Решение № 62 от 17.02.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,17.02.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд, гражданско отделение,трети първоинстанционен състав, в публично закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Евгения Генева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 644/2019г. и изготви следния проекто-доклад:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 7611/13.09.2019г. на И.С.Н. с ЕГН ********** ***,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове против „Е.“ ЕООД,ЕИК. със седалище и адрес на управление ***,с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.240,ал.1,предл.второ ЗЗД с цена 100 000 лв. и за договорна лихва на осн.чл.240,ал.2 в размер на 14 071.25лв. в размер на 3% годишно за четири години и 252 дни,за периода от 01.01.2015г. до 10.09.2019г.Ищецът твърди,че вземанията произтичат от договор за заем,сключен с ответника на 31.07.2014г. ,на която дата предоставил на последния сумата 100 000 лв. със срок за връщане до 31.12.2014г.,при клауза за договорна лихва в размер на 3% годишно.Претендира законната лихва,считано от датата на предявяване на иска,както и съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.Прилага договор от 31.07.2014г.,съгласно чл.2, ал.1 на който сумата е преведена същия ден по банкова сметка ***.

Ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът намира исковете процесуално допустими.Искът за главницата е основателен; искът за законната лихва от предявяване на иска до заплащане на сумата е основателен;искът за възнатградителна лихва-частично основателен.

Видно от представения договор с дата

31.07.2014г., И.Н. предава на ответното дружество сумата 100 000 лв. , а последното се задължава да върне сумата в срок до 31.12.2014г. като я внесе по посочена банкова сметка *** Н./същата,по която била преведена сумата от Н. на дружеството/.Срокът е уговорен в полза на длъжника-съгласно чл. 5 дружеството има право да погаси предсрочно дълга.Ищецът представя разпечатка от извършено онлайн банкиране,от която е видно,че на 31.07.2014 г. в 8.43 ч. чрез ОББ-Виртуален клон И.С.Н. е наредил на банката да преведе сумата

100 000 лв. от сметка BG71UBBS . /сметката,посочена в договора/на „Е.“ ЕООД; от представеното движение по сметката за същата дата е видно,че обслужването е извършено в 22 .23 часа като при начално салдо 340 996 лв. ,крайното салдо по сметката на наредителя възлиза на 240 974 лв./удържана е такса обслужване 2 лв. такса дебитен оборот 10 лв./Следователно заемателят е изпълнил задължението си и договорът за заем,който е реален договор, е валиден.Като основание за превода е посочено“ временна парична помощ“,което не възпроизвежда легалния термин за сделката по чл.240 ЗЗД .“Помощ“ в практиката може да означава както безвъзмездно ,така и възмездно действие,пораждащо някаква облага за получателя на помощта;уточнението „временна“ навежда на извода,че паричната сума следва да бъде върната.Предоставянето на помощ не изключва по принцип правото на даващия парична помощ да получи възнаградителна лихва-това не противоречи нито на закона ,нито на морала,стига размерът ѝ да не буди съмнение,че целта на сделката е облагодетелстването на получаващия помощта.В случая размерът на лихвата 3 % годишно е под размера на законната лихва и удовлетворява критерия за „помощ“в разумна граница.Ето защо следва да се приеме категорично доказано, че сумата е преведена в изпълнение на процесния договор за заем.Клаузата за заплащане на лихва в размер на 3 % годишно е в раздел Четвърти“Неустойки“, но самата лихва е определена като „възнаградителна“.Следователно се дължи за периода,през който се ползва паричната помощ-от 31.07.1014г. до 31.12.2014г.,тоест за пет месеца на база 3% за 12 месеца,което възлиза на 1250 лв.В контекста на посоченото основание за паричния превод волеизявлението на заемателя за условията,при които се съгласява да получи сумата,следва да се тълкува в горния смисъл.Ето защо искът за присъждане на лихва следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до 14 071.25лв.Следва да се уважи иска за присъждане на законната лихва върху главницата,считано от депозиране на исковата молба-13.09.2019г.,до окончателното плащане на сумата,както и съдебни разноски съразмерно с уважената част на иска.Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 4563 лв., но не е представил доказателства за платен адвокатски хонорар, а само пълномощно за процесуално представителство в свободна форма,без договор ,съдържащ клауза за заплащане на такъв.Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 4050 лв.

Водим от горното,съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление ***,да заплати на И.С.Н. с ЕГН ********** ***, на осн.чл.240,ал.1,предл. първо от ЗЗД сумата 100 000/сто хиляди/ лева,представляваща главница по договор за заем от 31.07.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.09.2019г. до окончателното плащане на сумата на осн.чл.86 ЗЗД, ведно със сумата 1250/хиляда двеста и петдесет / лева,представляваща възнаградителна лихва на осн.чл.240, ал.2 ЗЗД върху главницата на база 3% годишно за периода от 31.07.2014г. до 31.12.2014г.,ведно със съдебни разноски за държавна такса пропорционално на уважената част от исковете,възлизаща на сумата 4050/четири хиляди и петдесет/ лева.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за разликата до предявения размер -14 071.25 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Сумите следва да бъдат преведени по сметката,посочена от ищеца- BG71UBBS. при „ОББ“АД.

Решението може да бъде обжалвано пред

Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия: