Решение № 168 от 10.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. С., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500156 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 891/23.10.2025г. по гр.д.

№ 172/25г. на СлРС, с което е признато за установено, че Агро и инвест ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к.Д. Г. бл.**, вх.*, ет.*, ап.* и И. Й. И., ЕГН **********, от с.Г. А., общ.С. солидарно дължат на Агрозащита ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление село П., община Б., област П., Агрокомплекс, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ сумата от 21354 лв, представляващи главница по запис на заповед от 21.06.2021г.- стойността на продадени на ответника Агро и инвест ЕООД стоки, но не заплатени, и мораторна лихва за забава върху фактура от13.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.09.2024 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й плащане; осъдено е Агро и инвест ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к.Д. Г. бл.**, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Агрозащита ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление село П., община Б., област П., Агрокомплекс мораторна лихва за 1 забава в размер на 4563.02 лв. за периода от 8.01.2022 г. до 8.01.2025 г., върху фактури от само фактурите от 10.03.2020г. и от 24.02.2020г. и са присъдени разноски по делото, като е осъдено Агро и инвест ЕООД, гр.С.и И.

Й. И. да заплатят на Агрозащита ООД, село П., община Б., област П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 4169.19 лв., съразмерно на уважената част от иска, и е осъдено Агро и инвест ЕООД, гр.С., да заплати на Агрозащита ООД, село П., община Б., област П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 890.89 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство „Агро и Инвест“ ЕООД, гр. С. и И. Й.

И..

Въззивниците обжалват изцяло първоинстанционното решение в частите, с които е признато за установено, че дължи сума над 19 354 лв. – за разликата от 2000 лв. до присъдените 21 354 лв., да заплати мораторна лихва в размер на 4 563, 02 лв. за периода 08.01.22г.-08.01.25г. върху и само от фактурите от 10.03.20г. и 24.02.20г. и да заплати заедно с И. И. адвокатски хонорар над определения минимален размер съгласно Наредба №1/2004г. – за разликата над 2 700 лв. и за сумата 890, 89 лв. други разноски, като твърди, че в тях то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Заявяват, че по отношение на признатата за дължима сума, представляваща главница по запис на заповед от 21.06.21г. – стойността на продадени на Агро и инвест ЕООД, но незаплатени стоки и мораторната лихва върху фактула от 13.11.19г., ведно със законната лихва върху главницана от 10.09.24г. до окончателното плащане, решението е непонятно и практически неизпълнимо, тъй като ако признатата за дължима сума е сбор от главница и лихва, то не е ясно каква част представлява главницата и каква част – лихвата. Считат, че е логично законната лихва за забава да се начислява, считано от 10.09.2024г., върху признатата за дължима сума – 21 254 лв., обаче тогава, тъй като в нея /според решението/ е включена мораторна лихва, то считано от 10.09.24г., вече се начислява сложна лихва, което обаче не е предвидено в българското законодателство – капитализиране на лихва по силата на закона, без изрична уговорка между страните, а не са установени такива обстоятелства, преодоляващи забраната на чл. 294 ал. 2 от ТЗ. Също така въззивниците се оплакват, че нито от мотивите, нито от 2 диспозитива е възможно да се установи какво е приел съдът за платената от Агро и инвест ЕООД на 17.04.24г. сума от 2 000 лв. по фактура от 13.11.19г., а би следвало да се счита, че с това плащане е намалена главницата по записа на заповед. Така съдът е присъдил мораторна лихва по издадена на 13.11.19г. фактура с падеж 31.12.19г. при изрично позоваване на изтекла погасителна давност. Давността относно лихвите е изтекла още на 31.12.2019г. – много преди да бъде нареден преводът от 17.04.24г. и преди подаване на заявлението от 10.09.24г. По-нататък въззивниците сочат, че е осъден да заплати мораторна лихва за забава от 4 563, 02 лв. за периода 08.01.22г.-08.01.25г. само върху фактурите от 10.03.20г. и от 24.02.20г.

Първата е с падеж 13.03.20г., втората – 30.07.20г., погасителната давност за сумите настъпва съответно на 10.03.23г. и 24.02.23г., а ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК на 10.09.24г., през 2025г. – исковата молба, като във възражението си товетникът се е позовал на изтеклата погасителна давност. Ищецът е можел да претендира за лихви, но единствено ако е предявил претенцията си веднага след падежа на Записа на заповед – 15.09.2021г., но не го е сторил и тази възможност вече е погасена поради настъпила давност. На последно място въззивниците се оплакват, че в решението неправилно са присъдени разноските, като присъдените суми не кореспондират с направеното искане, още повече, че е посочено, че разноски се присъждат съразмерно на уважена/отхвърлена част от исковете, а в мотивите е заявено намерение за изцяло уважаване на исковете. Съдът не е разгледали не е уважил своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С оглед всичко изложено молят да се отмени атакуваното решение в обжалваните осъдителни части и да се постанови ново, с които тези петенции бъдат отхвърлени.

Претендират разноски за настоящата инстанция.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Агрозащита“ ООД,с. П., обл. П., е подала ПИСМЕН ОТГОВОР, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че съдът ясно и въз основа на доказателствата по делото, е установил, че записът на заповед е 3 издаден, за да обезпечи плащането на сумата 21 345 лева вав връзка с каузалните отношения между страните, както и че в тях задълженията на ответното дружество надхвърлят тази сума, поради което и поисканото плащане по записа на заповед не е проява на недобросъвестност на кредитора и установителният му иск следва да бъде изцяло уважен.

Извършеното частично плащане на сумата 2000 лв. касае каузалните отношения на страните, като надлежно е отчетено и отбелязано още в исковата молба. Първоинстанционният съд не е присъдил капитализирана лихва в разрез с чл. 294 ал. 2 от ТЗ, решението му относно дължимостта на законната лихва след падежа по записа на заповед е в съответствие с чл. 86 от ЗЗД и с разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за приложението на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, съответно чл. 294 ал. 2 от ТЗ, когато обезпеченото със запис на заповед вземане по каузална сдЕ. включва и договорна лихва. Според дадените указания не е налице начисляване на лихва върху лихва когато лихвата обезщетява вредите от забава на плащането на главница по менителничен ефект, обезпечаващ не само главно вземане, но и вземане за лихва по каузална сдЕ., поради което и в тези случаи не намира приложение правилото на чл.

10 ал. 3 оот ЗЗД, съответно – чл. 294 ал. 2 от ТЗ. въззиваемият сочи, че предмет на предувения установителен иск в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът, подлежи на изследване от съда, доколкото възраженията на ответника във връзка с това правоотношение биха могли да имат за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Защитата обаче чрез релевиране на възражения, произтичащи от каузалното правоотношение не води до упражняване на право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сдЕ.. Успоредното съществуване на вземанията по двете правоотношения /абстрактно и каузално/, независимо от връзката между тях, води до възникване и на отделни акцесорни права по всяко едно от тях. Въззиваемият заявява, че мораторната лихва, претендирана за забава на плащането на вземането по записа на заповед, не е дължима за забава на изпълнението на вземане /включително акцесорно такова/, по каузалното правоотношение, а за забава на плащането на главницата по самата ценна книга, при 4 дължимост и изискуемост на вземанията по каузалната сдЕ., които записът на заповед обезпечава. Главницата по ценната книга няма характер на лихва, дорико когато /както е в настоящия случай/ обезпечава не само главно, но и акцесорно вземане за лихва по каузална сдЕ.. По-нататък въззиваемият счита, че оплакването за везачетене изтекла погасителна давност за лихвите е неоснователно, тъй като те не са предмет на делото с оглед изложеното по-горе. Освен това то е невярно и неустановено по делото твърдение, доколкото е установено, че дължимите по каузалното отношение лихви за забава, които не са покрити от изтекла давност, ведно с дължимите главници, надвишават сумата по записа на заповед. Относно възражението за изтекла погасителна давност, същото въззиваемият счита за неоснователно, тъй като сумата от 2440, 69 лв. е начислена за период от 3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпънение – за периода от 0-9.09.21г.-09.09.24г. и още в исковата молба не е претендирана лихва з апо-стар период. На следващо място въззиваемия счита за неоснователна и въззивната жалба касателно частта на решението, с която ответното дружество е осъдено да заплати 4 563, 02 лв. мораторна лихва за забава за периода 08.01.22г.-08.01.25г. върху и само фактурите от 10.03.20г. и 24.02.20г. Съгласно чл. 111 от ЗЗД е посочено кои задължения се погасяват с кратката 3 годишна давност и обезщетението за забавено изпълнение е такова, но погасени по давност ще са само тези части от задълженията, за които към датата на предявяване на възражението от ответника е изтекъл този давностен срок. Видно от исковата молба и от решението, сумата е предявена и присъдена като обезщетение за забава за период от три години, предхождащи датата на предявяване на исковата молба, когато течението на давността е прекъснато. По отношение на присъдените разноски въззиваемият счита, че в тази част решението действително е неясно и не кореспондира с исканията, с действителния им размер и с цялостното уважаване на исковите претенции. По отношение на твърдяната прекомерност на адвокатското възнаграждение иска да се направи преценка от съда и да се съобрази включването на ДДС.

С оглед всичко изложено въззиваемиат иска да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди атакуваното решение в обжалваните му части като правилно. Претендира разноски за 5 въззивната инстанция.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок е подадена насрещна въззивна жалба от „Агрозащита“ ООД, с. П. обл. П., с която се атакува цитираното решение единствено в частта за разноските, като в нея насрещният въззивник заявява, че в мотивите си съдът е посочил, че присъжда разноски по съразмерност и макар в диспозитива му да липсва изрично отхвърлителна част, става несъмнено ясно, че са присъдени само част от разноските. С решението са уважени изцяло и двете искови претенции, но въпреки това съдът не е присъдил в полза на ищеца всички направени и претендирани разноски, като в мотивите и в диспозитива е посочил, че присъжда разноски съразмерно с уважената част от иска.