Определение № 404 от 09.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500552 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№10506/08.11.2024г. от И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С., подадена чрез пълномощника им адв.П. К., против протоколно определение от 15.10.2024г., постановено по гр.дело №72/2024г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които по воденото досъдебно производство няма привлечено като обвиняем лице за конкретни нарушения, които да са от значение за правилното решаване на спора, а противоправното деяние по чл.45 от ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по НК и вината се предполага при деликтната отговорност, която би могло да бъде ангажирана и при оправдаване на дееца в наказателното производство или признаването му за виновен, но в извършване на друго престъпление, като със спирането на производството се накърняват интересите на увредените лица. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за разглеждането му по същество в разумни срокове.

Отговор на частната жалба е подаден от третото лице-помагач „К.

1

********“КЧТ, чрез пълномощника адв.Е. М., в който са изложени съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд, като се акцентира и на липсата на основание за обосноваване на деликтната отговорност с нарушения на разпоредбите на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, тъй като наследодателят на ищците не е бил в трудовоправни отношения нито с „А. М.“АД, нито с „М.

К.“ЕООД, нито с прекия възложител на работата ЕТ“С. - С. Д.“, поради което е от значение да се установи дали има виновно за смъртта на наследодателя лице, изясняването на който въпрос ще обуслови и пасивната процесуална легитимация по исковете. Претендира се за потвърждаване на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „А. М.“АД и третото лице-помагач „М.

К.“ЕООД не са подали отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение за спиране на производството по делото, което временно прегражда по-нататъшното му развитие, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

С искова молба вх.№15420/26.08.2021г., по която първоначално е било образувано гр.дело №2988/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик, изпратено по правилата на местната подсъдност на Районен съд-П., пред който е образувано гр.дело №94/2022г., изпратено по правилата на родовата подсъдност на Окръжен съд-Пазарджик, пред който е образувано гр.дело №72/2024г., са предявени от И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С. против „А.

М.“АД искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния баща М С М, настъпила на 31.01.2020г. вследствие злополука при извършвани строителномонтажни работи в обект на ответника, който с договор от 2018г. възложил изпълнението им на „М. К.“ЕООД, което дружество ангажирало ЕТ“С. - С. Д.“ с намирането и предоставянето на работници, сред които и наследодателят, с когото не бил сключен трудов договор в писмена форма, като причина за злополуката е неизпълнението на задълженията на ответника като възложител за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С отговора на 2 исковата молба ответникът „А. М.“АД е оспорил допустимостта на предявените искове по съображения да са насочени спрямо ненадлежна страна, считайки да не е пасивно процесуално легитимиран, а такъв да е „М.

К.“ЕООД като изпълнител на СМР. По негово искане като трето лице-помагач е конституирано „М. К.“ЕООД, спрямо което дружество е предявил обратен иск. С отговора на исковата молба „М. К.“ЕООД е оспорило пасивната си материалноправна легитимация, считайки отговорност да носи ЕТ“С. - С. Д.“, от който е формирана бригадата, извършвала СМР и който упражнява непосредствен контрол над работата й. Като помагач на ответника е встъпило третото лице „К. ********“КЧТ. Според служебно изисканите и постъпили официални данни, във връзка със злополуката е образувано на 31.01.2020г. ДП №11/2020г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Пазарджик, пр.пр.

№390/2020г., за това, че на 31.01.2020г., около 11,00 часа, в гр.П., местност „А.“, площадка *** на „А. М.“, поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – реконструкция на тръбопровод за оборотно водоснабдяване и тръбопровод за замърсени води и тяхното изместване от участъка, монтаж на тръби полиетилен с висока плътност, е причинена смъртта на М С М, съставляващо престъпление по чл.123,ал.1 от НК, без достатъчно данни към момента за виновност на съответно лице, което да бъде привлечено като обвиняем. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице престъпни обстоятелства, установяването на които в наказателното производство изцяло ще обуслови изхода на гражданския спор и пасивната процесуална легитимация на ответниците, поради което и тъй като от събрания до момента доказателствен материал гражданският съд не може да установи наличието или липсата на престъпление, респективно дееца, то гражданското производство следва да бъде спряно до приключване на наказателното, като се има предвид и, че, ако последното бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление, то пред съда стои възможността да възобнови производството и да изследва предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на конкретно лице, отговорно за смъртта на наследодателя на ищците, но, ако то приключи с влязла в сила присъда, то предпоставките на деликтната отговорност ще бъдат установени по обвързващ начин, съгласно чл.300 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че, за да са налице предпоставките на 3 чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по делото, следва в исковото производство да са разкрити престъпни обстоятелства, от чието установяване зависи изхода по гражданския спор. Те са от значение за същия, когато съставляват правопораждащи, правоизключващи или правопогасяващи факти за спорното правоотношение. Предмет на спора в случая са искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, с които се ангажира обективната безвиновна отговорност на възложителя за вредите, произтекли от виновното противоправно поведение на натоварените от него с изпълнение на работата, при осъществяването на която са настъпили, лица. Следователно противоправното увреждащо действие е пораждащ отговорността на възложителя юридически факт. За отговорността му принципно не е необходимо виновното лице да бъде идентифицирано, нито извършеното от него да съставлява престъпление по НК. За процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално правоотношение, а материалноправната легитимация се преценява на база събраните доказателства и установеното посредством тях относно действителната принадлежност на защитаваното материално право. В случая ищците твърдят ответникът „А. М.“АД да е възложител на извършването на СМР в негов обект и като такъв да не е изпълнил чрез съответните служители нормативните си задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяването на тези СМР, вследствие на което да е настъпила злополуката, причинила смъртта на наследодателя им, с когото не е бил сключен трудов договор. Така наведените като основание на исковете обстоятелства не налагат установяване кое е конкретното длъжностно лице, натоварено от ответното дружество с изпълнението на задълженията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вследствие на чието бездействие или немарливо изпълнение е настъпила злополуката, и дали това му поведение покрива състава на престъпление, поради което фактическият състав на отговорността не изисква установяване с влязла в сила присъда на увреждащото деяние на конкретно лице, нито несъставомерността на поведението му по НК би довела до отпадане на отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД. В този смисъл нито процесуалната, нито материалноправната легитимация на ответника зависят от резултата по наказателното производство, по което няма привлечено като обвиняем лице в 4 досъдебното производство, в която фаза се намира, нито предметът на същото е прецизиран до степен да обоснове тъждество с твърдяното от ищците неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба и отмяна на атакуваното с нея определение като неправилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.10.2024г., постановено по гр.дело №72/2024г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5