Решение № 5177 от 08.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7170/2024
- Вид
- Решение № 5177
- Подписан
- 08.08.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 5177 гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100507170 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №8425 от 09.05.2024г., постановено по гр.дело №33731/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, е отменено по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от С. Ц.
С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„****, чрез адв.И. Ю. срещу собственици в Етажна собственост на жилищен комплекс „Лагера Тюлип“, находяща се на адрес: гр.София, ж.к.„****, Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т.3 от Протокол от Общо събрание на собствениците, проведено на 18.05.2023г., с което е взето решение за потвърждаване на всички решения на проведеното Общо събрание на етажната собственост от дата 20.04.2021г. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 80лв. разноски по делото, а на адв. И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София ул. ****, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. Ц. С. пред СРС.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е разгледано несъществуващо твърдение за липса на кворум при провеждане на процесното общо събрание. Такова твърдение липсвало в исковата молба, поради което за ответника не съществувала тежест да доказва това обстоятелство. Гласуваните точки от днавния ред не изисквали квалифицирано мнозинство. Твърди също така, че СРС не извършил разпределение на доказателствената тежест. Моли решението на СРС да бъде отменено, а 1 искът- отхвърлен. Претендира разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна. Навежда доводи за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционни решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ищеца е да установи с позволените от закона доказателствени средства, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, вземането от Общото събрание на етажната собственост на оспорените решения и предявяването на иска в законоустановения преклузивен срок. В тежест на ответника е да установи спазването на всички императивните изисквания на закона относно свикването, провеждането и вземането на решения от Общото събрание.
Между страните не се спори относно правото на собственост на ищеца върху обект в сградата на етажната собственост, провеждането на общо събрание от 18.05.2023г. и вземането на оспорените решения. Доколкото исковата молба е заведена на 19.06.2023г., преклузивният срок е спазен.
Исковете по чл.40, ал.1 от ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни собственици. Решенията на общото събрание на етажните собственици се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, гласували "против" на общото събрание, както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга страна, в правомощията на съда, сезиран с иск за проверка на законосъобразността на решението, не влиза възможността той да замести решението на 2 общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са заявени в процесуално-преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Настоящият състав не споделя изложеното във въззивната жалба, че твърдения за липса на кворум не са въведени с исковата молба. Точно обратното- такива твърдения са въведени в исковата молба на стр.2 и 3 от обстоятелствената част на същата.
Не са основателни твърденията и за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд при разпределяне на доказателствената тежест с изготвения доклад по делото- с определението по чл.140 от ГПК от 12.01.2024г. на л.64 от първоинстанционното производство, на ответника е изрично указано, че в негова тежест е да установи, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, както и законосъобразността на взетите решения, което имплицитно включва императивните законови изисквания относно кворума и мнозинствата при взимане на решения.
Останалите изложени от жалбоподателя доводи са ирелевантни за предмета на спора, който е ограничен само и единствено до очертания с исковата молба предмет.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият ищец има право на направените във въззивното производство разноски, но такива не са сторени. На адвокат И. Ю. следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв в размер на 400 лева, съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8425 от
№33731/2023г. по описа на СРС, ГО, 39 с-в.
09.05.2024г., постановено по гр.дело
ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищен комплекс „Лагера Тюлип“, находяща се на адрес: гр.София, ж.к.„**** да заплати на адв. И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4