Определение № 186 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.а Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20244100500038 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Р. В., в качеството й на особен представител на И. Х. П. – ответник по гр.д. №2841/2022г. на ВТРС, срещу постановеното по делото определение № 2586 от 04.12.2023 г., с което е оставена без уважение молбата й за увеличаване на определеното й възнаграждение за особен представител.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Изложени са съображения за допустимост на жалбата, въпреки посоченото от районния съд, че актът му не подлежи на обжалване. По съществото на спора се възразява срещу доводите на първата инстанция, че нормата на чл. 7 ал. 9 от НМРАВ е неприложима в случая, тъй като същата касаела договорни отношения между клиент и адвокат, но не и хипотезата, при която процесуалното представителство възниква по силата на съдебен акт. В тази връзка се изтъква, че този извод на съда е в противоречие с приложението на Наредбата при определяне първоначално дължимото й възнаграждение. Посочва се още, че неправилно съдът е съобразил материалния интерес по делото, за да отхвърли молбата й, тъй като с последната се иска не увеличаване на първоначално определение размер, а заплащане на допълнително възнаграждение, поради участието й в общо четири съдебни заседания по делото. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който ищецът по делото бъде осъден да заплати на особения представител възнаграждение по чл. 7 ал. 9 от НМРАВ в минимален размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв. И.

И., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Акцентира се, че от проведените по делото общо четири заседания, две от тях са отложени, поради неявяване на вещото лице. С тези доводи се иска атакувания акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

1

Съдът, при съобразяване на становищата на страните и доказателствата по делото намира за установено следното:

Жалбоподателят – адв. Р. В. от ВТАК по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК е била назначена за особен представител на ответника по гр. д № 2841/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Предмет на първоинстнационното производство е осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и по делото са проведени четири открити съдебни заседания. В тази връзка особеният представител на ответника е поискал от районния съд да му определи допълнително възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г., поради явяването му в повече от две съдебни заседание. С атакуваното определение № 2586/04.12.2023г. съдът е оставил без уважение това искане, като е приел, че разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от Наредбата е приложима само когато отношенията между адвокат и клиент имат договорен характер, както и че първоначално определения хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото. Този акт на съда е връчен на жалбоподателят чрез ЕПЕП на 04.12.2023г., като в него е било посочено, че не подлежи на обжалване.

При тези фактически данни въззивният състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Особеният представител назначен от съда, въпреки че не е страна в процеса, има право на жалба срещу съдебният актове решаващи въпроса за дължимото му възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство по делото. Това произнасяне на съда подлежи на проверка от по – горестоящият съд, тъй като засяга материалноправния въпрос за разпределените на разноските в производството. В тази връзка е и цитираната от самия жалбоподател практика на ВКС.

В случая обаче особеният представител не е упражнил надлежно правото на жалба срещу атакувания съдебен акт, тъй като подадената от него частната жалба с вх.

№ 24220/15.12.2023г. се явява просрочена.

Вярно е, че в обжалваното определение районният съд неправилно е посочил, че същото не подлежи на обжалване, което представлява допусната от него неточност в реквизита по чл. 254 ал. 2 т. 6 ГПК. Същата обаче не се отразява на това дали последното подлежи на обжалване или не. Ако определението не подлежи на обжалване, то погрешното посочване, че подлежи не създава възможност за обжалване и обратно, ако подлежи, погрешното посочване, че това не е така или пък липсата на указания за това не лишават страната от възможността да упражни това свое право.

Това следва от обстоятелството, че възможността съдебният акт да бъде обжалван зависи от наличието или не на предвидените в закона предпоставки за това, а не от указанията на съда. Срокът, в който това право може да бъде упражнено също е установен в закона и не може да бъде продължаван /чл. 64 ал. 3 ГПК/. Касае се е за срок от категорията на решителните, с изтичането на който се погасява възможността за обжалване, освен в случаите по чл. 62, ал. 3 ГПК. Началният момент, от който започва да тече срока за обжалване също е определен в закона /чл. 275, ал. 1 ГПК/ и не може да бъде променян от съда или страните. В случаите на връчване на определението срокът за обжалване ще тече от момента на връчването, независимо от това какво е посочил съда по чл. 254 ал. 2 т. 6 ГПК, а когато то не е било връчено, поради това, че съдът е приел, че не подлежи на обжалване този срок ще тече от датата на узнаване на определението. В този смисъл Определение №60401/13.12.2021г., постановено по частно гражданско дело № 4614/2021г., четвърто Г.О., ВКС.

Понастоящем препис от атакуваното определение е връчен на адв. В. на 2

04.12.2023г., като обстоятелството, че в него е посочено, че то не подлежи на обжалване, не засяга правото й на жалба, доколкото то произтича от закона, а не от волята на съда. По изложените по – горе съображения обаче същото следва да бъде упражнено в едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, който по правилото на чл. 60 ал. 4 ГПК изтича на 11.12.2023г. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба. В тази връзка подадената на 15.12.2023г. частна жалба е просрочена и подлежи на връщане на основание чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК респ. въззивното частно производство следва да се прекрати.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частната жалба с вх. № 24220/15.12.2023г., подадена от адв. Р. В., в качеството й на особен представител на И. Х. П. – ответник по гр.д. №2841/2022г. на Районен съд – Велико Търново, срещу постановеното по делото определение № 2586 от 04.12.2023 г., като просрочена, на основание чл.275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 38/2024г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3