12.2019г. за застраховане на имущество, находящо се в гр.*** със срок на действие от 24.12.2019г. до 24.00 часа на 23.12.2020г.
Посочено е в исковата молба, че на 28.01.2020г. е настъпило застрахователно събитие -природно бедствие буря изразяваща се в силен вятър, който поврежда тавана на складов обект собственост на ищеца находящ се в гр.***.На 30.01.2020г. ищеца е подал при ответника уведомление за щета. Застрахователят е образувал преписка по щета №11122132000468. На 30.01.2020г. обекта е посетен от вещо лице, което е съставило протокол, в който е посочено, че причината за падане на целия таван е строителен недостатък- несъобразена здравина на конструкцията с голяма площ и тежест на гипсокартона,което е довело до увреждане и разрушаването й.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор,с който оспорил исковата претенция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана като твърди, че настъпилите вреди са следствие на неправилно изпълнение и с неподходящи материали от строителя на покрива.
По делото е изискана Справка от Националния институт по метеорология и хидрология, от която е видно, че на 28.01.2020г. във Враца няма регистрирани валежи, сутринта е било ясно, а през деня с разкъсана облачност.Духал е умерен вятър,който вечерните часове се е усилил до 10 м.в секунда.