Решение № 8001 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8001 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110155751 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 416631/19.12.2025 г. от „П*” АД, сЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, район Младост, бул. “Ц*, с настъпило частно правоприемство в полза на третото лице – помагач „А*“ ЕАД, с ЕИК *, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.11.2025 г. срещу И. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ЖК Л*, общ. Столична, обл. София (столица), с която са предявени и обективни кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 000.00 лева, представляваща незаплатена главница, Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019 г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1

12 938.11 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.02.2020 г. до 01.06.2025 г., съгласно т.8 и т.8.1 Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 110.08 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 02.06.2025 г. до 16.07.2025 г. по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019 г.;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 123.00 лева, представляваща годишни такси за поддръжка на картата, дължими към 08.06.2020 г., 07.06.2021 г. и 06.06.2022 г. по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019 г.;

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120 лева, представляваща разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, дължими на основание т.17 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019 г.; за които суми има издадена Заповед за изпълнение 86/28.07.2025 г. на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. 313/2025г. по описа на РС – Дряново.

В исковата молба са изложени твърдения, че между „П*” АД, ЕИК * („Банката”) - от една страна и И. Х. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, („Кредитополучател”) от друга страна, е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-139153 /08.06.2018г. и Анекс към него от 23.08.2019г.

На основание сключеният Договор за кредит № 000CC-R-139153 /08.06.2018г, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер до 5 000 (пет хиляди) лева., с краен срок за погасяване до 08.06.2019 г., като същият е подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката. На 23.08.2019г. е сключен Анекс към Договор за кредит № 000CC-R139153 /08.06.2018г., с който кредитния лимит е увеличен на 7 000 (седем хиляди) лева.

Предоставеният банков кредит - овърдрафт е изцяло усвоен по банкова 2 сметка с IBAN: *, открита на името на Кредитополучателя в Банката.

Сочи, че усвоеният банков кредит - овърдрафт, е усвояван по банкова сметка с IBAN: *.

Сочи, че усвоеният банков кредит - овърдрафт е погасяван по банкова сметка с IBAN: *, както следва:

Твърди, че предоставеният банков кредит - овърдрафт е в просрочие, считано от 13.02.2020 г. - общо 1981 дни към 16.07.2025 г., включително.

Позовава се на основание т. 8 от Договора за кредит, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по Сметката при условията на т. 7 от договора, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, Титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 16,00 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18,00 % за всички останали дебитни салда по сметката. На основание т. 8.2. лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката до датата на погасяването.

Излага правни съображения, че съгласно т. 9 при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в Извлечението по картова сметка, на Минимална погасителна вноска или на надвишението на разрешения Текущ разполагаем кредитен лимит (наричан „неразрешен овърдрафт“), независимо от причината за това, съгласно Бюлетина за лихвите, Титулярят заплаща на Банката върху непогасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавака в размер на 10(десет) пункта, за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена Минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута.

Твърди се, че поради неплащане в срок на задълженията по Договора за овърдрафт, на основание Раздел XIII, т.13.1, във вр. с т.13.1.1 от Общите условия на „П*“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Master Card и Visa, Банката чрез ЧСИ С* рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е пристъпила към писмено уведомяване на Кредитополучателя чрез изпращане на писмено предизвестие за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за овърдрафт. Тъй като Кредитополучателят не е платил просрочените задължения по Договора за овърдрафт в предоставения му срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.06.2025 г.

Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 11.08.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20258440403073 по описа на ЧСИ С* с рег. № 844 на КЧСИ, район на действие с район на действие - Софийски градски съд, с адрес на кантората: гр. София, ул."Д- р Г.*. Заповедта за 3 незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК.

Твърди се, че между „П*“ АД с ЕИК * и „А*“ ЕАД, с ЕИК * е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.11.2025г.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е сключен договор. Прави възражение, че договорът е недействителен по чл.23 ЗПК, тъй като е неправилно изчислен ГПР, тъй като са включени всички изискуеми компоненти по ЗПК. Прави възражение по ч„л.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а именно, че договорната лихва е нищожна, тъй като надвишава почти два пъти законната лихва за забава. Прави възражение за нищожност на таксите за обслужване на кредита и разноските по връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост по чл.10а, ал.1-2 ЗПК. Счита, че това са такси, свързани с управлението на кредита. Прави възражение за настъпила погасителна давност.

Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът прави възражение по чл.110-111 ЗЗД за настъпила давност. Прави възражение, че уговорката за договорна лихва противоречи на добрите нрави, неравноправна клауза представлявало, тъй като не е ясен ГПР. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 6633/17.02.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на производството, след заповедното производство, поради което с цел процесуална икономия препращам към мотивите и фактите в определението (л. 142-161 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 6633/17.02.2026 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л142-161 от 4 делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит – кредитна карта с техния наследодател. Не се спори по размера на задълженията за посочения период, както и размера на отговорността, по която всеки един от наследници отговаря, т.е. да размера на задълженията като наследници по чл.5 ЗН.

Не е спорно, че цесия е съобщена на ответника в срока по чл.131 ГПК.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.8-12 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за договорна лихва дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1-3 ЗЗД.

Спорно остава дали договорът съдържа неравноправни клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

Спорно остава дали е настъпила погасителната давност на вземанията и колко е тя.

Спорно остава дали вземането е погасено по давност.

Не се спори по размера на сумите, освен дали са неравноправни клаузи и дали са погасени по давност или дали са нищожни.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, действащ към 08.06.2018 г. размерът на шрифта трябва да бъде минимум 12 пункта. Видно от л.10-15 от делото, размерът на шрифта е по-малък от 12 пункта. Ето защо съгласно чл.22 ЗПК, когато е нарушен чл.10, ал.1 ЗПК договор за кредит е недействителен. На основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност по кредита.

Съгласно чл. 3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 08.06.2019 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти.