Решение № 8120 от 27.12.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12974/2016
- Вид
- Решение № 8120
- Подписан
- 27.12.2018
- В сила
- 23.06.2020
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 208, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 27.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев при секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 974 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.Т.Г. срещу З. „А.“ АД:
1. иска по чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащането на 11 050,00 лева обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско и злополука“ от 09.11.2012 г., настъпили от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 07.11.2013 г. ;
2. иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за забава върху 11 050,00 лева от 07.11.2013 г. до 24.10.2016 г.
[2] ОСЪЖДА Н.Г. да заплати на З. „А.“ АД 515,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.
[4] Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД – трето лице помагач на ответника.
[5] ПРЕПИС ОТ
ЦЯЛОТО ДЕЛО да се изпрати на СРП за проверка дали е извършено престъпление.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] Н.Г. заявява в искова молба от 24.10.2016 г., че с договор за застраховка „каско“ с ответника З. „А.” АД (А.) е застраховала свой автомобил „МЕРЦЕДЕС“. На 07.11.2013 г. автомобилът е бил управляван от Р.К., приятел на сина ѝ, и е участвал в ПТП, предизвикано от водач на автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“. Н.Г. е уведомила А. за това, но последният е отказал заплащането на обезщетение поради голямо несъответствие между декларирани и реално съществуващи повреди. Затова Н.Г. моли съда да осъди А. да ѝ заплати 11 050,00 лева застрахователно обезщетение и 3 350,00 лева законна лихва (исковата молба, л. 3-4).
2.
На ответника
[7] А. е оспорил предявения иск. Той заявява, че не дължи обезщетение, защото:
1. уврежданията по автомобила „МЕРЦЕДЕС“ не са от покрит риск;
2. бил е налице изключен риск, защото ищцата е заявила механизъм на настъпването на ПТП, от който процесните вреди не биха могли да настъпят;
3. търсеното обезщетение е прекомерно. А. заявява, че искът за обезщетение за забава е погасен по давност. Затова А. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 27-29).
3. По писмения отговор на третото привлечено лице ЗК „Л.И.“ АД [8] ЛЕВ ИНС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. вредите по процесния автомобил не са от твърдяното ПТП;
2. водачът на лекия автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ не е причинил ПТП;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. към момента на ПТП не е имало валидна застраховка гражданска отговорност между ЛЕВ ИНС и собственика на автомобила „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ (писмения отговор, л. 74).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[9] Не се спори, че на 09.11.2012 г. А. и
Н.Г. са сключили валидна застраховка «Каско и злополука» за лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС». На 07.11.2013 г. органите на КАТ са били уведомени, че лекият автомобил «МЕРЦЕДЕС» е участвал в ПТП, предизвикано от лекия автомобил «ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ». За случилото се е било издадено наказателно постановление срещу водача на лекия автомобил «ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ». Вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС», описани в исковата молба, не са били от това ПТП. Не се спори, че А. не е изплатил на Н.Г. обезщетение за имуществени вреди.
[10] Н.Г. е заплатила: 2 200,00 лева за адвокат (л. 4а); 250,00 лева за вещо лице (л. 100); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 105). А. е заплатил: 175,00 лева за вещи лица (л.
103 и л. 139); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 80); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 81 и л. 153).
2.
Спорни обстоятелства
[11] Основното спорно обстоятелство по делото е било дали вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» са били вследствие на ПТП от 07.11.2013 г., описано в исковата молба. Съдът приема, че тези вреди не са били от ПТП, описано в исковата молба. Съдът приема това, защото вещото лице доц. А. е категоричен, че вредите не са вследствие на удар между два леки автомобила, а най-вероятно са от удар между лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» и товарен автомобил (заключението, л. 165-171). Вещото лице ясно и подробно е сравнило къде са вредите по двата автомобила, като нагледно е показало и обяснило защо по-голямата част от тях не биха могли да се получат при удар между два леки автомобила.
[12] Така например по-лекия автомобил
«МЕРЦЕДЕС» има деформация по горната част на предния му капак (снимки 13-14 от заключението, л. 170). Тези деформации не биха могли да се получат от удар в лек автомобил. Нещо повече, лекият автомобил «МЕРЦЕДЕС» има странични деформации по предния десен калник и десния край на предната броня (снимки 11-12 от заключението, л. 170). Те не биха могли да се получат от челен удар, описан в исковата молба и твърдян от свидетеля К.. Затова съдът приема, че вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» не са настъпили вследствие на ПТП, описано в исковата молба.
[13] Вещото лице М. е приел друго в заключението си (заключението, л. 114-121). Той обаче не е сравнявал деформациите по двата автомобила с механизма на удара. Нещо повече, отговорите му на въпросите по време на разпита му в открито съдебно заседание са неясни, без съпоставяне на вредите и само въз основа на предположения (показанията на вещото лице М., л. 128-132). Свидетелят М. не е присъствал на ПТП, а свидетелят К. макар и да е присъствал на ПТП, той е заинтересован, защото: е роднина на упълномощения да управлява автомобила; е участвал в ПТП (показанията на двамата свидетели, л. 126-128 и л. 160-161). Ето защо съдът възприема за осъществено установеното от вещото лице доц. А., а именно, че вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС», описани в исковата молба, не са от процесното ПТП.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[14] Н.Г. е предявила срещу А. иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм) и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по по 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл.
208, ал. 1 от КЗ (отм)
[15] Съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател; 2. настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка, по време на действие на договора;
3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени вреди на ищеца;
4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6662abf0-ac5d-4a88-8c36-62037cd7cfb0