Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 991 от 23.07.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 693/2024
Вид
Решение № 991
Подписан
23.07.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110200693 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на управител на санкциониран ото дружество против наказателно постановление №03-2300802/07.09.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на търговеца е наложено административно наказание, имуществена санкция в размер на 3000.00лева, на осн. чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди се за допуснати процесуални нарушения и неправилно установена фактическа обстановка. Оспорва констатираното нарушение.

В с.з. представител на въззивника – адв.Х. от АК Варна се явява, поддържа жалбата и по същество моли да бъде отменено НП, като претендира и присъждане на напправените по делото разноски. Оспорва нарушението и прави искане за отмяна на НП.

Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност 1 на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето Л. С. роден на 11.03.1993г. гражданин на трета държава – Република Северна Македония да престира труд изпълнявайки трудови функциина длъжност „барман“ при определено работно време от 08.00 до 17.00часа, с определено работно място - обекта на контрол – „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, в гр.Варна к.к.“Св.Св.Константин и Елена“ , стопанисван от „Глория Мар Рест Бар“ ООД, с два почивни дни по график, почивка в работния ден в размерна 1 час и договорено трудово възнаграждение в размер на 800.00лева, без да е сключен трудов договор в писменна форма между страните по трудовото правоотношение.

Прието е за установено от АНО, че нарушението е извършено на 27.07.2023г. на описаното по-горе място. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

По делото е приложено и копие на Декларация, попълнена от Л. С., в която са отбелязани описаните по-горе параметри на договорените трудови отношения. Декларацията е съставена на 27.07.2023г. в 10.30 часа и подписана от Л..В същата е декларирал, че има сключен трудов договор и няма сключен граждански договор, работи като барман в обекта, издава марки и прави лимонади. Декларацията е изписана с множество правописни грешки, но е четима и разбираема.

На 21.08.2023г. е съставен АУАН № 03-2300802, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество, описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице, с което не е сключен трудов договор.

От показанията на разпитаният в хода на с.з. свидетел Д. се установява, че при проверката на обекта степанисван от въззивното дружество в К.К.“Св.Св.Константин и Елена“, той е установил, че С. Л. е бил в обекта и е полагал труд , като е работел като барман, поради което и той е приел, че работи за дружеството „Глория Мар“. Съдът кредитира обективно 2 възприетите и възпроизведени от Д. факти и споделя заключението, че С. Л. е извършвал работа за дружеството.

Съдът споделя заключението на актосъставителя, че въззивното дружество е допуснало нарушението за което е санкционирано. Бланката на попълнената от Л. Декларация е типова и се предоставя за попълване от проверяващите – факт, който не се спори, поради което и съдът намира, че Л. добросъвестно е декларирал, че работи във „Глория Мар Рест Бар“ ООД на длъжност „барман“, както сам е описал по-долу, всички еелементи на трудово правоотношение и дори е установил, че още не е получавал възнаграждение за извършена от него работа.

В конкретния случай съдът намира, че са налице доказателства за извършено нарушение от страна на въззивното дружество, което правилно е било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.22 от КТ.

Съдът при разглеждане на материалите по делото не констатира допускане на процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на въззивното дружество. Същото безспорно е реализирало правото си на защита, като доказателство за това е и настоящото производство. Срещу АУАН са били депозирани възражения, които са били обсъдени в процесното НП и са приети за неоснователни. Възраженията срещу акта не се различават от тези изложени в жалбата срещу НП.

По отношение размерът на санкцията съдът намира, чее същата е правилно епределена. Санкцията е съобразена с вида на нарушението, с имущественото състояние на нарушителя и правилно е определена в размер близък до минимумаа предвиден от закона и много под средния размер, който е 8250.00лева. Нарушението не се отличава с ниска степен на обществена опасност и поради тази причина е предвидено от законодателя, санкцията да достига в определени случаи до 15000.00лева. В конкретния случаай съдът намира, чее санкция в размер на 3000.00 лева отговаря на степента на обществена опасност на нарушението, което съществено засяга правата на работниците. С несключването на трудов договор с работника, съществено се нарушават правата му да бъде и надлежно осигурен за периода на извършената работа, а също и да му бъде зачетен трудов стаж.

Съдът не споделя възраженията на въззивника свързани с представянето на граждански договор между С. Л. и „П. Клийнинг“ ЕООД.

3

На първо място този договор е не относим към настоящото производство.

На основание на този догово, С. Л. е приел да извърши почистване на К.К.“Св.Св.Константин и Елена“, Плажен бар, пул бар и Основен ресторант към Глория Мар.Договорът е сключен на 01.06.2023г. и е бил със срок – ЛЕТЕН СЕЗОН 2023г.

Отново с дата 01.06.2023г. е бил сключен и Договор за услуга – почистване и хигиенизиране между „Глория Мар Рест Бар“ ООД – възложител и „П. Клийнинг“ ЕООД - изпълнител, като в чл.1 ал.3 от същия договор е фиксирано, че „По смисъла на този договор почистването включва събиране в найлонови чували заредени по кошовете и изхвърляне на отпадъците, измитане и измиване подовете, прахосмукиране на шалтета, дюшеци и пода, измиване и дезинфекциране на тоалетни, използване на препарати безвредни за здравето и отговарящи на българските стандарти“.

За съдът не съществуват съмнения, че С. Л. е работел набар, като барман на описаното в АУАН и НП място и в описаното време. За съдът е ирелевантно, дали към момента на проверката Л. е правел лимонади, както сам твърди в декларацията си или е миел, и полирал чаши зад бара. Всилки тези дейности същесдтвено се разминават с дейностите по почистване, описани в договора за това описан – по-горе. За съдът е яясно, че наличието на граждански договор на Л. с „П. Клийнинг“ ЕООД не е пречка за Л. да има и сключен трудов договор с друго дружество. Следва да се отчете и факта че датат на проверката 27.07.2023г. е била в четвъртък, а св. К. – собственик на „П. Клийнинг“ ЕООД установява, че е изпращала С. Л. през лятото на 2023година да почиства в „Глория Мар Рест Бар“ ООД основно през петъчни, съботни и неделни дни, т.е. за С. Л. е било възможно в останалите дни от седмицата да работи и за други дружества, в случая като „барман“ за „Глория Мар Рест Бар“ ООД.

Въпреки, че липсва искане за произнасяне по приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че в конкретния случай липсва основание за приложението му, предвид мотивите изложени по-горе за определяне размера на санкцията.

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде уважено. Предвиид вида на производството 4 и степента на сложноост на делото, което е разгледано в едно съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение за Д „ИТ“ Варна следва да бъде в минимален размер.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2300802/07.09.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Глория Мар Рест Бар” ООД БУЛСТАТ

207203343 е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „Глория Мар Рест Бар” ООД БУЛСТАТ 207203343 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80.00лева – юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5