Решение № 1032 от 27.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110112099 по описа за 2022 година

Ищецът Т.В. твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. с „Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора той е трябвало да върне сума по кредита в общ размер на 6 957.36лв., при получени 4200лв., при ГПР 47.70%, ГЛП 39.64% и cрок на кредита от 24 месеца. Въз основа на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. ищецът е сключил с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД договор за поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит. В. сочи, че с обаждания по телефона и чрез СМС-и е бил уведомен, че задължението му е прехвърлено на ответника и следва да го изпълни към него същото, като е уведомен за това и по електронен път от първоначалния кредитор. Сочи, че задължението му е прехвърлено чрез цесия на 12.07.2022г. на ответника. Счита, че Договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. сключен с „Кредисимо" ЕАД, вземанията който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай Тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.19 ал.4, вр.с чл.22 от ЗПК и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1, защото Договорът за кредит №2473912/8.11.2021г. сключен с „Кредисимо" ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, той е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.1, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за 1 прилагането му. В случая е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е променлив, нито в договора, нито в плана има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случаят погасителният план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски кредит и договор за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума, не е индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това създава невъзможност да се разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. Сочи, че в договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР 47.70%. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите. Ищецът счита, че не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени и поради това договорът за потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е нищожен. Счита, че е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт и счита, че за да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заел представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, сочи че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. Счита, че порочността на отделните разпоредби от договора за кредит е толкова значима, че влече нищожност на целия договор за кредит.

По отношение на договора за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД счита, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, 2 защото е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като е уговорена сума в размер на 4 962лв., което надхвърля сумата по договора за кредит. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответника и гаранта се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Счита че договорът за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител защото договорът не е разбираем и не може да се установят последиците от него.

Моли съдът, да постанови решение, с което да приеме, че договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.19, ал.4, вр. с чл.22 от ЗПК и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 неспазване на нормите на чл.143, ал.1, и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че действително има сключени договори за кредит и гаранция, като на 07.07.2022. кредитора е обявил задължението по договора за кредит за предсрочно изискуемо. На 11.07.2022г. последно поръчителят „Ай Тръст" ЕООД е уведомило ищеца, че е заплатил задълженията му и е встъпило в правата на кредитора. Последващо, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и „Ай тръст" ЕООД, в качеството си на цеденти и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, в качеството си на цесионер, посоченото по-горе вземане, индивидуализирано в Приложение №1/12.07.2022г., е прехвърлено в собственост на ответника. Във връзка с извършената цесия, новият кредитор, въз основа на валидно упълномощаване от страна на "Ай тръст" ЕООД, посредством уведомително писмо за цесия №УПЦ-П-КРС-АТ/2473912/12.07.2021г., надлежно е уведомил кредитополучателя за извършеното прехвърляне на задължението му, както и че кредиторът, към който следва да престира същото, е „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Счита предявеният иск за допустим, но за изцяло неоснователен и недоказан, защото: чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК е неприложима хипотеза в случая, тъй като лихвеният процент е посочен точно и ясно в процесния договор, а изискването на ЗПК е той да не е посочен изобщо. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, следователно няма нужда от посочване на референтен лихвен процент, тъй като кредиторът няма право да променя лихвата за периода на договора, което също ясно е посочено в клаузите на договора. Видно от приложения от ищеца погасителен план, съдържащ се в Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021., между страните по договора е уговорено, че заемът ще бъде връщан при анюитетни (равни) месечни вноски. При този погасителен 3 план с времето вноските по лихвите намаляват, но тези по главницата растат със същия размер, поради което общият размер на месечната вноска е константен. На второ място, ищецът излага твърдения, че договорът е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Счита това твърдение за невярно. От цитирания член в ЗПК ясно се разбира, че задължението за посочване на „последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми" е само в случаите, когато вноските са „дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването". Както вече е уточнено, договорът е сключен при фиксиран размер на възнаградителната лихва и фиксиран размер на ГПР. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска-каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. Сочи, че ищецът излага твърдения, че договорът е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, но видно от условията на кредита, посочени в Приложение №1 към Договора за кредит, елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният договор не 5 съдържа възможности за промяна на ГПР. Счита, че договорът не следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като нормата на чл.10 изисква ГПР изобщо да не е посочен, което не е така в процесния договор. Не само че ГПР е посочен, но са посочени и допусканията, взети предвид при изчисляване на неговия размер, както законът изисква. ГПР в конкретния случай е изчислено в размер на 47,70%, което не надхвърля законоустановения размер. Ищецът твърди, че този размер на ГПР е изчислен неправилно, понеже сумата, платена по договора за предоставяне на поръчителство не е включена в изчисляването на ГПР. Тази теза не може да бъде приета, поради факта, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделно основание, отделен договор, с друго юридическо лице, който договор поражда отделно и самостоятелно правоотношение между страните. Обратно на твърденията на ищеца, че той е бил задължен и не е имал избор освен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, в цитираната точка ясно е разписано, че, в случай че кандидатстващият за заем реши да даде обезпечение, то той има две опции, от които да избира: „(i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението". Видно от цитирания текст, потребителят може: 1. да прецени сам дали би желал да предостави обезпечение, и 2. какъв вид обезпечение би желал да предостави.

В случая, ищецът е избрал да предостави обезпечение и е избрал то да бъде поръчителство. Това е негов осъзнат и информиран избор. Той е можел да предостави банкова гаранция като обезпечение или, също така, е имал възможността да откаже предоставянето на обезпечение. В подкрепа на гореизложеното е и текстът на т.1 от раздел IV „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението", където обезпечението не е посочено като условие за извършване на тази оценка. Намира посочените по-нататък в исковата молба обстоятелства, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, за ирелевантни. Договорът за предоставяне на поръчителство не следва да бъде обявен за нищожен само на 4 основание, че поръчителят е свързано лице с кредитора. В закона няма забрана за две дружества да са свързани лица. Няма и законова пречка тези две лица да извършват еднаква или сходна дейност. Сочи, че ГПР е изчислен по формулата, разписана в закона, и включва всички необходими и задължителни разходи и допускания. Отсрещната страна твърди, че при неправилно изчислен ГПР, ЗПК повелява, че договорът е недействителен.