Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8120 от 27.12.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12974/2016
Вид
Решение № 8120
Подписан
27.12.2018
В сила
23.06.2020
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 27.12.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Йоана

Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 974 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.Т.Г. срещу З. „А.“ АД:

1. иска по чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащането на 11 050,00 лева обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско и злополука“ от 09.11.2012 г., настъпили от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 07.11.2013 г. ;

2. иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за забава върху 11 050,00 лева от 07.11.2013 г. до 24.10.2016 г.

[2] ОСЪЖДА Н.Г. да заплати на З. „А.“ АД 515,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

[4] Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД – трето лице помагач на ответника.

[5] ПРЕПИС ОТ

ЦЯЛОТО ДЕЛО да се изпрати на СРП за проверка дали е извършено престъпление.

МОТИВИ НА СЪДА

ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[6] Н.Г. заявява в искова молба от 24.10.2016 г., че с договор за застраховка „каско“ с ответника З. „А.” АД (А.) е застраховала свой автомобил „МЕРЦЕДЕС“. На 07.11.2013 г. автомобилът е бил управляван от Р.К., приятел на сина ѝ, и е участвал в ПТП, предизвикано от водач на автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“. Н.Г. е уведомила А. за това, но последният е отказал заплащането на обезщетение поради голямо несъответствие между декларирани и реално съществуващи повреди. Затова Н.Г. моли съда да осъди А. да ѝ заплати 11 050,00 лева застрахователно обезщетение и 3 350,00 лева законна лихва (исковата молба, л. 3-4).

2.

На ответника

[7] А. е оспорил предявения иск. Той заявява, че не дължи обезщетение, защото:

1. уврежданията по автомобила „МЕРЦЕДЕС“ не са от покрит риск;

2. бил е налице изключен риск, защото ищцата е заявила механизъм на настъпването на ПТП, от който процесните вреди не биха могли да настъпят;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. А. заявява, че искът за обезщетение за забава е погасен по давност. Затова А. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 27-29).

3. По писмения отговор на третото привлечено лице ЗК „Л.И.“ АД [8] ЛЕВ ИНС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. вредите по процесния автомобил не са от твърдяното ПТП;

2. водачът на лекия автомобил

„ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ не е причинил ПТП;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. към момента на ПТП не е имало валидна застраховка гражданска отговорност между ЛЕВ ИНС и собственика на автомобила „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ (писмения отговор, л. 74).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ

УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ

СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[9] Не се спори, че на 09.11.2012 г. А. и

Н.Г. са сключили валидна застраховка «Каско и злополука» за лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС». На 07.11.2013 г. органите на КАТ са били уведомени, че лекият автомобил «МЕРЦЕДЕС» е участвал в ПТП, предизвикано от лекия автомобил «ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ». За случилото се е било издадено наказателно постановление срещу водача на лекия автомобил «ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ». Вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС», описани в исковата молба, не са били от това ПТП. Не се спори, че А. не е изплатил на Н.Г. обезщетение за имуществени вреди.

[10] Н.Г. е заплатила: 2 200,00 лева за адвокат (л. 4а); 250,00 лева за вещо лице (л. 100); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 105). А. е заплатил: 175,00 лева за вещи лица (л.

103 и л. 139); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 80); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 81 и л. 153).

2.

Спорни обстоятелства

[11] Основното спорно обстоятелство по делото е било дали вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» са били вследствие на ПТП от 07.11.2013 г., описано в исковата молба. Съдът приема, че тези вреди не са били от ПТП, описано в исковата молба. Съдът приема това, защото вещото лице доц. А. е категоричен, че вредите не са вследствие на удар между два леки автомобила, а най-вероятно са от удар между лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» и товарен автомобил (заключението, л. 165-171). Вещото лице ясно и подробно е сравнило къде са вредите по двата автомобила, като нагледно е показало и обяснило защо по-голямата част от тях не биха могли да се получат при удар между два леки автомобила.

[12] Така например по-лекия автомобил

«МЕРЦЕДЕС» има деформация по горната част на предния му капак (снимки 13-14 от заключението, л. 170). Тези деформации не биха могли да се получат от удар в лек автомобил. Нещо повече, лекият автомобил «МЕРЦЕДЕС» има странични деформации по предния десен калник и десния край на предната броня (снимки 11-12 от заключението, л. 170). Те не биха могли да се получат от челен удар, описан в исковата молба и твърдян от свидетеля К.. Затова съдът приема, че вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС» не са настъпили вследствие на ПТП, описано в исковата молба.

[13] Вещото лице М. е приел друго в заключението си (заключението, л. 114-121). Той обаче не е сравнявал деформациите по двата автомобила с механизма на удара. Нещо повече, отговорите му на въпросите по време на разпита му в открито съдебно заседание са неясни, без съпоставяне на вредите и само въз основа на предположения (показанията на вещото лице М., л. 128-132). Свидетелят М. не е присъствал на ПТП, а свидетелят К. макар и да е присъствал на ПТП, той е заинтересован, защото: е роднина на упълномощения да управлява автомобила; е участвал в ПТП (показанията на двамата свидетели, л. 126-128 и л. 160-161). Ето защо съдът възприема за осъществено установеното от вещото лице доц. А., а именно, че вредите по лекия автомобил «МЕРЦЕДЕС», описани в исковата молба, не са от процесното ПТП.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,

СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА

ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[14] Н.Г. е предявила срещу А. иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм) и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

1. По иска по по 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл.

208, ал. 1 от КЗ (отм)

[15] Съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател; 2. настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка, по време на действие на договора;

3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени вреди на ищеца;

4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.