Определение № 972 от 11.10.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972 гр. Бургас, 05.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100601041 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 201/22.07.2022 г., постановено по ЧНД № 214/2022 г., Районен съд – Несебър е отменил постановление от 18.11.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ2686/2017 г. по описа на Районно управление – Несебър, пр.пр. вх. № 476/2017 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Несебър, водено срещу В. Д. В. за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК. Върнал е делото на РП за продължаването му, като е приел, че направената в прокурорския акт оценка на събрания доказателствен материал е неправилна. Намерил е също, че РП се е произнесла по същество без да е проведено всестранно и задълбочено разследване. Дал е множество указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал адв. Петър Димитров от АК – гр. Бургас, защитник на обвиняемия по ДП № 2686/2017 г. по описа на РУ – Несебър, който в частна въззивна жалба излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява несъгласие с извода на районния съд за необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването, като счита, че те няма да допринесат за изясняване на фактическата обстановка, а единствено и само ще доведат до нова висящност на производството и накърняване на правата на В. В., който отново ще придобие качеството на обвиняем с всички произтичащи за това негативи за него. По същество застъпва становище, че от доказателствата на досъдебното производство безспорно е установено, че в комплекс „П.“, находящ се в ******* се е извършвало строителство, което се е 1 осъществявало от дружество „И.“ ЕООД, чрез наемане на различни подизпълнители. Също така от доказателствата можело да се направи извод, че „И.“ ЕООД е наело фасадно скеле от дружество „З ГАЗ“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.10.2013 г., както и че същото е монтирано, съгласно Договор за монтаж от същата дата. Поддържа, че на досъдебното производство били представени фактури за плащане във връзка с посочените договори за наем и банкови извлечения, от които се установявало, че плащанията за наем на скелето са извършвани по банков път от „И.“ ЕООД към „З ГАЗ“ ООД. Намира също така, че е установено, че фактурите са включени в дневниците на съответното дружество, които в своята цялост, пълнота, последователност и непротиворечивост доказвали основанието за ползване на процесното скеле, както и удостоверявали наемодателя му.

Защитата излага съображения, че постр. И. Т. не е ангажирал никакви доказателства, че е разполагал и че е бил собственик на фасадно скеле, с изключение на единствено представеното доказателство за доставени до управляваното от него дружество „Б.Р.С.“ ООД материали за скеле от желязо и стомана – насипно, употребявани, изпратени от Германия, като от показанията на свид. Х. Т. също не се доказвала собствеността на скелето да е на пострадалия. Счита, че този факт не бил изводим и от представените от свид. Х. Т. „Инструкции за монтаж и експлоатация“ – стандартно изпълнение на фасадно скеле за бързо изграждане, а напротив – от показанията на свид.

Г.К. – технически ръководител на обекта, се установявало, че скеле от видовете „Хюнебек“ и „Бера Норрмал“, каквито свид. И. Т. твърди, че е доставил в комплекс „П.“, нямало монтирани на строителния обект. Поради това иска отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на прекратителния прокурорски акт.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Жалбата срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Несебър, жалбата и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебно производство № 304 ЗМ-2686/2017 г. по описа на РУ – Несебър, пр. пр. вх. № 476/2017 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Несебър, е образувано на 25.09.2017 г. за това, че е присвоено скеле, собственост на И. Д.

Т. от с. И., което е владяно – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С постановление от 19.02.2020 г. В. Д. В. е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 24.04.2017 г. в *******, общ. Несебър, комплекс „П.“, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел, по силата на договор за наем, а именно – 2993 кв. м. фасадно скеле, състоящо се от 30 кв. м. тръбно скеле, скеле „Хюнебек, модел 100 и скеле „Бера Нормал“, модел 100, на стойност 44 900 лева, собственост на „Б.Р.С.“ ООД, с ЕИК **********, с управител И. Д. Т., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1, от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, 2 назначена и изготвена е съдебно-икономическа експертиза, проведени са очни ставки, както и са представени и приобщени множество писмени доказателства.

След като били извършени всички възможни и необходими според него действия по разследването, наблюдаващият прокурор е формирал становище, че не може да се направи доказателствено обоснован извод, че обв. В. е извършил престъплението, в което е обвинен. За да достигне до това заключение, е кредитирал обясненията на обвиняемия, които се подкрепяли от показанията на свид. Н.Ю., като е намерил основание за ползване на процесното скеле от страна на В. по силата на представените от него договор за наем, фактури и банкови плащания между „И.“ ЕООД и „З ГАЗ“ ЕООД, поради което и не се доказвало правото на собственост на пострадалия Т. върху тази вещ. С тези мотиви с Постановление от 18.11.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по воденото ДП.

С атакуваното определение, НРС не е споделил аргументите и правните изводи на прокурора. Приел е в контролирания съдебен акт, че разследването не е проведено пълно, обективно и всестранно, като не са изяснени съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. В тази връзка е отправил указания за извършване на допълнителни действия по разследването – за назначаване на техническа експертиза, извършване на разпит на свидетели, представяне на документи в оригинал.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.

В случая БОС констатира, че по делото по безспорен начин е установено, че в комплекс „П.“, находящ се в *******, дружество „И.“ ЕООД е извършвано строителство чрез наемането на различни подизпълнители.

Пълномощник на дружеството е бил обв. В., който осъществявал фактически действия във връзка със строителството и осигуряване на оборудване за тази цел. Също така е установено, че към момента на разследването в обекта е било монтирано строително скеле. Относно обстоятелствата за собствеността на това скеле, неговия вид и количество, и доставката му до строителния обект обаче има съществени противоречия между две групи доказателства. От една страна по делото са събрани доказателства, включително и чрез разпита на свидетелите И. Т., Х. Т., К.С. и Д.И., че при извършване на строителство в комплекс „П.“ в *******, контролирано от обв. В., е било монтирано 2993 кв. м. фасадно скеле, състоящо се от 30 кв. м. тръбно скеле, скеле „Хюнебек“, модел 100 и скеле „Бера Нормал“, модел 100, на стойност 44 900 лева, предоставено за ползване от постр. И. Т.. В тази връзка последният е представил по делото фактури за международен транспорт, установяващи, че управляваното от него дружество „Б.Р.С.“ ЕООД е закупило материали за скеле от желязо и стомана, насипно, употребявани, които са изпратени от Германия. От друга страна, обв. В. в обясненията си твърди, че скелето, находящо се в строителния обект, е било наето от „З ГАЗ“ ООД, като 3 предоставя копие на Договор за наем от 01.10.2013 г., сключен между „И.“ ЕООД и дружеството наемодател, договор за монтаж от същата дата, както и фактури, удостоверяващи плащанията по договорите.

Въззивната инстанция намира за необосновано съждението на прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, че не са събрани безспорни и категорични доказателства досежно авторството на деянието. В тази насока, настоящият съдебен състав се присъединява изцяло към становището на първоинстанционния съд, че посочените от прокуратурата основания за некредитиране на приложените доказателства от страна на свид. И. Т., са несъстоятелни. Както и първостепенният съд е посочил, при разследването не са изяснени съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. В представените от обв. В. документи – Договор за монтаж от 01.10.2013 г. и Договор за наем от 01.10.1017 г., не е посочено мястото, където да бъде извършен монтажът на наетото скеле, като липсва и конкретизация на самото скеле. При съпоставка на двата документа се поражда съмнение дали касаят процесното скеле, тъй като в договора за наем е посоченото, че се наема строително скеле от 4000 кв.м. за периода 01.10.2013 г. – 01.10.2014 г., а в договора за монтаж е вписано, че се монтира „2000 кв. м.“, като на определени екземпляри от договора е дописано с химикал, че става въпрос за скеле.

В първоначалния си разпит свид. П.Х., управител на фирма „З ГАЗ“ ООД, с която обв. В. твърди, че е сключил горепосочените два договора, заявява, че управляваното от нея дружество не притежава скеле, поради което и не са сключвали договори за отдаване на такова съоръжение за строителство в комплекс „Слънчев бряг“ и не може да представи такива, а и не са постъпвали плащания по договори за отдаване под наем на скеле, тъй като сметките на дружеството били запорирани от НАП от около 6 години /т. е. от 2012 г., тъй като разпитът на свидетелката е проведен на 18.04.2018 г./ При извършената очна ставка между В. и свид. Х., последната променя показанията си, като вече се солидализира към заявеното от него, без обаче да конкретизира подробности за сделката по наем на скеле и начин на реализирането й. От очната ставка също така не става ясно и по коя сметка плащанията са били извършени, тъй като банковите сметки на управляваното от нея дружество са били запорирани от НАП, което от своя страна разколебава версията на обв. В., че скелето е осигурено от „З ГАЗ“ ООД и че е извършвал реални плащания за наем към това дружество.

От друга страна, от показанията на свид. И. Т. се установява, че през 2013 г. В. В. му е подписал запис на заповед за 30 000 лева за дължимия наем на скелето до края на октомври 2013 г. Свидетелят посочва, че през октомври 2016 г. се е срещнал с В. в офиса му в гр. София, за да решат окончателно въпроса с плащането на наема, като дължимата сума към вече този момент нараснала на 300 000 лева. Двамата постигнали споразумение за 150 000 лева и скелето да се освободи до края на месец ноември 2016 г. Също така се споразумели да унищожат записа на заповед от 2013 г. и свид. И. Т. да получи нов документ за задължаване за сумата 150 000 лева, подписан от управителя на фирмата-собственик на обекта – „П. 2013“, като по делото е представен 4 запис на заповед за сумата 150 000 лева, издаден от „П. 2013“ ЕООД, с управител А.А.Н.. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед установяване достоверността на показанията на свид. И. Т. в тази част, по делото като свидетел също така може да бъде разпитан и А.А.Н. относно изясняване на обстоятелството, въз основа на какво основание е подписал посочения запис на заповед.